като деца.
— Този Маринели е бил значи навсякъде! — каза великият инквизитор видимо обезпокоен.
— Ние имаме сигурно доказателство за това — подзе Марко с живост. — Двамата шпиони, които се намираха на наблюдение на остров Сан Николо, направиха изчерпателен рапорт. Благодарение на тях сега имам доказателство, че Марино Маринели, поставеният вън от закона пират, е дошъл във Венеция и още се намира тук.
— Нечувано! Нечувано! — извика Виторио, който едва сдържаше изненадата си.
— Ще признаете най-сетне, че този негодник има не един съучастник в тази тълпа, с такъв добряшки и глупав вид — каза на свой ред Томасо, обръщайки се към главния инквизитор.
— Света Богородице! — произнесе старецът с нисък глас. — Този незаконнороден е сключил договор с дявола! Бъдещето е мрачно, твърде мрачно…
После добави, обръщайки се към Кантарини:
— Продължете рапорта си!
— Е добре! — подзе Марко, — щом двамата полицаи отнесли на твърда земя трупа на Себастиано, те се отправили към подземието, за което Пиетро им е говорил по-рано.
— За какво подземие се касае? — запита великият инквизитор, чиято памет отслабваше понякога. — Не се ли намира то под църквата, която е част от някогашен манастир, разрушен сега?
Марко опроверга мнението на Виторио и му разказа, че въпросното подземие е самата изба на вилата на Маринели.
— Там — продължи той, — двамата полицаи са намерили неопровержими доказателства за престъплението. Открили са шапката на Пиетро и една сабя, принадлежаща на незаконнородения. Това оръжие е от сребро и носи, гравирани в метала, инициали М. М.
Разговорът се бе оживил и Томасо прикани двамата си другари към благоразумие.
— Да говорим по-тихо — каза той. — Веселящите се понякога имат добри уши.
После заговориха с прикрити думи за мистерията, която забулваше изчезването на трупа на Гримани.
— Полицаите не са намерили никаква следа! — отговори Кантарини.
— Трябва да действаме без бавене! — каза Виторио, изправяйки се трескаво. — Мои уважаеми братя, идете бързо при прокурорите и натоварете ги от наше име да започнат веднага претърсвания навсякъде! Бдете тия мерки да бъдат взети и осъществени в пълна тайна!
— Вашите заповеди ще бъдат точно изпълнени, дон Виторио! — отговориха двамата инквизитори, които напуснаха шефа си и се отправиха към кулата Сан Марко.
Великият инквизитор продължи сам, погълнат от мисли.
Внезапно, една маска, облечена в широка мантия, с черна шапка, се доближи до него.
— Ей, хубаво жълто домино! — му викна непознатият. — Дай ми ръката си!
Виторио Карманиола вдигна глава, изненадан, после протегна ръката, както го изискваше обичаят през време на карнавала.
Едва бяха разменили няколко банални думи, когато старецът изведнъж се дръпна ужасен. Мистериозната маска, отстранявайки гънките на мантията, му се показа изцяло под вида на скелет.
— Един скелет! — промърмори доминото с ужас. — Един скелет на карнавала!…
— На тази земя има само палячовци! — отвърна студено непознатият. — Дай ми ръката си и погледни какво ще изрисувам в шепата ти!
Великият инквизитор послуша и протегна ръката си.
Скелетът, който носеше бели ръкавици, написа със своя показалец инициалите В. К.
— Какво означават тия букви? — каза Виторио, хвърляйки изпитателен поглед върху маската. — Не съм тоя за когото ме мислиш.
— Добре — подзе маската фамилиарно. — Зная нещо, това, че не съм се измамил! Пази се! Не се доверявай на тия празнични дни! Твоят живот клони към края си!
— Коя си ти, маско? — запита Виторио нетърпелив. — Какво означават дръзките ти предупреждения?
