Знаем вече, че Оргосо бе поел най-опасната и най-деликатната задача. Тя бе да отнесе на великия капитан, началника на полицията, необикновената призовка.
Неговите подчинени бяха дегизирани с черни домина и жълти пера. Действително маската, която се яви внезапно в неговото портежо, бе облечена като стафиер.
Ако великият капитан бе обхванат от подозрения, той би могъл да поиска пратеникът да си свали маската… Понеже, като ясновидец и методичен човек той знаеше имената и физиономиите на всеки от полицаите си. Той би могъл да открие един чужденец в лицето на Оргосо и целият план на Маринели тогава зле би се компрометирал.
Но, за щастие, обстоятелствата благоприятствуваха безстрашния пратеник. Той намери великия капитан в тайно съвещание с дожесата. Виани не обърна внимание на полицая и не размисли върху странния характер на призовката. И така, Оргосо си свърши работата даже по-лесно от своите другари.
Само няколко минути след тръгването му дожесата прекъсна внезапно темата на разговора си със Зиани и му обърна внимание върху чудния начин, по който тази призовка бе предадена.
— Как може — каза тя — Съветът на тримата да натоварва подчинените на Зиани да предават неговите заповеди на своя шеф? Това не е кавалерско.
Силвио Зиани призна чудноватостта на тази процедура и каза, че не разбира смисъла на мистериозната призовка.
Дожесата припомни декретите и правилата на инквизицията. После добави:
— Ти имаш право в качеството си на велик капитан да се представиш пред Съвета на тримата в часа, който ти харесва. Какво означава тази призовка?
— Не е зле, ако отида още тази нощ в палата и запитам Съвета на тримата по този повод — каза Зиани, леко развълнуван.
Но сестра му го разубеди.
— Не прави това, Силвио — каза тя с живост. — Не прави това! По-добре е да разпиташ този човек за странната му мисия.
Той предположи, че последният още не е напуснал палата и може да го достигне навреме.
Позвъни с малко звънче, което се намираше върху масата му. Веднага един лакей в разкошна ливрея се появи на прага на салона.
Зиани му заповяда да повика черното домино, което бе излязло преди няколко минути от кабинета му.
— Но той е напуснал палата, господарю! — отговори човекът.
— Тогава настигнете го и го доведете!
Слугата не посмя да настоява повече. Той се поклони учтиво и тръгна да изпълни заповедите на господаря си. Дожесата бе обхваната от странни предчувствия.
— Не зная — каза тя — какво ни носи бъдещето, но не мога да се отърва от едно безпокойство. Зная, че в решителния час инквизиторите ще вземат нови решения, които ще засегнат най-могъщите патриции.
После тя заговори за своите предчувствия, за състоянието на дожа, за опасността от Маринели.
— Състоянието на Луиджи не е нормално, такова е моето убеждение — каза тя. — Неговото продължително безсъзнание, чудната възбуденост, от която е обзет през последните дни, всичко това открива някаква машинация, някакъв дяволски план на съвета. Но аз мисля и за друго нещо, още по- сериозно! — подзе тя след минута мълчание. — Зная предварително, че ти ще отхвърлиш моето предупреждение и ще намериш думите ми смешни. Моля те, обаче, да погледнеш този път с по-голяма сериозност. Предполагам, че Маринели ще се опита да предприеме нещо ново.
— Как? — извика Зиани учуден. — Кое те кара да правиш подобно предположение? Незаконнороденият е загубил повечето от своите привърженици и няма вече средства. Толкова ли си наивна да вярваш, че той ще ни атакува отново в една открита борба.
— Никой не може да предвиди по какъв начин ще ни атакува, Силвио — отговори тя. — Но бъди сигурен, че той пак ще се опита да ни отмъсти, убедена съм! Понеже аз познавам Марино Маринели, зная, че той не ще прости никога поражението, което му нанесохме!
Силвио Зиани постави край на този разговор, който не му харесваше.
— Стига вече! — каза той мрачно. — Ние още не можем да се произнесем по този повод.
