Фалие и Оргосо се изкачиха на първия етаж, тръгнаха по един коридор, чиито стени бяха украсени с картини и фрески, после отвориха една врата.
Апартаментът, в който влязоха, беше празен. Прегледаха портежото: не намериха никого.
Отидоха в другото крило на сградата, преминаха още много стаи и салони. Най-сетне откриха, скрити в един таен будоар двете почетни дами на Катерина.
— Дожесата не е далече, защото тук са нейните камериерки — каза Фалие.
После се обърна към двете нещастници, потънали в сълзи.
— Вие няма защо да се страхувате — каза той. — Бъдете сигурни, че не ще ви бъде сторено никакво зло!
При тия думи той напусна будоара с Оргосо, за да отидат на горния етаж, в ниските и продълговати стаи, разположени под покривите.
Великият капитан, който се показваше по-рано толкова смел, сега се бе оттеглил в най-отдалеченото място на палата си. Беше ли се уплашил?
Фалие и Оргосо разгледаха грижливо апартамента на втория етаж и достигнаха до една заключена врата.
Почукаха.
Никой не отговори.
— Отворете или ще насилим вратата! — извика Фалие.
Груб гневен глас отговори. Това бе гласът на великият капитан.
— Кой се осмелява да проникне у дома и да ме заплашва по такъв начин? Кой сте вие? Крадци ли сте?
— Силвио Зиани, отворете! — извика Фалие. — Вие сте наш пленник! Всяка съпротива е излишна, понеже вашият палат е обкръжен от всички страни.
— Най-добре ще се смее този, който се смее последен, негодници! — извика великият капитан.
— Идете, намерете една брадва! — извика Оргосо на майордома.
След няколко секунди последният се завърна с исканата брадва. Трепереше…
Фалие я взе от ръцете му и нанесе един страшен удар върху вратата. Тя изпращя.
— Нещастие! — извика Зиани. — Негодниците насилват вратите.
Вместо отговор Фалие нанесе още един удар с брадвата. Вратата се счупи и дървените останки полетяха с грохот по паркета.
Фалие и Оргосо се намериха пред един малък салон с нисък таван, но деликатно мебелиран и декориран.
Дожесата, ужасно побледняла, стоеше права пред прозореца. Великият капитан, побеснял от гняв, се бе приближил до вратата със сабя в ръка.
— Последвайте ни! — му каза Фалие, прониквайки в стаята с Оргосо.
— Кои сте вие? Кой ви изпрати при мен?
— Скоро ще бъдете осведомен! Имаме заповед да ви отведем в палата на дожовете!
— В палата ли? В какво престъпление се осмелявате да ме обвинявате?
— В съучастие в убийството на Марино Гримани, бившия дож!
Великият капитан остана като пронизан от това убийствено обвинение.
— Как!… И вие желаете да ме отведете за това в палата? Не, аз не съм виновен! Инквизиторите са единствените инициатори на това престъпление.
— Те вече изкупиха своите престъпления! — отвърна Фалие, сваляйки маската си.
— Марино Маринели отмъсти за смъртта на своя баща! — добави Оргосо, също откривайки лицето си.
— Фалие… Оргосо…, — промълви великият капитан, който отстъпи няколко крачки назад, ужасен от видението, което се бе открило внезапно пред очите му.
— Да, ние сме — каза Фалие. — Ние ви заповядваме да ни следвате. Поканваме и дожесата да ни придружи. Не ни принуждавайте да употребим средства, които не ще ви бъдат приятни.
Силвио Зиани остана за момент замислен, като че ли не можеше да схване изцяло бедата, която го бе постигнала. Почувствува, че е загубен, че съдбата му е всецяло в ръцете на незаконнородения, но не можеше да повярва, че последният е излязъл победител.
Най-сетне той се реши да симулира кротост, за да се възползва от първият удобен случай да избяга.
Обърна се към сестра си, чието лице, ужасно побледняло, още пазеше гордостта си.
— Да — каза той с глас, който се стараеше да запази спокоен. — Ние ще се отзовем на поканата. В палата ще бъдем оправдани!
Без да каже нито дума, дожесата хвана брат си под ръка и шествието заслиза тежко по стълбите на палата, за да се отправи към канала, в лодката на Фалие.
Последният вървеше напред. След него идеха пленниците — великият капитан и сестра му и най-сетне храбрият Оргосо с гола сабя.
Когато стигнаха в долната зала стана един инцидент. Майордомът се хвърли, плачейки пред краката на господаря си, и молейки да отведат и него в затвора.
В Действителност той се страхуваше от своя господар, но не го обичаше. Казваше си каква ли съдба го очаква, ако неговият господар избягаше от неприятелите си.
Но Фалие заяви, че майордомът ще остане в палата и го заплаши със смърт, ако някакъв предмет изчезне през време на отсъствието на пратениците на правителството.
Той отвори голямата врата, която водеше към канала, и слезе важно важно към гондолата, следван от двамата пленници и Оргосо.
Скоро лодката бе по средата на канала и се движеше по посока към Пиацета.
Зазоряваше се. Големият канал бе опустял.
Утринният вятър, студен през това пролетно време, набраздяваше леко повърхността на водните улици на Венеция.
Дожесата, смутена и ужасена, трепереше. Тя не произнесе нито дума и остана седнала на мястото си, изпаднала в мрачни размишления.
Що се отнася до Силвио Зиани, той стоеше прав, близо до сестра си със скръстени ръце.
Фалие гребеше, а Оргосо бе на кормилото.
Лодката летеше като стрела по тъмните води.
Скоро достигнаха до стъпалата на Пиацета. Там също владееше спокойствие. Никакви гондоли, никакво корабче не се движеше край стъпалата. На известно разстояние множество привързани лодки се люлееха по волята на вълните.
Великият капитан хвърляше странни погледи към брега, докато се приближаваха бавно към него.
Изглежда бе взел някакво отчаяно решение, защото моментът беше критичен. Ако придружеше неприятелите си на Пиацета, би бил безвъзвратно загубен. Трябваше да се спаси с бягство.
Внезапно, когато предницата на гондолата се намираше недалеч от привързаните по кея лодки, той издебна бдителността на Фалие и Оргосо, изкачи се на края на гондолата и скочи… Всичко това бе извършено за по-малко време, отколкото може да се опише.
Но не постигна целта си: потъна във водата край гондолата, без да може да се докопа до лодките. Опитът му бе несполучлив. Бе пресметнал зле скока си.
Фалие и Оргосо се опитаха да се приближат до нещастника, но разлюляната гондола се бе оттласнала надалеч.
Тримата пасажери наблюдаваха безпомощно, занемели от ужас драмата, която се разиграваше пред очите им.
Нещастникът се бореше отчаяно с вълните, без да може да напредне.
Той бе загубен. Дожесата, побледняла като смъртница, изпусна страшен вик, като че ли се раздираше сърцето й.
В момента, когато Фалие и Оргосо най-сетне се доближиха до мястото, където Зиани бе паднал, готвейки се да го спасят, последният потъна, за да не се покаже вече. Зиани също бе изкупил престъпленията си. Марино бе отмъстен.
