Храбрият спасител, който не бе друг, а Горо, направи последното усилие да спаси нещастницата.
— Нека Луала хване с ръце шията на Горо! — каза той. — Тя ще пътува на гърба му. Да не се безпокои за целта на пътуването. Важното е да напусне палата на дожовете, колкото може по-скоро.
Горо взе своя товар и заслиза, незабелязан по стълбите…
16. Кралят на острова
Мадлена изпълни обещанието си, дадено на граф Санта Рока. На разсъмване папският кораб се доближи до Брандоло, където имаше на котва няколко кораба.
Както можеше да се предположи, венецианската ескадра, осведомена от шпионите за бягството на Маринели, се бе опитала да преследва кораба, който го носеше. Но никоя от галерите на републиката не можеше да се мери по бързина с бягащия кораб и бяха принудени да се върнат в пристанището.
От друга страна, новината за чудовищното бягство на незаконнородения, въпреки взетите мерки, се бе разчуло из града. Силвио Зиани бе потвърдил високо, че бе убил каторжника с един пушечен изстрел, но на неговото свидетелствуване не отдаваха вяра.
Никога висшият съвет не бе преживявал такъв срам. Дожът и съдиите бяха изпуснали плячката си, след като я държаха в стените си и след като бяха опасали Венеция с войски и кораби. Незаконнороденият бе дал доказателство за голямата си хитрост и ловкост, което бе смутило великите узурпатори. Марино се бе заклел да поведе безмилостна война срещу престъпниците, облечени в пурпурни мантии, и могъщите управители се съмняваха вече в изхода на този конфликт.
Отчаяни, всички се заклеха да свършат бързо с него.
— Ние ще го победим — казаха инквизиторите. — Неговият остров ще бъде сринат, съмишлениците му безмилостно изклани, а що се отнася до него… ние ще го обезглавим публично!
Всички заплахи обаче нямаха никаква стойност в момента. Граф Санта Рока бе твърде далеч.
Мадлена Боргез не напусна Брандоло, преди Марино да намери своя платноход, оставен под командата на Оргосо, да се качи на борда и да й отправи своите благодарности.
Докато хубавият кораб с гордата римлянка се отдалечаваше, граф Санта Рока бе посрещнат с въодушевление от своя приятел Оргосо и целия екипаж на малкия платноход.
Той съблече гондолиерското облекло, накара Тонино да му превърже раната, която бе получил в рамото, после облече своята мантия от черно кадифе.
Без да губи нито минутка, Марино даде заповед за тръгване и скоро лекият кораб с грациозни движения заплува към далечния остров, отечеството на изгнаника.
Покачи се на върха на мачтата и с вълнение затърси сред необятното море остров Санта Рока. Радваше се предварително, че ще се завърне при своите приятели и ще узнае какво е станало през неговото отсъствие и ще разбере бяха ли изпълнени заповедите му.
Той не подозираше, че една тежка работа му предстоеше след неговото слизане. Мислеше за удоволствието при стъпването на брега и нетърпението му се усилваше.
Две мисли го занимаваха и измъчваха. Не знаеше какво е станало с Анунциата, не знаеше и съдбата на своя баща, когото не бе можал нито да види, нито да освободи. Но се утешаваше с мисълта, че часът за отмъщението ще удари.
След едно благополучно пътуване, островът най-сетне се появи на хоризонта. Но колко бе променен той!
В средата се издигаше грандиозен дворец, определен за Марино и сега завършен. Отдалеч, от морето, можеше да му се възхищава.
Църквата с нейния златен кръст, величественият фар, издигнат до входа на пристанището, се виждаха също отдалеч.
Големи и малки рибарски лодки бродеха около острова. Рибарите хвърлиха мрежите си във водата.
Укрепителната работа бе напълно завършена, скалите бяха превърнати в истински крепости, зад които можеха да се защитават със сигурност жителите на острова.
Малкото кралство обещаваше да процъфти още благодарение на мира и изглеждаше непревземаемо в случай на неприятелски действия.
