великия инквизитор, предполагаемата болест на дожа бе взела тежка форма. Подуши някаква тайна машинация, някаква държавна мистерия.
Той бе твърде изненадан, че инквизиторите го бяха повикали за следната нощ.
Лицето му бе мрачно както никога.
Силвио Зиани забеляза това му настроение и го запита какво му е. Но Тадео Моро отговори уклончиво и изглеждаше, че избягва въпросите. Без съмнение, не се доверяваше на великия капитан.
Инквизиторският режим се основаваше в голямата си част на предателството, на омразата, на анонимните доноси. Никой не бе защитен от тайните доноси.
— Имали сте сигурно голяма неприятност, благородни Тадео Моро! — продължи великият капитан с любезен тон. — Благоволете да ми се доверите. Знайте, че вземам искрено участие във всичко, което ви се е случило.
— Да не оставаме тук! Да си изберем едно място, по-удобно за разговор — каза Тадео Моро.
Действително не бе разумно да останат в палата, за да разговарят за подобни неща. Те се отдалечиха и отидоха на площад Сан Марко, който бе още пуст!
Силвио Зиани заговори тогава с доверчив тон.
За голяма изненада, двамата благородници разбраха, че както единият, така и другият, миналата вечер са били посетени от маскиран стафиер. Всеки бе помислил, че само той е засегнат от решението на съвета.
— Значи ние ще споделим същата съдба? — каза великият капитан.
— Може би отиваме към гибел! — възкликна управителят с мрачен вид.
Но великият капитан бе оптимист и не вярваше в опасността.
— Тъй като вие сте получили също такава призовка, благородни Зиани — подзе Тадео Моро, леко успокоен, — тя губи своя страшен характер. Не бих могъл да повярвам, че Съветът на тримата се опитва да свали такива благородници като нас.
— Сигурно не! — отвърна Зиани с живост. — Според мен, касае се за тайна машинация срещу незаконнородения.
— Възможно е, аз мислих и за други неща — каза Тадео Моро… Бях преди няколко минути в апартамента на дожа…
— Разбирам — прекъсна го Зиани, хвърляйки на събеседника си бегъл поглед. — Обаче, аз не вярвам, че са се осмелили да стигнат до…
— Напротив…
— Вие ме изненадвате! Смятате за възможно, щото…
Силвио Зиани замълча изведнъж. Нито единият, нито другият се осмеляваха да довършат мисълта си.
— Всичко е възможно, действително — каза управителят след минутна мълчание. — Може и нас да ни обвинят в нещо, всичко е възможно, повтарям ви!
Тогава решиха само единият от тях да се представи в полунощ пред съдиите.
— Другият ще бъде готов — каза управителят ниско — да дотърчи на помощ в случай на опасност.
— По какво ще познае последният, че другият е в опасност? — попита Зиани.
— Ако не се върне — отговори Моро, — това ще означава, че е арестуван и отведен в Стаите на истината.
Двамата се заклеха да бъдат солидарни при всяко обстоятелство.
— Изобщо, вашият план е добър — каза Зиани, след няколко минутно размишление.
— Щом настъпи полунощ, аз ще отида в черния салон — каза Тадео Моро. — През това време вие ще бъдете до кулата Сан Марко, в голямата зала на долния етаж. Войниците от стражата ще бъдат въоръжени до зъби и поставени изцяло под вашите заповеди. Ако се върна, моята първа грижа ще бъде да отида в Сан Марко и да ви информирам, благородни Зиани. В такъв случай вие ще можете да отидете след мен в съда. Ако не се върна, разчитам на вас да направите необходимото. Така да се каже, ще трябва да действаме със сила! На мнение съм, че най-добре е в подобен случай да екзалтираме войските и да тръгнете енергично напред.
— Но това е бунт! — извика Зиани, роб на дълга си.
— Искате да кажете законна отбрана! — поясни Тадео Моро. — Когато Съветът на тримата ни види така решителни, не ще посмее да отиде докрай!
После той даде още една препоръка на Зиани.
Преди всичко нашият разговор трябва да остане таен. Никой не трябва да бъде в течение на нашите подозрения и нашите безпокойства! — добави той.
— Ще ми позволите ли, обаче, да направя едно изключение? — попита Зиани.
— За кого?
— Искам да успокоя дожесата, моята сестра, чиито безпокойства са големи.
— Добре! Кажете й да отиде тази нощ във вашият палат, но без да й обяснява причините за това повикване!
— Ще последвам съвета ви — отговори Зиани. — Но позволете да ви задам още един въпрос. Възможно е народът, смутен в своите веселия от появяването на войската, да се възмути и да се вдигне срещу нас?
— Е, добре, в такъв случай — отговори студено Тадео Моро, — вие имате картбланш. Що избиете всички, които срещнете на пътя си. Не се страхувайте от проливането на реки от кръв. Припомняте си, че никога Съветът на тримата не се спира пред едно клане. Ако бъдете принуден да заемете палата, ще обявите, че незаконнороденият се е промъкнал вътре и се стараете да го заловите. Така ще бъдете оправдан. Предлогът не е лош. От друга страна, никой не ще заподозре, че вие, великият капитан, вършите нещо противозаконно! И в най-лошия случай ще бъдем оправдани. Възможно е да бъдем обвинени публично. Но тогава, ще започнем борба с инквизиторите, които ще държим всецяло отговорни за смъртта на Гримани. Бъдете сигурни, че болшинството от синорията ще бъде за нас. Който има сила, той ще победи.
— Значи ние сме готови за всичко! — отвърна Зиани с нисък глас. — Вашият план и моят не ще бъдат един общ план. Бъдете сигурен, благородни Тадео Моро!
При тия думи, великият капитан възторжено стисна ръката на управителя в знак на братско приятелство, после се разделиха.
Тадео Моро се отдалечи по площада Сап Марко, а Силвио Зиани отиде при дожесата.
Намери я обхваната от голямо безпокойство.
— Дожът е загубен — каза тя. — Не чува вече, не вижда нищо, великият инквизитор идва да го види снощи и да му предпише едно лекарство…
— Шт, Катерина, мълчание! Стените имат уши — каза Зиани с нисък глас.
— Толкова по-добре — добави тя. — Осмелявате се да подкупвате слугите ми и да ги превръщате в шпиони. Великият инквизитор е заплатил на една от камериерките ми да ме следи стъпка по стъпка. Нещастницата ми довери всичко и каза колко е страдала при мисълта за тази подла работа. Тя не иска да ме предаде и не знае що да прави.
— Успокой се! — каза Зиани. — Нещата още не са така лоши!
— Но уверявам те, че дожът е отровен. Омразата на съдиите още не е уталожена; нощес един дегизиран стафиер, носител на тайна заповед, е проникнал в стаята на Луиджи, приближил се до леглото му.
— Как, и той ли е призован пред съда? Нашите подозрения се оправдават все повече и повече!
— Какви подозрения, Силвио? — запита дожесата, заинтригувана от думите на брат си.
Но последният промени разговора.
— Не ме разпитвай! — отговори той. — Дойдох при теб в този късен час да те повикам в моя палат още тази нощ. Обстоятелствата ми налагат!
— О, Силвио, кажи ми всичко; твоите думи ме изпълват със страх! Защо си се намръщил? Ах, аз предчувствах нещо! Какво е? Кажи ми най-сетне, какво се е случило?
— И аз сам още не зная! — отговори великият капитан.
— Или искаш да запазиш тайната за себе си. Но аз мисля, че мога да се досетя… Незаконнороденият заплашва палата!
