част на главата му — като на юноша. Широка мантия го покриваше от раменете до краката, блестяща карфица, цялата от скъпоценности, бе единствената й закопчалка.
Около тия трима маскирани, които разговаряха с нисък глас, тълпата се движеше в разни посоки, не обръщайки внимание на разговора им.
Какофония от шумове се носеше из площада. Тук един моряк оглушаваше минувачите, биейки барабан. По-нататък един шарлатанин държеше пред народа непрекъснато речи, които се заменяха от време на време с шумното тракане на кастанети.
Но рибарят, янусът и пиратът не обръщаха внимание на шума около тях.
— Аз също забелязах ужасния скелет — казваше пиратът.
— Трябваше да го арестуват още при откриването на карнавала.
— Уверявам ви, че бяха му устроили добър лов, благородни Фоскари — отвърна рибарят, под чиято маска се криеше Леонардо Малатеста.
— Преследваха го, но не можаха да го хванат — добави янусът с твърд глас.
— Ние направихме всичко възможно, Енрико Бордоне — подзе Малатеста. — Полицаите и лакеите изпълниха задълженията си, но за нещастие…
— Негърът на уважаемия Карманиола е попаднал за втори път по следите му — каза Даниеле Фоскари. — Надявах се през целия ден да се завърне в палата заедно със скелета, но още го очакват… Възможно е робът, който е заплашен със смърт, ако не намери мистериозната маска, да е избягал.
— Знаете ли какво е моето мнение? — рече Енрико Бордоне. — Давам ви дума, че скелетът не е друг, освен Марино Маринели, че незаконнороденият е във Венеция и използува карнавала, за да реализира плановете си.
— Такова е и моето мнение — добави Фоскари.
— Някаква буря се готви да се разрази, това е сигурно, господа — каза Малатеста, стремейки се да говори по-тихо.
— Защо не вземат енергични мерки? Какво чакат, че не екзекутират всички, които са подозрителни, че са във връзка с незаконнородения? Инквизиторите проявяват от известно време явно безпокойство. Но защо чакат, а не действуват? Достатъчно е да се заеме внезапно площадът Сан Марко и съседните канали, да съобщят чрез тръби прекъсването на празника и да започнем търсенето на неразумния незаконнороден, който се осмеляваше да се смее под носа на уважаемите съветници и на сенаторите. Няколко кървави примери са достатъчни, за да обезкуражат съучастниците му и да им премахнат охотата им да дадат подслон на Маринели!
— Вие имате право, благородни Малатеста — каза на свой ред Фоскари, подкрепящ енергичните думи. — Държането на висшия съвет ме изненадва. Те могат да действат открито, да поставят Маринели извън закона. Действително той ни заплашва ужасно; неговите привърженици са многобройни. Оргосо, Фалие и този френски офицер, когото видяхме в Санта Рока, му помагат много.
Тогава Енрико Бордоне припомни една подозрителна случка, която бе станала в навечерието.
— Твърдят — каза той, — че четирите черни домина с шапки, украсени с червени пера, не са били други, освен привърженици на незаконнородения. Това подозрение се потвърждава от обстоятелството, че предприетите издирвания за намирането им са отишли напразно. Те са съумели да избягат навреме…
— Очаквам момента, когато незаконнороденият ще отмъсти на всички ни за смъртта на своя баща — каза Малатеста с раздразнение. — Не мога да търпя това.
Сенаторът се гневеше все повече и бе забравил, че само една дума може да издаде инкогнитото им, да ги предаде на смъртните им неприятели.
— Шт, благородни Малатеста, шт! — пошепна Бордоне. — Не се оставяйте да ви обзема гневът.
Но яростта на благородника бе обхванала също и Фоскари.
— Това бавене и мене ме отчайват — извика той. — Те ще действуват когато ще бъде твърде късно. Защо не са обградили площада, когато са били забелязани четирите подозрителни маски? От уважение към народа ли? Предпочитат ли да дочакат момента, когато той ще узнае тайните, които никога не трябва да научи?
Старият Фоскари се умълча.
Само Бордоне бе останал господар на себе си и пазеше спокойствие.
— Ще ви обясня, господа — каза той с нисък глас, — защо са се колебали да предприемат нещо срещу четирите маски. Те са били облечени в черни домина и са носили червени пера на шапките си. А вие знаете, че вчера полицаите на Зиани носеха също домина и пера с еднакъв цвят. Помислили са си тогава, че Зиани е наредил да носят червени пера.
Но Малатеста не можеше да обуздае гнева си.
— Ако тия четири маски са били привърженици на Маринели — каза той, — те са им дали възможност и може би бродят и днес около нас под друга дегизировка.
— Офицерите на полицаите и днес носят вчерашния костюм — добави Бордоне.
При тия думи той показа с пръст неколцина между тълпата.
— Защо е това пилеене на силите — подзе Малатеста. — Да поставят десет смели хора до палата би било по-добре.
Малко по малко нощта настъпи. Тълпата бе още гъста на Сан Марко и смеховете и радостните викове още не бяха стихнали.
Можеше да се забележи между другите маскирани едно черно домино с шапка, украсена с жълто перо, което стоеше облегнато на един от стълбовете на дожовия палат, със скръстени ръце, и наблюдаваше внимателно тълпата пред себе си.
Никой не му обръщаше внимание, докато той виждаше всички и не изпущаше нищо.
Минувачите го смятаха за стафиер, поставен на пост.
Внезапно той като че ли забеляза нещо, което възбуди вниманието му.
В този момент три черни домина, които носеха като него жълти пера на шапките си, се отправиха към палата на дожовете от три различни страни.
Тримата се доближиха до първия и го поздравиха като началник.
Мистериозната маска разгледа около себе си с изпитателен поглед, после се обърна към едно от домината:
— Намерихте ли управителя на Сап Марко, Фалие? — попита той с нисък глас.
— Намерих го — отговори последният. — Тон ще се представи утре в полунощ в черния салон.
— Добре, приятелю, благодаря ви! — отговори маската с простота, но без вълнение.
После се обърна към другото домино:
— А вие, д’Артенай, успяхте ли? Забелязах ви да говорите долу с трима маскирани.
Последният обясни, че тримата маскирани са били сенаторите Малатеста, Бордоне и Фоскари, и че последните двама обещали да се отзоват на поканата на съда.
Читателят, без съмнение, е открил под инкогнитото на мистериозния стафиер нашия герой, безстрашния незаконнороден.
Маринели, доволен от тия първи резултати, се обърна към третото домино, което не беше никой друг, а Оргосо и прояви безпокойство при вида му. Очакваше някаква лоша новина, понеже знаеше, че мисията на неговия приятел бе най-деликатната, даже най-опасната.
— Срещнахте ли Силвио Зиани? Говорихте ли му? — попита той.
— Отидох при него! — отговори храбрият Оргосо. — Проникнах в палата му.
— Това е било опасна работа — забеляза Маринели.
— Той не изрази недоверие — отвърна Оргосо. — Впрочем, нашият разговор бе кратък, понеже неговата сестра, гордата Катерина, бе при него и той ми отдели малко време. Тя също ме помисли за специален пратеник на инквизицията; накъсо, Силвио Зиани прие призовката, която му предадох, и обеща да бъде точен утре.
— Добре, приятелю! — рече Марино. — Всички Приготовления са привършени. Следната нощ цяла Венеция ще бъде освободена и моето отмъщение ще започне…