Марино, при вида на тия чудеса на труда и голямата дисциплина, не можа да сдържи една радостна и горда усмивка. Обаче реши да направи обиколка около острова, тъй като искаше да извърши кратка инспекция на бреговете, преди да слезе на острова.
— Моето дело е оправдало надеждите ми — каза той на Оргосо, който стоеше до него. — Трябва да видя сега, доколко мога да се осланям на силите си! Трябва да се осигуря при едно нападение, пратено срещу мен от Съвета на тримата. Ако те имаха правото на своята страна, ние бихме имали силата.
— Вие имате не само правото, но и силата, приятелю — отговори Оргосо. — Какво струват техните мерзки прокламации, където ви обвиняват за пират, където ви оценяват главата, пред страшното обвинение, което можете да им отправите?
— Отлично Оргосо, разполагам с едно неоспоримо превъзходство, обаче, трябва да избегна всяка щета, всяка неправилна маневра, която може да навреди на моята репутация. Знаете; колко е лесно на някой началник между нас да извърши някоя глупост. Ние сме многобройни, аз се гордея с вас, отколкото да ви командвам като тиран. Досега виновниците са малобройни. Техните имена, написани върху каменните плочи, са достатъчни да ме призоват за наказанието, което ги очаква! Но ако някой от вас…
— Вижте, погледнете там! — каза внезапно Оргосо, сочейки морето с пръст. — Две от вашите галери мъкнат в пристанището един чужд кораб. Той е повреден. Лишен е от мачтите. Нашите кораби го влачат към острова.
— Двете галери носят моето знаме — каза Маринели. — Вие имате право Оргосо. Но защо влачат този непознат кораб? Да останем тук, до плажа, и да очакваме пристигането на тази странна експедиция.
— Тя не предвещава нищо добро — каза Оргосо ниско. — Този кораб изглежда, че има венецианска конструкция.
— Горко им! — каза Марино със заплашителен глас, изпълнен с безпокойство, и се отправи към оградата. — Горко им на моите хора, ако са се осмелили да стрелят срещу някой честен търговски кораб. Наказанието ще бъде ужасно, даже ако авторът на това подло деяние е най-близкият ми приятел.
— Познах кораба. Той е венециански! — извика Оргосо.
— Някоя държавна галера ли? — запита Марино.
Оргосо замълча за момент, после се доближи до Марино, постави ръка на рамото му и го погледна с умолителен поглед.
— Бъдете снизходителен! — му каза той. — Не бързайте с решението си! Това е един търговски кораб!
— Така е, както предполагах! — отговори нервно граф Санта Рока. — Не се страхувайте, приятелю. Моето намерение не е да проявя могъществото си, а да бъда строг. Искам да бъда справедлив, без оглед на ранга на виновниците. Това е истинско пиратство. То е първото и последното, което се извършва на остров Санта Рока. Не желая да заслужа несправедливостта и клеветите, отправени срещу мен от сената и управителите.
Марино бе обзет от голямо вълнение. Никой на острова не забелязваше пристигането му. Всичко бе спокойно и галерите се приближаваха към брега с влачения от тях кораб.
Внезапно фаропазачът видя лекия платноход на краля на острова. Той извести за това с оръдеен гърмеж.
Знамето бе издигнато. След няколко минути и от зъбчатите отвори на двореца се издигнаха знамена и скоро една тълпа се отправи към плажа, за да акламира своя благодетел и любим господар.
Платноходът бе познат също и от екипажа на галерите. Въжетата на двата кораба се покриха с мъже и знамена.
Но Марино заповяда да насочат платнохода право срещу брега и не отговори на техния поздрав. Той се чувствуваше дълбоко опечален от мисълта, че вместо да сподели радостта с другарите си, бе принуден да накаже някой от тях.
Едва корабът се бе приближил до брега, когато Маринели бе акламиран от моряци и работници, струпани на брега, зад приятелите му.
