виж какво ли означава това струпване на маски с официални значки?
Действително един испанец и един монах, придружени от много полицаи, се приближиха в същия момент до великия инквизитор и образуваха кръг около него.
— Извинете, сеньори — каза управителят на Сан Марко, който беше в костюма на монаха. — Не забелязахте ли край вас маската с мъртвешката глава?
— Скелет ли? Но да!
— Ние го търсим — обади се Зиани на свой ред. — Къде се намира сега?
— Не се страхувайте — отвърна Виторио. — Светлината не ще закъснее да разбули неговото инкогнито!
През това време, докато инквизиторът и полицаите разговаряха, скелетът и неговите преследвачи бяха тръгнали през тълпата в луд бяг.
Двамата негри не изпускаха из очите си червената мантия на този, когото вече смятаха за своя плячка.
Те го наближаваха и нещастникът можеше да се смята за загубен.
Обаче при едно неочаквано раздвижване, скелетът взе внезапно значителен аванс.
Двамата негри, загубили следата, останаха за момент разочаровани, но Сазим се покачи на раменете на Хасан и можа така от височината на тази импровизирана наблюдателница да намери следата, на беглеца.
Те забелязаха, че бягайки отива към арсенала, блъскайки едни, събаряйки други; накъсо, пробиваха си път с всички възможни средства.
Макар че слънцето бе ниско над хоризонта, те виждаха все още добре мистериозната маска.
После внезапно го видяха да хвърля червената си мантия и да побягва право към арсенала.
Двамата негри се задъхваха.
— Да го оставим, Сазим! — каза Хасан. — Ние го държим сега. Мислиш ли, че може да ни избяга? Арсеналът е затворен от всички страни. Ще вдигнем веднага тревога и войниците ще наблюдават каналите. Ах, ние ще пипнем най-сетне зекините.
42. Последната жертва на Виторио
След инцидента със скелета Тадео Моро и Зиани продължиха своята инспекция в тълпата, докато Карманиола се върна в палата.
Той се готвеше да се изкачи по стъпалата на перона, когато великият шамбелан Николо Стено, се появи внезапно между колоните и се отправи към него.
Благородникът изглеждаше обхванат от голямо вълнение. В своята бързина бе запазил церемониалното си облекло и просто бе поставил върху очите си маска от черно кадифе.
— Какво търсите с такова безпокойство, шамбелане? — му каза Карманиола.
— Вас самия, сеньор — отговори той. — Аз едва…
— Говорете! Какво се е случило?
— Негово Величество крещи да го заведем на карнавала! Той вижда червено. Иска да убие всички, които го обкръжават и говори само за кръв. Произнася непрестанно ужасни проклятия, които не мога да повторя.
— Какво правят пазачите му? Безпомощни ли са да умирят дожа?
— Те не влизат при него през време на пристъпите му.
— Дожесата уведомена ли е?
— Тя не се намира в палата.
— Знаете ли къде е?
— Нейните камериерки не знаят нищо.
— Добре, отведете ме при дожа! — заповяда Виторио. — Ще му говоря сам.
Едва бяха се изкачили на първите стъпала на почетната стълба, когато чу горе тракане на саби и силни викове.
Повдигна очи и крайно изненадан забеляза самия дож да стои на входа на своя частен апартамент, бледен като мъртвец, с разрошени коси, с блуждаещи и зловещи очи.
Държеше в ръката си сабя със златна дръжка, която размахваше за голям ужас на слугите, които не смееха да го доближат…
— Да, ще отида сам да го намеря и сам ще го убия, незаконнородения — викаше той. — Не се боя от него. Ще му избода очите, ще го измъча.
При тия думи той направи движение, като че ли пробожда противника си.
После в своя делириум подзе:
— Вън от пътя ми, вие, другите или ще убия всички ви! Дожът е свободен, той е свободен.
В този Момент Виторио Карманиола, възползувайки се от обстоятелството, че бе прибрал сабята си, се приближи до него и го стисна за ръката.
— Какво правите тук? — каза той. — Отведете ме във вашите апартаменти. Имам да ви говоря!
— Да, ще го сторя веднага! — отговори той плахо като дете, което баща му заплашва.
Но буйността му отново се прояви.
— Да, нямам време за губене — произнесе той отново. — Вие, другите, не знаете каква опасност ни заплашва! Незаконнороденият иска да отмъсти за смъртта на Гримани!
— Мълчете! — викна строго главният инквизитор, който се разтрепери, чувайки дожът да разкрива тайните, които всички заговорници трябваше да отнесат със себе си в гробовете. — Последвайте ме!
Щом влязоха в спалнята на дожа, Карманиола затвори грижливо вратата зад себе си и му заповяда от името на Съвета на тримата и на сеньорията да не напуща вече това място.
— Взети са вече всички необходими мерки за арестуването на незаконнородения — добави той. — Вие сте обхванат от видения и мисли, които трябва да изчезнат, и произнасяте неща, които никой не трябва да знае!
Луиджи отговори на тия думи с лудешки смях.
— Аз съм дожът и не мога да изпълнявам вашите заповеди! — прекъсна го той. — Ах, не си въобразявайте, че се страхувам. Не, Луиджи Гримани още е този, който трябва да бъде и не се страхува от вашите заплашвания. Вие сте стар, Виторио, и вече почти ослепял. Отмъщението на незаконнородения ще ви застигне по-скоро, отколкото мен, а вие изглежда, че още не подозирате!… Ах, Съветът на тримата е като един палячо със завързани очи! От кога Ни заплашва незаконнороденият! И незаконнороденият се надсмива над вас, понеже кредитът му е пораснал всред народа, докато този на сеньорията и на съветниците е намалял. Да вие не желаете да повярвате, но той ще избие неприятелите си; ще се провъзгласи даже за дож. Ще облече пред народа тази пурпурна мантия, още топла и червена от кръвта на всички ни!
— Какви химери! Какви утопии! Мислите ли, че ако народът се опитва да извърши нещо, нашите войски не ще могат да го смажат?
— Не вярвам! — продължи лудият, който гледаше извънредно ясно на събитията. — Трябва да го убия. Даже, ако е нужно да го извикам на смъртен дуел. С каква цел ще се избиват масите?
„Имаше във Венеция някога един астролог, един умен човек, заклевам ви се, който предсказа всички нещастия през моето съществувание…“
„Ах, огледалото! Духът в летния палат! Полунощният призрак. Още треперя от този фатален час. О, карнавалът ще бъде залян в кръв!“
Луиджи си припомняше ужасното видение, което бе видял някога в огледалото на големия салон в палата в Гвидека.
— Уверявам ви — подзе той, — че страшната нощ е близка. — Днес имах един ужасен сън. Видях всички ви мъртви да се къпете във вашата кръв! Да, ние, всичките: Дондоло и Контарини, Карманиола и Луиджи, и другите. Ах, те са многобройни! И отмъстеният незаконнороден ще се качи на трона през пашите трупове!
— Не произнасяйте подобни думи! — извика великият инквизитор с глас, в който звучеше силен гняв. — Останете тук и очаквайте завръщането ми! Ще ви кажа дали ни застрашава опасност. Надявам се да ви
