Нещастната Луала очакваше още няколко минути. Надяваше се, че ще й донесат вода. После, отчаяна от жажда, започна да вика гневно:
— Донеси ми вода, вода!
Тъмничарят не чу нейния вик. Той бе напуснал тази задушна и гореща атмосфера.
Бедната жена чу шума на крачките му, които се отдалечаваха.
— Бъди проклет! — извика тя, сключвайки отчаяно ръцете си, полумъртва от жажда. — Дайте ми вода! Имайте милост! Донесете ми да пия поне една глътка!
Внезапно избухна в зловещ смях.
— Те искат да ме уморят от жажда, палачите! Горко ви! Бъди проклет, Виторио Карманиола! Ще дойде ден, когато ще се удавиш в кръвта си, както и твоите съучастници, убийците. Горко на всички ви.
Това гневно избухване изчерпа силите на бедната жена. Луала се повали и падна в безсъзнание. Раздиращата я жажда отнемаше малкото сили, които й бяха останали. Краката й отказваха да й служат. Инквизиторите и тъмничарят можеха да се радват. Те бяха сигурни, че ще я намерят мъртва на следния ден.
Същата вечер негърът получи заповед от дожесата да дойде в нейните апартаменти в един късен час. Той бе радостен, че Марино успя да избяга. И през ум не му минаваше, че собственият му живот виси на косъм. Знаеше много добре, че всемогъщата му господарка може, когато пожелае, да накара да го екзекутират. Но не се страхуваше.
Той очакваше във вестибюла, потънал в размишления, когато една камериерка се появи и го отведе при господарката си.
Катерина бе седнала в будоара си и изглеждаше обзета от голямо безпокойство. Бе твърде бледа. Лицето й изразяваше истинско отчаяние!
Когато забеляза негъра, тя изведнъж стана.
Горо се поклони дълбоко и се приближи до нея, почти влачещ се, за да целуне крайчеца на полата й.
С гневен жест тя се обърна към него.
— Назад! — когато камериерката напусна будоара. — Назад. Ти заслужаваш да бъдеш обесен!
— Ако Горо умре на въжето, той няма да умре в леглото си, Величество! — засмя се негърът. — Горо е готов на всичко!
Катерина хвърли учуден поглед към негъра.
— Ти още мислиш да спасиш живота си — каза тя. — Но трябва да ми кажеш открито всичко, което се е случило.
— Горо ще стори всичко, което е в състояние да направи, Величество! — отговори негърът. — Но този път той е намерил по-ловък от него.
— Какво искаш да кажеш? Не те разбирам.
— Да, Величество — каза негърът. — Маринели се е спасил, когато Горо се яви пред вас в пълния палат. Робът излезе най-глупавия от другите хора.
— Вярвам — каза дожесата, — че ти се преструваш на невинен, като се показваш, че нищо не знаеш за това бягство!
— Нека Нейно Величество позволи на негъра един въпрос. Вярва ли тя, че един езичник ще желае удоволствието да заслужи въжето?
— Защо задаваш този въпрос?
— Предаността, пожертвователността на един слуга към господаря, на когото служи, са връзките — каза негърът, — които карат бедния роб да бъде при господаря си в момента, когато собственият му живот е в опасност. Ако Горо бе предполагал нещо за това бягство, ако Маринели и синьото домино му бяха казали няколко думи, то Нейно Величество не би го видяла пред себе си в този час!
— Те са те измамили и изоставили — каза дожесата.
— Както Нейно Величество вижда! Съдбата на негъра е в нейните ръце. Тя може да направи един знак и Горо ще увисне на бесилката в дожовия палат. Нека благородната дама е откровена! Великодушно ли е от страна на незаконнородения да постъпи така? Това шега ли е или груб опит?
— Той е измамил и двама ни! — извика дожесата. — Знаеш ли кой се крие под синьото домино?
Това е една хубава дона, която следва незаконнородения.
— Знаеш ли нейното име? Негърът се засмя.
— Кажи ми го — настоя дожесата. — Това е последният коз, който ми остава в играта!
— Горо мисли, че е способен да направи една услуга на Нейно Величество — отговори той, — една услуга, която ще й помогне да си отмъсти, но при условие да му остави живота.
— От какво естество ще бъде тази услуга? — попита Катерина. — Поставяш такава голяма цена, че услугата ти сигурно е от голяма важност?
Негърът изглеждаше нерешителен.
— Защо се колебаеш? Говори без страх — каза тя. — Никой не ни подслушва и освен това зная твоята тайна. Синьото домино е сеньорита Мадлена Боргез.
— Наистина ли го знае Нейно Величество? — извика Горо изненадан. — Но тя не знае каква услуга ще й окаже робът.
— Великият капитан има ли някакви подозрения към тебе?
— Никой — отговори негърът с твърдост, — никой не подозира двойните връзки на Горо с дожесата и с незаконнородения. Но нека благородната дама остави настрана другите работи. Горо очаква, щото бъдещето да му даде възможност да оправи сметките си.
При тия думи Катерина хвърли към негъра изпитателен поглед.
— Каза ми преди малко — рече тя, — че ще ми направиш една услуга, ако ти подаря живота. Говори!
Горо се приближи до дожесата така раболепно, като че ли пълзеше.
— Нейно Величество — каза той, смеейки се — мрази синьото домино.
Той замълча за момент и наблюдаваше внимателно господарката си.
— Е, добре! — продължи той. — Сеньорита Боргез е красива и ревнувана от многобройни обожатели, но незаконнороденият не я обича.
— А какво означава тази среща във Венеция? — попита дожесата с полузадоволство и почти изненадана.
— Незаконнороденият не й е дал никакъв аванс! — продължи негърът. — Красивата сеньорита толкова се е влюбила в Марино, че не е могла да потуши безпокойството, която я измъчвало; тя взе един от корабите на чичо си, за да се отправи с голяма бързина към Венеция.
— Ако е наистина така — отговори Катерина, — ще бъда склонна да ти вярвам. — Мъжете действително се подиграват с настойчивостта на една жена. Те обичат със страст там, където трябва да преодоляват препятствия.
— Той си послужил чрез сеньоритата за свои лични цели — продължи Горо. — Тя му е помогнала да избяга.
— За да не го напусне вече никога! — допълни дожесата с подигравателна и презрителна усмивка.
— Нейно Величество значи мрази Мадлена? — каза негърът.
— Само изпитвам съжаление към нея!
— Горо не може ли — каза тогава робът с нисък и раболепен поклон — да отърве завинаги дожесата от тази сеньорита, която пречи на пътя й? Тя е причината, щото Маринели да изостави по такъв начин черния си слуга, понеже сам той не е постъпил така. Марино е много по-добър, отколкото се мисли за него.
— Той е приел да тръгне с нея, за да се спаси от бесилката! — отговори Катерина.
Ако негърът не бе приспал на благородната дама отговорността за тази лоша постъпка, той би бил достоен да го заплашват със смърт. Но той иска да изпита веднъж красивата сеньорита Мадлена, да узнае точно.
Той млъкна внезапно, после продължи:
