— Републиката е достатъчно силна, за да отклони всеки протест на недоволство — каза дон Виторио, — но аз съм съгласен да предоставим на топките да решат съдбата на този затворник. Дайте урната!
Дон Марко донесе черната урна и след като всеки постави топката си, подаде я на великия инквизитор. Старецът я изпразни тържествено и обяви:
— Присъдата е произнесена… Три черни топки!
В този момент слугата се показа в страшния салон и съобщи:
— Хасан, негърът, е пристигнал във Венеция и иска да бъде приет!
— Пуснете го да влезе! — заповяда главния инквизитор. — Ще имаме най-сетне някои сведения върху това чудно кралство Санта Рока. Хасан е хитър и сръчен като повечето негри от Тунис. Сигурен съм, че освен това ми е и верен.
Вратата се отвори, за да влезе Хасан. Африканецът бе малко по-едър от Горо, но също така хитър и мълчалив.
Той пристъпи без шум, на върха на пръстите си, хвърли наоколо проницателен поглед, наведе пред инквизиторите черната си глава. Той хвърли мантията си и се появи в костюм, носен от робите на големите господари — червена дреха на ивици, бял панталон и широк черен пояс на кръста.
— Откъде идеш, негре? — запита дон Виторио. Хасан се усмихна.
— От острова, благородни сеньор — отговори той, — от хубавия остров Санта Рока. Той е едно чудо! Ах! Хасан би останал на драго сърце там, ако обещанието за зекините не беше го привличало към Венеция!
— Разкажи ни какво си видял и какво си открил, негре?
— Един голям и красив остров — отговори последният — с много кораби в пристанището му между скалите, където се издига грамадна кула, която свети нощно време!
— За да показва пътя на корабите — прекъсна го великият инквизитор.
— Близо до фара се издига църква и палат. Мраморът не е пестен при тяхната постройка.
— Един палат!… На незаконнородения ли? — извикаха инквизиторите.
— Пардон, на краля на острова, господари — каза негърът.
— Какво означава това име?
— Марино Маринели се нарича така — отговори Хасан.
— Крал на острова! Тоя негодник се е осмелил да си даде това име… това е нечувано!
Хасан продължи разказа си и изброи всички чудеса по строежа и укрепването, което бе забелязал. Сподели възхищението си от поставената отбрана на острова.
— Ако всички топовни гърла — каза той — забълват огън едновременно, земята ще потрепери.
— Хасан се опита — отговори последният, — но не можа да стигне далеч. Хасан вярва, че някакво голямо съкровище е струпано в избите на зданието… съкровището на краля на острова — добави негърът и в очите му блесна алчност.
— Ти разказваш басни, робе!
— Не господари — възрази Хасан. — Ако Марино Маринели не притежаваше голямо съкровище, той не би могъл да основе такъв град, да ангажира толкова войници, да събере толкова припаси. Ах, ако сеньорите видят това, което Хасан е видял, те ще бъдат учудени!
— Ние трябва незабавно да турим край на всички тези чудеса! — каза великият инквизитор.
— Изпратете кораби, господари! — каза негърът. — Но те трябва да бъдат многобройни и добре екипирани. Може би ще успеят при изненадата…, но в открита борба… Хм! Нека сеньорите знаят, че думите на Хасан не са неоснователни.
— Незаконнороденият е посмял да се опълчи срещу републиката, даже е пленил една галера на Венеция. Неговата съдба е решена! — обяви тържествено дон Виторио. — Той ще бъде унищожен, както и неговият остров!
— Много добре, господари — подзе негърът със смелост, — но работата не е така лесна. Трябва да изпратите цялата си флота там и да нападнете острова… Ах! — добави той. — Направих още едно интересно откритие на скалите на острова. Сазим, който придружаваше Хасан, каза, че на плочите, които бяха там, има написани думи… Сазим е поучен от Хасан. Той знае да чете и да пише. Той откри загадката… и каза мистериозното съдържание на тези думи… Ах, нека сеньорите не държат отговорен Хасан за това, което ще им каже. Той само ще им разкаже това, което е намерил!
— Не скривай нищо! — отговори великият инквизитор. — Твоите разкрития ще бъдат богато възнаградени, Хасан!
— Първата плоча — каза негърът — съдържа следните думи, написани с едри букви:
Бертучио до Марино Маринели, сина на дожа Гримани. Който да си, пътнико, който намериш тия табла, предай тяхното съдържание на този, до когото са отправени, за да узнае престъпниците!
Инквизиторите размениха погледи на изненада.
— Това е нечувано! — каза дон Виторио. — Кой е можал да напише тия думи върху скалите на острова?
— Моят уважаем брат трябва да си спомня — отговори с нисък глас дон Марко, — че този Бертучио бе прибран от този пуст остров от един от корабите на управителя на Сан Марко!
— Значи тази е неговата фамозна тайна… Продължавай! — каза великият инквизитор, обръщайки се към негъра.
— Върху тази плоча Сезим прочете:
Бог да те благослови, Марино Маринели. Кръстих този остров Санта Рока, понеже стана за мен свещена скала. Твоят баща Марино Гримани живее. Затворен е в подземията на затвора във Венеция.
— Струва ми се, че моето предложение е направено навреме — каза Томасо с нисък глас, докато другите двама инквизитори бяха като замаяни.
— Продължавай, продължавай! — заповяда дон Виторио, с треперещ и несигурен глас.
— Третият надпис съдържаше следното:
Чуй имената на престъпниците, Марино Маринели! Отмъсти си на Силвио Зиани, Лиандро Малатеста, Даниел Фоскари, Тадео Моро, Енрико Бордено. Аз познах също тримата инквизитори и…
— Тук писаното свършва — добави Хасан в заключение.
— Този, който го е дълбал, не е имал време да го довърши.
— Едно такова дръзко престъпление — извика великият инквизитор, треперещ от гняв — заслужава да бъде изкупено с кръв. Кажете ми, уважаеми заседатели, тия табла, изложени на всички погледи, не са ли един срам за нас, за цяла Венеция?
— Решението, което взехме по моето предложение, ще остане неизменно! — каза дон Томасо.
— Това не е достатъчно! — извика главният инквизитор с ярост. — Този проклет незаконнороден трябва да умре!
— Марино не се намира на острова — съобщи Хасан.
— Но той е вече на път за там — обясни дон Марко. — Този път той не ще го напусне с лекота. Той ще се установи здраво там!
— Тогава благородните сеньори ще успеят да го накажат! — заяви Хасан.
— Нека флотата бъде мобилизирана веднага! — извика великият инквизитор. — След няколко месеца една мощна флота ще опъне платната си и ще накаже безочливите, както заслужават. Палатът трябва да бъде разрушен, таблата сринати и незаконнороденият пленен и убит.
— Позволявате ли на негъра да каже мнението си? — попита Хасан.
— Да, говори — му заповяда дон Виторио. — Ти си ми служил вярно досега, ще те изслушам.
— Нека благородните сеньори позволят на негъра да каже мисълта си. Хасан вярва, че флотата но ще постигне никакъв резултат. Месеци, а може би години ще изминат преди тя да успее да осъществи една част от задачата си. Хасан може съвсем сам да направи на сеньорите една услуга по-сигурна и по-бърза! Той ще изложи живота си, господари, но ще постъпи смело. Сазим ще го придружи и двамата негри ще действат в пълно съгласие, ако ги оставят да действат свободно по своя воля. Те ще успеят, благодарение на хитростта. Веднъж влезли в царството, по-лесно ще достигнат до острова… Сеньорите разбират! Обаче,
