После се обърна към слугата:
— Моето посещение вече е ненужно. Останете на вашия пост и продължавайте да бдите над дожа. Неговият сън скоро ще премине към смъртта.
— Имайте милост към мен! Не ме излагайте — каза човекът боязливо. — Запазете тайната за себе си.
Марино напусна това място, където една чужда ръка вече бе изпълнила част от неговото отмъщение.
44. Черният салон
На следната сутрин многобройна тълпа се бе събрала пред кулата Сан Марко и наблюдаваше, заинтересована, един магьосник или астролог, който инсталираше своите работи, с оглед на едно скорошно представление.
Двама души му помагаха. Тримата бяха поставили голяма маса близо до стената, както и разни малки бъчви, сандък и различни инструменти.
— Любопитен съм да зная, какво представление смята да даде, — каза човек с маска на лозар на турчин, който държеше под ръка монахиня.
— Сигурно ще бъде интересно — каза последният. — Но аз се чудя, какво може да е затворил в тия бъчви, които е поставил с такава грижа покрай стената.
— С вино, мое дете! — отговори една стара търговка на пъпеши, която стоеше до монахинята. — С вино, с хубаво вино, което ще се раздаде тази вечер на тия, които вярват в неговите предсказания.
— Старицата има право — каза лозарят, който бе усетил миризмата на вино.
— Така е, така е — подзе търговката на пъпеши със смях.
Астрологът постави сандъка на масата, очаквайки настъпването на нощта, когато множество войници се доближиха и завикаха на магьосника.
— Хей, човече, какво правиш тук, седнал до стената? Не знаеш ли, че никой няма право да се настанява тук?
— През карнавала всичко е позволено! — отговори магьосникът. — Аз оставам тук!
— Махай се оттук с твоите бъчви! — му заповядаха войниците.
— Оставете го! — извика на свой ред лозарят и турчинът. — Защо да няма право да се настани край кулата? Страхувате ли се от него?
Без никакво предисловие магьосникът взе една от своите бъчви и я постави на масата. После извади много чаши от сандъка и ги напълни с вино.
— Кой желае да вкуси малко шампанско? — извика той, размахващ пълна чаша. — Това е безплатно, абсолютно безплатно! Уважаемата публика може да констатира, че моите бъчви не съдържат нищо опасно, нищо магьосническо! Хайде на чашите.
Той ги предложи както на маскираните, така и на войниците. Те не чакаха да ги молят, приеха виното, което магьосникът им предложи, и престанаха да му викат.
Лозарят, турчинът и монахинята пиха също на драго сърце.
Скоро малкият кръг се увеличи от новодошли и надвечер тълпата от маски бе значителна.
Тогава астрологът започна тогава своите предсказания; той каза хороскопът на много лица и предложи на всекиго по чаша вино.
Най-сетне, по общо желание, трябваше да отвори втора бъчва, за да задоволи всички. Той, без съмнение, бе предвидил лакомството на тълпата, понеже му оставаха още пет пълни бъчви.
Към единадесет часа, когато по-голямата част от маскираните бяха отишли на Пиацета, за да присъствуват на тържествата с огньовете, които се хвърляха върху водата, две домина с жълти пера пресякоха малката група любопитни, които образуваха кръг около естрадата, и се приближиха до астролога.
Внезапно, за голямо учудване на зяпачите, които се трупаха около естрадата на магьосника, старата търговка на пъпеши си проби път сред тях и пристъпи към магьосника, като че ли тя бе негова позната.
В този момент едно от двете домина стафиери каза на своя другар:
— Той трябва скоро да се върне. Дали не му се е случило нещо?
Но публиката бе нетърпелива и мислеше, че нещастният магьосник ще бъде арестуван и хвърлен в затвора.
— Заклевам ви се, че той е честен човек! — произнесе търговката на пъпеши и ще потвърди, че не прави черна магия!
— Тя говори вярно, извикаха много гласове наоколо. — Ще го придружим в затвора, ако е нужно. Ние сме свидетели, че не е призовал демоните.
— Не, не, мои деца — отвърна старата търговка на пъпеши и се обърна към групата. — Останете по местата си, ненужно е да се привлича вниманието на цяла Венеция. Оставете ме аз да го сторя.
После едно от домината поръча на другото да наблюдава стоката на магьосника до завръщането на последния, а тримата — магьосникът, търговката на пъпеши и доминото тръгнаха към палата.
Читателят, без съмнение е открил под маската на магьосника негъра Горо. Старата търговка на пъпеши не бе друга, а Луала, просякинята.
Фалие и д’Артенай, дегизирани като стафиери, изиграха така добре ролята си, че никой, даже управителят и войниците от арсенала, които се намираха до кулата Сан Марко, не заподозряха нищо.
Глъчката се увеличаваше все повече от минута на минута. Тълпата се връщаше от Пиацета и изпълваше отново площада Сан Марко. Никой не обръщаше внимание на чудната тройка, която отиваше към палата, нито на стафиера, който стоеше на естрадата, освободена от магьосника.
Бързо до колоните едно второ домино с жълто перо ги последва. Това беше самият Марино Маринели.
— Добре, вие сте точни! — каза той с нисък глас. — Чуйте, единадесет часа удря от Сан Марко. Къде е д’Артенай?
— Пред бъчвите, до кулата Сан Марко! — отговори Фалие.
— Добре! — заключи героят. Оргосо е вече горе, в преддверието на инквизицията. Луала и Горо ще ме придружат. Колкото за вас, Фалие, идете бързо в залата, където стоят постоянно маскираните слуги на съда. При първия опит, който направят тия хора, било да ви спрат или да проникнат в черния салон, вие ще ги пронижете със сабята си!
Фалие отговори, че ще изпълни точно заповедите, после изчезна между колоните.
Тогава Марино се обърна към Горо и Луала и им заповяда да го последват в салона на инквизицията.
— Тримата съдии там ли са вече? — попита Луала с нисък глас.
— Двамата вече пристигнаха, Виторио Карманиола и Томасо Дандоло — отговори Марино. — Що се отнася до Марко Контарини, третият инквизитор, не зная. Впрочем ние нямаме нито минута за губене!
Черното домино остави магьосника и търговката на пъпеши да го предшествуват, като че ли ги водеше пред зловещия съд.
Те се изкачиха по стълбата, която водеше към местата, запазени за инквизицията, и тримата проникнаха в преддверието на съда, където Оргосо, дегизиран като черно домино с жълто перо, се разхождаше.
Почти в същия момент един маскиран инквизитор влезе на свой ред във вестибюла, после, без да обръща внимание на намиращите се там лица, пресече залата и влезе в стаята, определена за инквизиторите.
Зловещият съд бе в пълен състав. Марко Контарини и Томасо Дандоло асистираха Виторио Карманиола, техния върховен шеф, в неговото ужасно председателствуване…
— Часът на изкуплението скоро ще удари! — каза Марино на Луала и на Горо. — Последвайте ме!
Той се отправи също към вратата на черния салон и я отвори.
За тяхна голяма изненада видяха да се явява пред тях псевдостафиерът, придружен от магьосника и продавачката на пъпеши.
Те не бяха издали никаква заповед за арестуване. Помислиха тогава, че полицаят е направил някакъв важен лов.
