— Как изглеждаше тази чужденка? Но кормчията не знаеше нищо.
— Не е ли идвала насам? — запита Горо настойчиво.
— Не зная повече — отговори кормчията.
Обаче негърът искаше да научи всичко каквото знаеше, за да събере някои важни сведения.
— Идете да видите капитана на пристанището! — каза морякът. — Те разговаряха дълго време. Той без съмнение знае името на този сеньор. Ще го намерите в оная кръчма, която има фирма, украсена с три котви. Там той пие всеки ден, но е добряк. Впрочем, ако му платите няколко чаши, ще узнаете всичко, което желаете. После добави:
— Ние сме стари приятели. Мога да твърдя, че е добър човек, обича да прави услуги, но за нещастие, пие повече, отколкото е нужно.
Горо бе вече на прав път.
— Нека кормчията дойде с мене! — каза той. — Ще участвува в разговора.
Старият моряк се отзова на драго сърце на поканата на Горо и двамата се отправиха към кръчмата с трите котви, която бе най-посещаваната в пристанището.
Външността не издаваше оживлението, което цареше вътре, понеже вратите и прозорците бяха плътно затворени.
Горо и кормчията влязоха в задимената зала. Моряци от разни народности бяха насядали около масите и разказваха истории, повече или по-малко вероятни, имайки за фабула пиратите от Риф или чудовищните змии в морето.
Естествено, всички аплодираха истинските или измислени разкази на мореплавателите.
Кормчията показа с пръст на своя другар един човек с голяма брада, който разговаряше с капитана на един кораб.
— Този е капитанът на пристанището — каза той, — ние трябва да минем покрай него и той не ще закъснее да дойде на нашата маса.
Горо и кормчията минаха покрай масата, където беше седнал капитанът и скоро той дойде да седне при тях.
Тримата започнаха да пият весело и пристанищният капитан скоро показа шеговития си нрав.
— Сигурен съм, че вече сме се срещнали някъде! — каза той между другите банални фрази.
— Възможно е — отговори Горо. — Негърът е идвал често в Анкона.
После кормчията се приближи до капитана на пристанището и прошепна с доверителен тон:
— Този е верен служител на богатия граф Санта Рока.
— Тогава, това е съвсем друга работа — каза капитанът.
— За ваше здраве и това на вашия граф — викна той, вдигайки чашата си и чукайки я о чашата на Горо.
После негърът добави, използувайки доброто разположение на своя събеседник:
— Ние можем да изпием още няколко кани. Какво ми важат още няколко аскини повече или по- малко.
— Ето как трябва да се говори! — въодушеви се капитанът на пристанището.
И отново чашите зазвъняха.
— Спомням си сега — каза капитанът, — че една сеньора идва тук, в Анкона, и пита за вашия граф. Знаете ли я?
— Точно затова негърът е дошъл също в Анкона — отговори Горо.
— Това бе една дама от висшето общество, уверявам ви — добави капитанът, смигайки, — една дама от знатен произход. Знаете ли името й? Без съмнение се касае за някоя любовна история, за една галантна авантюра, нали?
— Може би! — отговори Горо уклончиво.
— Негърът — намеси се кормчията, — е получил заповед от своя господар да събере сведения за нея.
— Е, добре аз ще ви кажа всичко — изрече капитанът на пристанището с доверен тон. — Тази мистериозна дама е племенницата на папата.
— Как! Сеньорита Боргез ли? — викна Горо преструвайки се на изненадан.
— Да, тя самата. Мислеше, че ще намери графа в Анкона, понеже разпитваше навсякъде за него.
После едната подробност бе последвана от друга. Пристанищният капитан разказа на своя събеседник за жилището на благородната римлянка.
— Тя слезе в манастира на кларистките, който се издига на известно разстояние от града — каза той.
— Сама ли беше? Не беше ли придружена от една сеньора? — запита Горо нервно.
— Тя идва два пъти в Анкона — каза капитанът на пристанището. — Първият път действително била придружена от една друга дама — такъв бе разказът на нейния майордом. Що се отнася до него и екипажа, те бяха в една кръчма.
Храбрият моряк даде на Горо много важни сведения. Обаче искаше да знае дали сеньорита Боргез обитаваше все още манастира.
Но капитанът не знаеше нищо.
— Вие можете да го узнаете, ако отидете в манастира! — каза той. — Кормчията ще ви покаже пътя, не е далече.
— Аз ще ви отведа — добави кормчията живо. — Става дума за оня манастир с голямата блестяща камбана, с посивелите червени стени, който е обграден с разкошна градина, нали?
— Да — извика капитанът на пристанището, — вие имате чудесна памет, приятелю; оставете да пия за ваше здраве!
И отново чашите весело звъннаха. Горо използва този момент, да бутне за лакътя кормчията.
— Скоро ще се мръкне — каза той ниско. — За Горо е важно да узнае колкото може по-скоро дали сеньоритата живее или не в манастира.
Двамата решиха да побързат и да привършат по-скоро разговора си с началника на пристанището, за да тръгнат на път.
— Хей, кръчмарю! — повика Горо. — Две кани вино по-бързо!
После той плати всичко и се сбогува с капитана на пристанището, когото чудесното питие бе развеселило много.
Двамата мъже излязоха от кръчмата.
— Е, добре, не ви ли казах? — запита кормчията, щом се отдалечиха на няколко крачки.
— Да, Горо ви благодари много.
Пътувайки, двамата достигнаха една от вратите на града.
Скоро стените на манастира се показаха пред очите им и Горо благодари на кормчията за проявената любезност.
Докато последният се връщаше към пристанището, негърът се отправи бавно, предпазливо към манастира.
Той едва сдържаше радостта си.
Дали Мадлена се намираше още в манастира?
Ако беше там, как би могъл да влезе? Той не би могъл да се представи пред вратата и да звъни. Неговото негърско лице би го издало.
Трябваше да прибегне към хитрост.
Денят преваляше. Слънцето, което през целия ден бе забулено зад облаците, се показа и разпръсна за няколко минути златистата си светлина върху полето. Дърветата, борове или кипариси, розовите храсти и лалетата, образуваха около манастира блестящ декор.
Кларисткият манастир изглеждаше по-хубав от този до вратата Анжелика, в Рим. Възможно беше Мадлена Боргез, покровителка на този орден, да бе избрала това ново убежище за затваряне на Анунциата.
Горо обиколи стените, държейки се на известно разстояние, от страх да не бъде забелязан.
Но внезапно се спря.
Стори му се, че чува шумоленето от роклята на жена, която се промъкваше всред храстите на