— Аз не се произнасям! — отвърна дожесата. Само те предупреждавам! Имам предчувствие, даже убеждение, че часът на отмъщението, на желаното от незаконнородения наказание, е близък.
В този момент слугата, изпратен по дирите на полицая, се показа отново на входа на портежото. Той бе задъхан от умора.
— Къде е черното домино? — запита великият капитан, радостен, че може да промени темата.
— Аз слязох долу, както Ваше Превъзходителство ми поръча — отговори човекът. — Но една част от лакеите, намиращи се в долния етаж, потвърдиха, че той е напуснал палата през една малка врата, водеща към уличката. Другите твърдяха, напротив, че се качил на една гондола на Големия канал. Тогава изпратих един към канала, а аз се отправих по уличката. Не забелязах нищо наоколо. Продължих да тичам, гледайки на всички страни. Най-сетне, в Каля Марчерия, забелязах на известно разстояние от мен едно домино с жълто перо. Заговорих го и го попитах не е ли този, който преди малко е напуснал палата. Отговори ми отрицателно. Попитах го тогава не е ли забелязал друго домино да иде откъм палата? Отвърна ми, че не бил видял никого. Що се отнася до тоя, който тръгна по направление към канала, и неговите дирения били също напразни. Двамата стафиери, които той срещнал, слизайки по канала с гондолата, му отговорили, че не са идвали в палата.
— Това е изненадващо! — каза дожесата.
Тогава Силвио отпрати слугата, после добави, обръщайки се към сестра си:
— Той се е отдалечил бързо.
— Значи ти ще се отзовеш на тази призовка? — запита отново Катерина. — Ти знаеш, че инквизиторите не заседават тази нощ и че нямаш време да събереш сведения.
— Ох! — изрече Зиани с безразличен вид. — Какво ме интересува това? От нищо не мога да се страхувам!
— Бъди разумен, пази се, Силвио! Предчувствам някакво нещастие.
— Ти виждаш всичко в черно, Катерина!
Но дожесата не можа да се избави от съмненията си.
— Моите предупреждения струват повече, отколкото мислиш — подзе тя. — И ти знаеш по-добре от мен, че Марино Маринели е във Венеция. Той е посмял да вземе трупа на баща си от подземните затвори. Убил е също и двамата гондолиери. Помисли сега за тази ужасна маска, която се яви вчера пред нас и която напразно бе преследвана. Може да бъдеш сигурен, че този скелет е бил или Марино или някой от неговите привърженици!
— Какво от това — прекъсна я Зиани подигравателно. — Не виждаш ли, че това са шеги на маските и нищо повече! Помисли за многото хора, които ни закрилят. Един мой знак и хиляди и хиляди войници ще излязат от арсенала, въоръжени до зъби! Помисли също за другите войници, които седят денем и нощем на Сан Марко и са предани тялом и духом на управителите. Би била безподобна глупост да се нападнат такива сили!
— Незаконнороденият не ще извърши подобна глупост! — каза Катерина. — Той ще се опита да отмъсти на своите неприятели поотделно.
— Кое те кара да мислиш така? — каза Зиани. — Непознатият пратеник изглежда е изпълнил своята мисия по такъв мистериозен начин по височайша заповед. Това обстоятелство ме успокоява напълно и ме кара да вярвам в истинността на последното.
Дожесата остави брат си с неговия оптимизъм, сбогува се и си отиде.
Щом се прибра в апартамента си, Силвио Зиани почувствува, че неговата сигурност почва да отслабва. Думите на Катерина още звучаха в ушите му.
Но нощта го успокои. На следната сутрин се събуди, пълен с гордост и сигурност. Мисълта за войниците, които го заобикаляха, го успокояваше напълно.
Той отиде през деня в палата, където се срещна с управителя на Сан Марко.
Тадео Моро бе дошъл да получи новини за дожа. Отговориха му, че Негово Величество е изпаднал в дълбок сън и че състоянието му остава непроменено. Но той узна, освен това, че след посещението на
