зачака да срещне някои другари, за да арестува бегълците.
Тази мисъл го бе завладяла изцяло. Отдаваше му се случай да направи превъзходен лов.
Марино и Горо се отдалечиха от моста, вървейки бързо към големия канал, когато внезапно забелязаха, недалеч от тях, една гондола, лодкарят на която пееше една баркарола.
Горо го повика, скочи в лодката с Марино и каза на лодкаря, един здравеняк, да ги откара колкото е възможно по-скоро на остров Сан Николо.
Лодката, карана от здравите мишци на гребеца, бързо запори вълните.
Негърът още виждаше Антонио, който, изправен на моста, следеше с очи гондолата. После го видя да се отправя изведнъж към кея, за да намери друга лодка и да проследи бегълците.
— Да ви помогна — рече Горо на гондолиера.
— Кажете ми приятелю — каза изведнъж Марино, докато лодката пореше водите на големия канал, — колко ви струва облеклото?
— Моето облекло ли, сеньор? — отговори гондолиерът. — То е като на всички гондолиери.
— Питам ви, каква цена ще искате за него? — запита още веднъж Марино.
— То ми струва една зекина, с шапката и сандалите, разбира се! — отговори човекът.
— Желаете ли да ми го отстъпите? — каза Марино. — Предлагам ви две зекини.
— Да, благородни сеньор — заяви гондолиерът. — Това е много изгодно за мен. Разбирам, вие желаете да играете някаква хубава карнавална шега!
— Ето, приятелю — каза дружески незаконнороденият, — вземи тия две зекини и да сменим облеклата!
— И вие ми давате черното домино на това отгоре!
— Да, правя ви го подарък. Обаче пази се да не ти донесе нещастие!
— О, о, вие умеете да се шегувате. Агостино ви харесва. Желаете ли да направите размяната тук, в гондолата?
— Да, да, приемам дрехите ви веднага, приятелю. „Панталонът“ ще гребе сам за момент. Снеми гондолиерското си облекло и вземи моя костюм!
Лодката продължи бързо хода си. Тя достигна вече морето, където движението не бе както в Големия канал. Марино облече костюма на гондолиера. Лицето си предпочете да остави открито.
— Моята физиономия — каза си той — се е изменила много откакто напуснах Венеция. Моето ново черно боне напълно ме променя.
Вече се приближаваха до остров Сан Николо.
Горо бе обзет от радост. Той бе щастлив при мисълта, че Маринели така можеше да избяга следната нощ от Венеция като измами шпионите.
Гондолата спря. Гондолиерът, преобразен от великолепното черно домино, бе много доволен от блестящия си костюм и се смееше от все сърце.
— Сега ще се завърна направо на Пиацета — каза човекът.
— Агостино ще се развлече хубаво! Охо! Две зекини и още сребърни монети в джоба! Мога да си направя едно свободно сватбено пътуване тази нощ.
— Пази се, приятелю — предупреди го Марино, поставяйки крак на земята, — побързай да изчезнеш.
— О, не се страхувайте, благородни сеньор — отговори гондолиерът. — Зная да си служа с юмруци, ако трябва. Приятно удоволствие, господа!
В момента, когато Горо скочи на брега и гондолиерът се приготви да тръгне, една голяма гондола изпъкна от тъмнината. Новата лодка изглежда се приближаваше до моста, където двамата мъже бяха слезли.
— Горо, почакай ме тук — заповяда Маринели ниско на ухото на негъра. — Ще премина оттатък дюната, за да открия някоя шалупа и в същото време да хвърля поглед към морето.
— Тъкмо луната се издига, сеньор. Това е много добре. Горо ще остане тук да изчака връщането на сеньора.
При тия думи той се шмугна в тръстиковия гъсталак край брега.
— Марино, гондолиерът, напредна към дюната и не закъсня да изчезне между колибите на рибарите и лодкарите.
Негърът забеляза тогава голямата лодка и бе живо заинтересуван от високопроизнесените думи, които достигаха до ушите му.
Забеляза трима души в лодката.
— Искам да ме отведете на острова. Трябва да сляза там — казваше един глас.
— О — прошепна Горо. — Това е негодникът Антонио.
— Луд ли си? Какво ще правиш? — казаха разгневено двамата другари на този, който говореше. Погледни го там черното домино. То вече се отдалечава и само заради тебе ще го изпуснем!
— Преследвайте го, ако искате — каза Антонио, — но първо ще ме оставите да сляза.
Другите двама облечени като лодкари, изпълниха желанието на шпионина. Лодката дойде до брега. Тогава Горо позна Себастиано и Пиетро.
Негърът не можа да задържи саркастичния си смях. Той бе щастлив, че най-сетне му се отдава случай да се справи без свидетели с Антонио и се забавляваше да гледа как двамата полицаи последваха черното домино.
Той излезе от тръстиките и се изправи, за да обърне със светлите си дрехи вниманието на Антонио, който стоеше прав на брега и разглеждаше неспокойно наоколо.
Последният веднага забеляза маската, която се белееше в тъмнината, и тръгна към нея.
Горо се престори, че иска да отиде към дюната, като вървеше най-спокойно и си тананикаше весело една песничка.
— Ей, маско — му извика Антонио. — Почакай малко!
— Какво има? — попита Горо, като се спря. Антонио, без друго предисловие запита със силен глас:
— Не бяхте ли заедно с черното домино, което хвърли златната монета на просяка на Риалто?
— Да. Какво от това, малко ли са просяците във Венеция, че приятел лодкар се учудва на подобна милостиня?
— Струва ми се, че познавам вашия глас — каза Антонио.
— Възможно е приятелю, възможно е! — отговори равнодушно Горо.
Познавате ли доминото, което беше така щедро? — запита Антонио.
— Тази милостиня е зачудила някои хора. А, знае се, че златните монети не липсват във Венеция. Намират ги и по улиците.
— Кажете ми, познавате ли черното домино?
— Да, смътно.
— Какво искате да кажете?
— Зная, че той е добър лов за някого!
— Значи не се лъжа. Това е той…
— Как той? Кой… той?
— Говоря за каторжника и пирата Маринели, чиято глава е оценена.
— Отлично, той е. Сеньор случайно да не желае да заслужи тази мизерна награда?
— Мизерна ли казвате? Къде е гондолиерът?
— Не зная!… — каза негърът, вдигайки рамене.
— Видях нещо, което ставаше по пътя.
— О, вие имате добри очи!
Тази забележка разгневи шпионина.
— Искам да ми кажете — викна той със заповеднически тон — къде се намира гондолиерът, или ще претърся целия остров! Впрочем, кой сте вие? Отговорете ми! Кой сте вие?
— Спокойствие, приятелю! — каза Горо, без да се смущава. — Ако сеньор държи за главата си, да не ме закача.
— Казвам ви да ми отговорите или ще ви арестувам. Струва ми се, че вие сте съучастник на черното домино.