— Повери душата си на Бога! Този е най-добрият съвет, който мога да ти дам. Зная само, че Венеция скоро ще се освободи от кървавите тирани, които я потискат.
Карманиола погледна неспокойно около себе си, надявайки се да съзре някой полицай, който да арестува мистериозната маска.
Но забеляза само палячовци и арлекини, които не обръщаха никакво внимание на скелета.
— Ти виждаш кой съм: символът на смъртта, един жив скелет — каза маската. — Какво желаеш да знаеш повече? При един условен сигнал, делото на отмъщението и изкуплението ще се изпълни от всички страни и Венеция ще бъде най-сетне освободена от отвратителните злодеи, от паразитите, които смучат кръвта й… Познаваш ли Марино Маринели?
— Как?… Ти?
— Познаваш ли убийците на Гримани? — продължи немилостивият скелет. — Говори, маско! Познаваш ли виновниците? Ти си между тях и ще загинеш като тях… Скрий се, ако това ти хареса, в най-дълбокото скривалище, обкръжи се с лакеи или, ако предпочиташ, качи се на твоята яхта и избягай по широката синева! Каквото и да правиш твоите усилия ще бъдат напразни! Твоят последен час е вече ударил, присъдата ще бъде изпълнена и ти ще загинеш като твоите съучастници с хиенски инстинкти. Спомни си за Людовика Марчело! Забравил ли си, че живее още тази, която е била твоя първа жертва?
При тия думи старецът почувствува гневът да се разгаря в гърдите му, но се въздържа.
Помисли, че скелетът не е никой друг, освен самият незаконнороден и реши да го задържи в разговор по-дълго време. Надяваше се, че някой полицай ще мине и ще го залови.
— Ти ми каза неща, които ме интересуват! — рече той на скелета с леко треперещ глас. — Ела с мене и да поговорим още!
Но маската не падна в клопката.
— Не ти ли казах достатъчно, жълто домино? Не, не ще те последвам там, където искаш да ме отведеш. Остани тук, напротив! Людовика Марчело още живее и ти ще я видиш за последен път преди да умреш. Летиция Маринели беше ваше дете, на двама ви, но ти я отрови. Ти си, който постави в чашата отровния прах. Да, ти ще видиш тази, която си отблъснал преди да стане майка, по нейните думи не ще бъдат прошка. Тя ще те прокълне за последен път в часа на твоята агония!
При тия думи Виторио Карманиола искаше да арестува дръзкия скелет, но неговите отслабнали сили не му позволяваха това.
Той констатира с дълбока болка, че мистерията на неговия живот, която така старателно бе скривал, бе разбулена.
Трепереше от ярост.
Не знаеше какво да отговори.
В този момент му се стори, че забелязва близо до себе си две други маски, чийто вид му вдъхнаха триумфална усмивка.
Действително двамата новодошли не бяха други, а Хасан и Сезим, черните роби на Карманиола.
Но скелетът като че ли бе подушил опасността, която го заплашваше, понеже изчезна веднага в тълпата.
— Хасан! Сазим! — повика великият инквизитор.
Двамата негри, заинтригувани от този вик, който обаче им бе добре познат, погледнаха на всички страни, за да разберат откъде иде гласът, но колебанието им не трая дълго.
Скоро познаха жълтото домино и се явиха бързо пред него като усърдни роби.
— Господарят ли е? — попита Хасан още несигурен.
— Да, Хасан, твоят господар ти говори! Виждаш ли оная маска долу, с червената мантия, която се промъква през тълпата? Е добре, искам да зная кой се крие под тази дегизировка. Проследете го, ти и Сазим! Арестувайте го! Доведете ми го!
Двамата негри се суетяха няколко минути, после изчезнаха в тълпата.
Великият инквизитор, зарадван от това обстоятелство, ги проследи с очи.
— Този път той не ще им избегне! — си каза, протривайки ръце. — Ах, ако той е незаконнороденият! Я
