Главата бе изчезнала…
— Мисля, че добре видяхме — каза Пиетро.
— Да останем тук — прекъсна го Себастиано, предпазлив и недоверчив човек. — Ние още не сме сигурни!
Двамата мъже оставиха тежките си оръжия, вече безполезни. Промъкнаха се тихо до мястото, където бяха съгледали човешка глава. Същото мълчание владееше около тях, мълчание успокоително и обезпокоително едновременно.
Пиетро направи още няколко крачки напред; тогава се намери до дупката, която даваше достъп към избата и през която Горо бе свикнал да влиза и излиза.
— Какво да правим?
Пиетро се показа въодушевен от своето откритие.
— Отворът е достатъчно широк, за да можем да слезем! — каза той.
Но Себастиано го посъветва да бъде благоразумен.
— Ние рискуваме много, понеже не можем да слезем двамата едновременно. Ако някой стреля с оръжие долу върху нас, загубени сме!
Пиетро остана за момент замислен.
— Ти може би не грешиш — каза той със снишен глас.
— Но сигурни ли сме, че има още едно човешко същество в този вход? Вярвам, че нашите куршуми достигнаха целта си. Човекът, върху когото стреляхте е паднал, сигурен съм, и ние ще намерим долу само трупа му.
Себастиано се съгласи.
Пиетро пипна за последен път камата си, за да се увери, че е в пояса му.
В момента, когато се готвеше да направи първата стъпка, Себастиано, уплашен, обхванат от подозрения, задържа другаря си за ръката.
— Да останем по-добре заедно — му каза той — и да чакаме до сутринта, дебнейки, но да не влизаме във вътрешността на тази дупка!…
Но вместо отговор Пиетро го упрекна, че е страхливец. Себастиано, който не се осмеляваше да противоречи на заповедите на своя другар, послуша и слезе след Пиетро. Последният се плъзна, докато достигна твърда земя.
— Не забелязваш ли нещо? — запита обезпокоен Себастиано, навеждайки се над него.
— Не — отговори Пиетро, — но вярвам, че съм достигнал почвата.
Окуражен от тия думи, Себастиано слезе на свой ред по няколко стъпала, които трябваше да измине, и двамата полицаи се намираха сами под мрачния свод, където владееше непрогледна нощ.
И единият, и другият хванаха камите си в ръце.
Пиетро опипа почвата с крака търсейки човешкото тяло, което е трябвало да падне през отвора, но нищо не намери. Какво означаваше тази мистерия?
— Не усещам нищо — каза Пиетро нетърпелив. — Обаче, то трябва да бъде тук! Хей, обитатели на тия места — извика той. — Отговорете!
Отговорете! Развалините са обградени от всички страни!
Двамата мъже се ослушаха и зачакаха…, но никой не отговори.
— Струва ми се, че напипах едно легло от водорасли — каза внезапно Пиетро.
Той напипа мистериозното легло и констатира, че е топло.
— Човекът, който е лежал тук е станал скоро — каза той.
После те тръгнаха пипнешком из помещението, търсейки с върховете на своите ками невидимия противник, когото смятаха скрит в някой ъгъл. Но не намериха нищо…
— Напипах някакво огнище — каза на свой ред Себастиано, който вървеше пипнешком край другата стена.
Той действително бе открил кухненските прибори на старата просякиня, огнището, в което имаше няколко горящи въглена…
Пиетро се зарадва на откритието на своя другар.
Себастиано подири парче дърво и се залови да разпаля огъня. Неговият другар му помогна.
Няколко минути по-късно, въглените пламнаха и дървото се запали.
— Сега, хвани това парче дърво като факла и ми посвети — каза Пиетро на Себастиано. — Трябва да прегледаме грижливо, да претърсим издъно това чудно убежище; ние ще започнем първо от стъпалата, които ни доведоха тук, после ще претърсим цялото помещение.
Двамата полицаи започнаха търсенето.
Импровизираната факла осветляваше зле. Слабият пламък не бе добър водач на двамата разузнавачи.
Себастиано видя на свой ред леглото, напипано по-рано то Пиетро.
— Гледай! — каза внезапно последният. — Ето пият, чаши, празни бутилки в безпорядък на тази маса. Негодниците са били изненадани! Дръж факлата, колкото можеш по-високо, Себастиано, за да можем да видим всичко! Никой не е скрит в този ъгъл, никой не се крие зад стъпалата, нито зад огнището…
— А в страничния коридор? — забеляза Себастиано. — Там трябва да потърсим сега!
— Свети ми! — заповяда Пиетро. Трябва да претърсим тази галерия. Този път ние ги държим: те са хванати като в капан!
После той извика със силен глас:
— Хей! Негодници! Елате! Излезте от вашето скривалище! Вие не можете да избягате, излезте!
Никой не отговори на вика на Пиетро.
— Те отказват — каза Себастиано! — Да напреднем и да ги измъкнем насила!
Забелязаха тогава второ легло от водорасли. Очевидно бегълците бяха двама.
— Виждаш ли нещо? — попита този, който носеше факлата, другаря си.
— Не, не виждам още нищо. Освети тия бъчви. Кой знае? Може би са зад тях!
Двамата полицаи бяха достигнали до вътрешността на коридора и още не намираха нищо.
— Всичко това не ми е ясно — каза Себастиано, навъсвайки вежди, с обезпокоен вид. Да се завърнем в голямата стая. Може би не сме разгледали всичко…
Но внезапно Себастиано произнесе едно страшно проклятие и повлече Пиетро към вътрешността на коридора.
— Дявол да го вземе — извика той, насочвайки светлината към тавана. — Негодниците са избягали!
Казвайки това, той посочи на другаря си една втора дупка издълбана в тавана на края на коридора.
— Избягали са, избягали са — повтаряше Себастиано.
— Не, трябва да ги проследим! Бегълците не трябва да са далеч — извика Пиетро, смаян от неочакваната новина.
Бе забравил, че бегълците имат значителна преднина.
Те решиха да излязат; единият през първия отвор, другият — през втория.
Зората бе започнала вече да разпръсква воала на нощта.
Пиетро взе факлата в ръце и започна отново да преглежда избата, ъгъл по ъгъл. Не вярваше още, че са измамени. Диреше с неуморимост, като че ли беглецът се бе скрил в дупката на някой плъх или на червей.
През това време Себастиано се бе изкачил на върха на стъпалата и започна да наблюдава.
Денят настъпваше. Скоро започна да се различава ясно околността.
— Не виждаш ли нещо? — попита Пиетро, угасвайки факлата и изкачвайки се на свой ред на върха на стъпалата.
— Нищо — отговори Себастиано. — Всичко е пусто наоколо. Уверявам те, че тук е имало само един човек и той е избягал!
— Но как ще обясниш присъствието на двете легла от водорасли.
— Едното бе още топло, докато другото бе съвсем студено — забеляза Себастиано. — Впрочем, видях следите от два човешки крака… Погледни!
— Е добре, да проследим тия следи, да проследим беглеца! — каза Пиетро, изследвайки на свой ред
