градината.
Той се впусна на свой ред в мистериозната горичка… Коя можеше да бъде тази жена?
Монахините не носеха светски рокли. Подобен лукс им бе забранен. Коя ли можеше да бъде тази жена?
Негърът искаше на всяка цена да провери. Може би това бе самата Мадлена. Трябваше да се увери.
Той премина покрай голямата решетка с вълчи стъпки, докато стигна до място, откъдето можеше да наблюдава незабелязано алеите на градината.
Скоро се чуха гласове…
Дали беше Мадлена? Горо чувствуваше сърцето му да тупти. Още една минута и щеше да разбере.
Две дами се показаха внезапно от една малка покрита алея: едната бе монахиня, другата — сеньорита Мадлена Боргез, в копринен тоалет.
Горо не можа да сдържи смеха си.
Двете дами направиха още няколко стъпки по алеята, после се спряха недалече от наблюдателното място на Горо, под една малка беседка и седнаха върху каменна пейка.
Негърът искаше да узнае дали Анунциата се намираше също в манастира.
За щастие той можа да се прилепи до решетката и да послуша разговора на двете дами, без да бъде забелязан.
Но монахинята и Мадлена инстинктивно говореха така тихо, че Горо не можа да схване нито дума. Той загуби търпение. Искаше да напусне удобния си пост, за да премине към друг, когато стана нещо, което го въздържа от намерението му.
Монахинята напусна беседката и се отдалечи към манастира, може би да даде някоя заповед.
Мадлена остана тогава сама под листния покрив; съвсем сама, понеже никой не се показваше в съседните алеи.
Горо състави тогава един дяволски план. Той помисли да прескочи решетката, която го делеше от Мадлена, и да се появи внезапно пред нея.
Той, робът, нямаше абсолютно никакъв респект към тази горда принцеса, която мразеше. Считаше я за смъртна неприятелка.
Обстоятелствата бяха благоприятни. Мадлена беше безпомощна: той щеше да й изтръгне насила признанието, тайната, която криеше.
Неговото решение бе бързо взето.
Със сръчност на дива котка той се изкачи на оградата и скочи отвъд, после се промъкна много предпазливо до беседката.
Стигайки там, остана неподвижен за момент, ослуша се и огледа наоколо с изпитателен поглед.
Убеден, че никой не се намираше наоколо, той вмъкна главата си през един ъгъл на беседката.
Забеляза Мадлена, седнала на фотьойл до една маса.
Внезапно нейният поглед се срещна с този на негъра. Тя скочи, обхваната от ужас при вида на негърската глава. Готвеше се да вика за помощ, но думите й се спряха в гърлото. Негърът, предвиждайки желанието, й бе скочил до нея.
— Това е той! Това е Горо! — каза тя със задушен глас.
— Нека сеньоритата не вика за помощ. Това не ще й послужи за нищо, а само ще затрудни негъра. Тогава той ще трябва да употреби насилие.
— Защо си дошъл тук, клетнико?
— Негърът е длъжен да поиска някои обяснения от сеньоритата. Защо е заповядала на Пиетро и Себастиано да отвлекат съпругата на Маринели? Защо криете от погледите на другите тази невинна жертва? Защо сте я изтръгнали от нейното жилище, от нейния съпруг, от нейното дете?
— Какъв е този език? Кой ти позволява да говориш така? — извика Мадлена с възмущение.
Тя бе се овладяла. Бе придобила отново своето гордо държание и вярваше, че ще уплаши негъра. Но той скоро разпръсна илюзиите й.
— Тихо! Сеньорита — каза той със заповеднически глас, — Горо не е нито негодник, нито роб на сеньоритата. Той сега е господар и я държи в ръцете си.
При тия думи негърът се приближи заплашително до Мадлена.
— Нека сеньоритата не забрави — й повтори той, — че е във властта на негъра. Един вик и всичко ще бъде свършено! Горо не се шегува!
Казвайки това, той размаха пред очите й остра кама.
— Сега нека сеньоритата признае! В кое убежище сте скрили съпругата на Маринели?
— Това не е твоя работа, робе! — произнесе отчаяно принцесата. — Да не би да ме следиш, за да ме вкараш в капана си?
— Горо иска отговор. Къде се намира Анунциата?
Сеньоритата беше в критично положение. Негърът стоеше на изхода на беседката, отнемащ на Мадлена всяка надежда за бягство.
— Нека сеньоритата отговори без да се бави!
Мадлена предпочете да продължи разговора с надежда, че някой ще дойде и ще я освободи от неумолимия враг.
— Защо ще ти отговарям, робе? — каза тя. — Ти не ще намериш никога тази, която търсиш!
— Нека сеньоритата първо отговори на въпроса на Горо — извика негърът.
Мадлена поиска още веднъж да отклони въпроса, но Горо произнесе едно страшно проклятие…
Внезапно на нея й се стори, че забелязва в далечината, всред храстите, силуета на монахиня.
Тя събра всичката си енергия, вярвайки, че ще се спаси и се обърна отчаяно към противника си.
— Напусни градината, робе! — произнесе тя. — Или ще викам!
— Нека сеньоритата си спомни моето предупреждение. Нейният живот е в ръцете на негъра!
Стъпките се приближиха.
— На помощ! На помощ! — извика тя най-сетне с отчаяно усилие.
Но нейният вик не се чу.
Негърът бе скочил върху нея и стиснал силно гърлото й.
— Къде е Анунциата? Нека сеньорита признае или ще умре!
При тия думи той извади ножа си.
— Олеле! — изпъшка тя. — Задушавам се!
Вярвайки, че е загубена, тя реши да признае.
— Анунциата — произнесе с пресеклив глас, — е в манастира.
— В кой манастир?
— На кларистките, до Рим… Там, където беше по-рано.
Мадлена бе признала скъпата си тайна.
Тогава негърът отпусна гърлото й.
— Ако сеньоритата е излъгала, негърът ще я преследва навсякъде, даже в палата й. Тя не ще бъде в сигурност никога!
При тия думи Горо, чувайки монахинята да се приближава към беседката, остави полуприпадналата Мадлена във фотьойла и избяга…
Едва бе прескочил и чу виковете на двете жени… Скоро целият манастир бе в тревога.
Горо побърза да избяга.
41. Мистериозният скелет
Отново веселият карнавал бе поставил Венеция в треска и бе повдигнал воала от недоверие, който тежеше върху един народ, управляван от потайни тирани.
Тия празници продължиха седмици. Върховните съветници се показаха благосклонни, понеже намериха случай да замъглят съзнанието на народа и да го управляват по своя воля.
Като спомен за първите години на републиката, откриването на карнавала се ознаменува с тържествената венчавка на дванадесет млади двойки.
