донеса успокоителни новини.
— Съобщете ми само за залавянето на незаконнородения и ще бъда доволен! Останалото не ме интересува!
Великият инквизитор, отчаян от речта на дожа, бе напуснал апартамента, без да дочака Луиджи да престане да говори.
Той се срещна с великия шамбелан и му заповяда да повика веднага аптекаря Иларио Турно, когото да приеме в същия вестибюл и да очаква връщането му.
После отиде в апартаментите на дожесата.
При вида на стареца пажовете, поставени на вратите, се поклониха дълбоко.
Той премина край тях, без да им отправи пито една дума и отиде в съседната стая, където стоеше камериерката на дожесата.
Тя направи тържествен поклон пред стария благородник, когато го видя да влиза.
— Дожесата в апартамента ли си е? — попита Карманиола.
— Нейно Величество напусна палата дегизирана — отговори почтената дама. — Вярвам, че Нейно Величество е отишла при своя уважаем брат, великия капитан.
— Не сте ли приели посещението на един таен пратеник?
— Не, сеньор — отговори дамата. — Никой не е идвал, освен една страшна маска, която беше тук преди около един час.
— Страшна маска ли казваш?
— Ах, сеньор — каза камериерката, ужасена — аз още треперя. Нейната глава бе като мъртвешка, а тялото като скелет. Донесе за дожесата едно съобщение, което не се осмелявам да ви повторя.
— Хайде, говорете! — каза главният инквизитор. — Какво ви каза тая маска? Трябва да зная. Нужно е да бъда осведомен!
Почетната дама изпълни боязливо заповедта му.
— Понеже изисквате, сеньор — каза тя, — ще ви кажа цялата история: той се осмели да произнесе пред Нейно Величество, че падането й е близко и придружи това безочливо предсказание с разни заплахи.
При тия думи камериерката замълча.
— Защо мълчите? — запита великият инквизитор изненадан. — Аз ви заповядах да кажете всичко!
— Той заплаши дожесата със смърт и мъчение… После, когато тя зазвъни със звънчето за помощ, страшната маска избяга. Тогава дожесата изтърча при великия капитан да го информира за събитието и да го накара да пусне шпиони по следите на безочливеца.
Слушайки разказа на камериерката, великият инквизитор съставяше своя план.
— Дожесата знае ли — попита той камериерката, променяйки темата на разговора, че вие ми правите от време на време рапорти върху това, което се случва в палата?
— Не, сеньор — отговори тя. — Ако Нейно Величество би знаела това, тя без съмнение би ме уволнила.
— Е, добре, чуйте тогава това, което ви заповядам и го изпълнявайте! От днес вие ще наблюдавате внимателно всички постъпки на дожесата, ще я следите стъпка по стъпка. Ще ми правите след това обстойни доклади върху всичко, което сте видели или узнали; вие ще кажете не само какво е правила, но също кого е приела, кого е посетила, разбрахте ли ме?
Бедната жена затрепери.
— Имайте милост към мене, благородни сеньор! — извика тя. — Как мога да приема подобно нещо. Задачата, с която ме натоварихте, е пълна с опасности. Не, не мога!
— Знайте, че когато изпълнявате мои заповеди, вие сте под моя закрила и никой няма право да ви бутне! — подзе твърдо великият инквизитор.
Но нещастната камериерка още трепереше. Тя служеше на своята господарка не само по дълг, но от преданост. Тя отказваше да я предаде.
— Желаете ли да ме послушате? Желаете ли да мълчите и да изпълните моята заповед? — подзе великият съдия със заплашителен глас.
Тя най-сетне се разколеба и се съгласи да го слуша. Зловещият старец повтори наставленията си и обеща да възнагради нейното усърдие.
— Това е държавна заповед — добави той. — Знаех, че се колебаете, понеже не си въобразявахте какви биха били последствията от един отказ…
Той не завърши фразата си, виждайки, че е отишъл твърде далеч, желаейки да напомни на своята събеседница ужасните стаи на истината.
— Ще наблюдавам всичко, до най-малките подробности — отговори тя с твърд глас.
При тия думи великият инквизитор направи прощален знак на камериерката, после се върна във вестибюла.
Дон Виторио бе чакал вече няколко минути, когато шамбеланът и Иларио Турно, отровителят на инквизицията, влязоха при него.
При вида на великия съдия, последният се поклони твърде уважително.
После, по един знак на Виторио, шамбеланът напусна апартамента и инквизиторът остана сам с аптекаря.
Виторио заговори пръв.
— Питието, което вие досега доставяхте за дожа, за да успокоите неговите кризи, е загубило първата си ефикасност. Той има нови безумни атаки.
Тогава Иларио Турно предложи увеличение на дозата, даването на едно питие с голяма сила.
— Кажете ми — подзе главният инквизитор, — знаете ли някакво средство, което да може да помогне на дожа да изпадне в непрестанен сън, един сън, подобен на смърт, някое средство, което да му попречи да мисли и да действа?
Отровителят помисли няколко мига, после предложи едно разрешение на проблема.
— Сеньор — каза той, — през време на едно пътуване в Ориента открих чудесно средство, чийто ефект отговаря на вашето желание. Тия, от които го взех, твърдят, че този, който го погълне, сънува съблазнителни неща и като че ли се пренася в друг свят.
— И когато се събужда от тия сънища? — запита обезпокоен дон Виторио.
— Само дълги часове след това, понякога даже един ден, два дни по-късно! — отговори аптекарят. — При събуждането си спящият иска да погълне нова доза от чудния прах, за да се повторят същите сънища, под чието влияние е бил.
— Този прах отрова ли е?
— Той руши малко по малко организма, душата и мозъкът първи се разрушават — подзе Иларио Турно. — Разсъдъкът изчезва малко по малко, чувствата се притъпяват!
Този отговор задоволи великия съдия.
— Тъкмо това е средството, което ми трябва — каза той.
— Как го наричате?
— Това е опиум, благородни сеньор! Днес ние ще дадем на болния една малка доза. След няколко дни ще удвоим дозата и след няколко седмици…
При тия думи Иларио Турно спря, като че ли се страхуваше от ужасното си предсказание.
— Е добре! Какво ще се случи след няколко седмици? — попита великият инквизитор нетърпеливо.
— След няколко седмици болният не ще се събужда вече от своите хубави сънища — отговори студено Иларио Турно.
После той извади от джоба си едно малко шише, което съдържаше мистериозния прах, и добави:
— Можете да сложите уговореното количество в яденето или питието, което ще взема на обеда си; нито вкусът, нито цветът могат да издадат присъствието му. Уверявам ви, че ефикасността на опиума е неотслабваща, понеже пациентът свиква така с тази отрова, че е нетърпелив да я вкуси отново.
Казвайки това, той подаде шишето на великия инквизитор. Дон Виторио му подаде в замяна кесия, пълна с пари.
— Трябва ли да ви придружа, сеньор? — попита Иларио Турно.
— Не, излишно е. Болният ви познава и ще се ужаси, виждайки ви.
