умреш от ръката му!
Едва маскираният бе произнесъл тия думи и се отдалечи величествено.
Силвио Зиани, бледен от гняв и възмущение, го гледаше как тръгва неподвижен, неспособен да произнесе нито дума.
— Какво ви е? — го запита управителят, обезпокоен на свой ред, понеже маската бе произнесла така ниско зловещото предсказание, че Тадео Моро не бе схванал нито дума.
— Виждате ли оная маска там? — каза Зиани с ужас. — Погледнете го. Той носи червена маска. Поставил е една черна шапка… Виждате ли го?
— Да — отвърна най-сетне Тадео Моро, който не бе обърнал никакво внимание на мистериозната маска. — Струва ми се, че забелязвам под шапката нещо като мършава глава.
— Да, благородни Тадео Моро, вие имате право — добави Зиани.
После изведнъж маскираният изчезна в далечината, двамата благородници, които стояха на последното стъпало на перона на палата, видяха мантията му да се отстранява и един скелет да се появява пред очите им.
— Кой може да се крие под тази дегизировка — каза Зиани уплашен. — Негодникът се осмели да ми пошепне на ухото думи, които са твърде странни. Трябва да разберем тази работа.
— Трябва да го проследим и да му смъкнем маската — обади се Тадео Моро, който бе почнал да споделя предчувствията на великия капитан. — Какво означава този чуден костюм? Не съм виждал никога подобна дегизировка. Един скелет, смъртта сред смеховете… Това е ужасно…
Едва бяха направили няколко стъпки в тълпата, когато Зиани спря и задържа своя другар.
— Погледни наляво! — произнесе той ниско. — Фаталната маска е отново до нас, виждате ли го негодника?
Тадео Моро обърна очи към направлението, което му посочи великият капитан, но беше вече късно. Скелетът бе изчезнал отново.
Тогава Силвио Зиани предложи на своя другар да се върнат към кулата Сан Марко.
— От височината на някой прозорец — каза той — ние ще разгледаме свободно тълпата и ще открием бързо мистериозната маска.
Двамата се отправиха към кулата, пробивайки си трудно път всред тълпата веселяци.
В този момент две други маски излязоха от палата и се смесиха с тълпата. Едната бе костюмирана с жълто домино, а другата дегизирана като арменец, загърната величествено в своята бяла мантия.
Единият имаше горда походка и се държеше изправен. Другият, напротив, пристъпяше тежко, мъчително и издаваше напреднала възраст.
Когато жълтото домино и арменецът се приближиха до стъпалата на дожовия палат, една жена, дегизирана като търговка на пъпеши, дойде при тях. Нейната оригинална маска даваше на главата й анормални размери. Тя носеше кошница, напълнена с разни пъпеши и се подпираше на тояга.
— Ей, сеньори! — извика тя, обръщайки се към двамата благородници. — Желаете ли хубави пъпеши? Ах, те са хубави, пресни и вкусни. Те са за сеньорите, както и за простолюдието. Зная не един в палата, който не се отказва от тях!
— Махай се! — й извика грубо жълтото домино. — Нямаме нужда от вашите пъпеши.
— Е, тогава преглъщайте си слюнките, сеньори — каза търговката с оная прямота, с която си служи народът в големите градове.
— Върви по дяволите, вещице! — кресна й жълтото домино разгневено. — Махай се!
Но жената изглежда се забавляваше с този гняв.
— Вие без съмнение днес сте станали зле, сеньори! — им викна тя. — Може да се повярва, че принадлежите на висшия съвет! Но ние пак ще се видим! — и тя продължи пътя си.
— Да знаете как ме догневя на тази безсрамница — каза по пътя жълтото домино на другаря си.
— Споделям мнението ви, дон Виторио — отговори арменецът с важен глас. — Аз се смесих с тази тълпа, само за да изуча разположението й. Нямам, обаче, намерение да остана повече от половин час.
— Изобщо — каза великият инквизитор, — карнавалът е запазил същия характер, дон Томасо. Народът е весел също като по-рано.
После той махна своето жълто домино и замени маската си с такава от черно кадифе.
— Забелязахте ли нашите часовои, нашите шпиони — добави той.
— Да, да — отвърна Томасо. — Те са добре размесени между тълпата. Нали всички са с черни домина и червени пера на шапките?
— С жълти пера, не с червени! — определи главният инквизитор.
— Вие имате право — каза дон Томасо, — видях долу мнозина с жълти пера. Обаче, забелязах и голям брой маскирани край колоните и кулата Сан Марко, които имат червени пера. Какво означава това различие?
— Колко видяхте вие, дон Томасо? — каза главният инквизитор учуден. — Аз видях само двама.
— Аз пък видях четирима!
— Чудно!
— Може би на стафиерите са дадени червени, за да различават своите хора — предположи Томасо.
— Видяхте ли великия капитан? Говорихте ли му по тоя повод? Само той може да е взел това решение — каза Виторио ниско. — Ще се осведомим от него… Четири черни домина с червени пера…
Дон Томасо отбеляза, че четирите подозрителни маски се държаха на страна една от друга, като че ли се отбягваха мълчаливо.
— Това, действително, е чудно! — добави той.
— Припомнете си, дон Томасо — подзе великият инквизитор, — мистериозните събития, които станаха напоследък: изчезването на трупа от позите, чудния надпис, който открихме върху една стена, още неизяснената смърт на Пиетро, с една дума, всички тия работи са толкова предупредителни, че ние трябва да се замислим за бъдещето. Време е да проявяваме по-голяма предпазливост.
— Вие знаете моето мнение по този повод, дон Виторио — отвърна Томасо. — Не вярвам, че незаконнороденият може да бъде автор на всички тия различни престъпления.
— Възможно е — каза старецът, вдигайки рамене. — Но той има във Венеция предани и безстрашни привърженици! Нашата задача е да ги открием и да ги премахнем.
Той замълча за момент, после добави с нисък глас, с мистериозен вид, като че ли правеше някое важно разсъждение:
— Не са ли намерили следата на гондолиера Себастиано? — каза той. — Какво означава още тази мистерия?
— Да започнем от възникването на мистериите — каза Томасо. — Кои са лицата, които са проникнали в позите през фамозната нощ, когато трупът на Гримани изчезна?
— Дожът… и тъмничарят!
— Дожът е луд, а тъмничарят е наш роб! Има, сигурен съм, една трета личност!…
— Как! Какво искате да кажете! — извика великият инквизитор учуден. — Мислите за дожесата ли?
Арменецът сви рамене.
— Шт! — каза той внезапно. — Виждате ли тази маска, която се отправя към нас?
— Вие искате да кажете за гръка? Но, ако не се лъжа, това е Марко! Вероятно ни търси.
— Той е действително. Носи ни, без съмнение, някое важно известие.
Едва Томасо бе произнесъл тия думи и псевдогръкът се приближи до двамата благородници и ги поздрави.
— Какво се е случило, дои Марко? — го попита Карманиола.
— Имам да ви съобщя две извънредно важни новини — отговори той. — Вече е установено, че убиецът на Пиетро не е друг, а самият Маринели. От друга страна открили са тази сутрин върху един пуст бряг на остров Сан Николо трупа на Себастиано, изчезнал напоследък безследно. Морето най-сетне е изхвърлило трупа му.
— Открили ли са върху трупа следи от насилие? — попита — неспокойно Карманиола.
— Двамата изглежда са задушени — отвърна Марко Кантарини — от ръката на незаконнородения! Защото неприемливо е двамата да се удавили случайно. Такива опитни гондолиери не падат във водата
