Никой не им обръщаше внимание. Хората се бяха отдали на веселия и развлечения.
— Ходи ли на остров Сан Николо? — попита черното домино „панталона“.
— Негърът ходи и на Лидо, и на Маламоко, сеньор! — отговори последният с нисък глас. — Даже и в открито море галерите и фрегатите на правителството са разположени в голям полукръг и наблюдават изходите на пристанището.
— И на лагуната ли?
— От брега на Джорджия до континента — отговори „панталонът“ — многобройни галери са хвърлили котва, а шалупите кръстосват непрекъснато от единия кораб до другия. В Лидо великият капитан е установил своя наблюдателен пост. Той е придружен от един адмирал. Управителят на Сан Марко и един друг военачалник трябва да се намират в Маламоко. Целият континент е блокиран от войски.
— Те здраво са ме обградили този път — промърмори черното домино. — Обаче трябва да напусна Венеция тази нощ или най-късно следващата. Оргосо ме очаква в платноходка близо до Брандоло и ще изпадне в безпокойство, ако не се върна.
— Не само в безпокойство, но и в опасност, сеньор!
— На всяка цена трябва да изляза от това положение!
— Сеньорът има ли някакъв план? — попита „панталонът“.
— Ще отида сам на остров Сан Николо — отговори черното домино, — за да разгледам какво разстояние отделя галерите една от друга и ако е възможно, през някоя тъмна нощ да се промъкна през техните линии с гондола.
— Ако морето е бурно, сеньор не може да рискува и да отива в открито море с една обикновена гондола.
— Не се безпокой Горо — каза доминото. — Това не ще бъде за пръв път… Но шт! Чуй какво пее просякът, седнал на ъгъла на моста.
При тия думи Марино хвана „панталона“ под ръка и го отведе до бедния човек.
Просякът пееше тъжна песен, акомпанирайки си с една разстроена китара:
Някакъв кораб щом зърнеш от бурята избавен ти гледаш да го превърнеш в пиратски трофей славен.
Негърът издигна очи към господаря си, който, застанал на страна от него, облегнат на моста, слушаше тъжната мелодия.
Една тълпа се бе събрала около просяка. Мъже и жени, млади момичета, млади момчета се трупаха в полукръг, за да чуят звучния глас на стареца.
Последният не се съмняваше в присъствието на тоя, когото, по заповед на инквизицията, представяше в лоши черти пред народа.
Певецът поднови песента си, на която управителите му бяха дали текста:
Горо забеляза неописуемото вълнение, после силния гняв, който обхвана черното домино. Благородният граф бе възмутен при мисълта, че този просяк бе приел за няколко квартини да пее тия стихове, предназначени да го погубят в паметта на народа.
Това вече беше много! Марино, разгневен, поиска да се доближи до просяка, но Горо го задържа.
— Нека, сеньор, да се пази! — каза му той ниско. — Ние сме обкръжени от шпиони от палата на дожовете. Негърът даже е познал между тях проклетия Антонио. Една дума само е достатъчна да предаде сеньор.
— Остави ме да сторя това, което съм намислил — отговори черното домино и се отправи към просяка…
Стигайки до певеца, Марино му хвърли една златна монета.
— Престани с тази глупава песен — му каза той. — Марино не е пират. Доколкото зная, той не напада мирните кораби, а само набелязани престъпници. Млъкни!
Очите на всички се устремиха към черното домино.
— Благодаря, много благодаря, благородни сеньор! — извика просякът, като стана и се поклони пред богатия чужденец. — Не ще пея тази песен щом желаете! — заяви гой, съзерцавайки алчно, златната монета.
В този момент Горо видя Антонио да обръща внимание на другарите си върху черното домино и белия „панталон“. За щастие другарите му не изглеждаха разположени да споделят подозренията му и тръгнаха към Риалто.
Тогава Антонио се приближи бързо до просяка и попска да види златната монета.
— Нека сеньор послуша съветите на негъра — каза Горо на Маринели. — Антонио сега изучава монетата на сеньор… Сеньор прави сега една неразумна постъпка!
— Не се страхувам от никаква опасност — отговори гордо Марино.
— Обаче — заяви Горо — сеньор не трябва да се излага напразно. Нека сеньор слезе с негъра по дължината на кея. Сеньор ще намери някоя гондола, която ще го избави от погледите на този негодник!
През това време Антонио разгледа бързо златната монета и я преобръща доста в ръката си. Просякът се бе заклел да не пее повече песента за Марино Маринели.
Шпионинът забеляза при първия поглед, че монетата е чуждестранна, той бе почти убеден, че е намерил незаконнородения.
Какво щастие бе за него да спечели две хиляди зекини, една грамадна сума, която никога не бе виждал през живота си.
Без да губи нито минута, той се приготви да преследва мистериозните маски. Избра си удобно място и
