— Няма да те убия, Даниел Фоскари, понеже си обезоръжен. Ето, вземи си сабята! — Той вдигна сабята на Фоскари и му я подаде. — Дай си сам смъртта!
Изведнъж фигурата на Фоскари се озари от една дяволска светлина. Той пожела да се възползва от това, че неговият противник бе обезоръжен, за да му нанесе фаталният удар…
Но Марино за щастие бе готов за всякакви изненади.
— А, така значи! — извика той. — Съжалявам, че не ти нанесох последния удар!
При тия думи той нанесе силен удар с глава в гърдите на противника си и двамата мъже започнаха страшна ръкопашна борба.
Марино бе придобил херкулесова сила. Той възтържествува над своя противник, който видимо отслабваше. Изтръгна сабята от ръцете му и му нанесе смъртния удар.
Незаконнороденият бе отмъстил на Даниел Фоскари.
Няколко мига по-късно вратата на вестибюла се отвори силно. Марино едва има време да поправи косата си и да си постави маската.
Няколко лакеи се показаха на вратата. Те бяха ужасени и гледаха ту черното домино, ту трупа на Фоскари.
Знаеха, че инквизиторите произнасят смъртни присъди, но обикновено умъртвяването ставаше под прикритието на закона в друга стая.
Но Марино не им остави време да се замислят по-дълго над тази мистерия. Той пристъпи решително към тях и заповяда да затворят вратата на вестибюла и да стоят наблизо.
— Да не се позволява никому да влиза по изрична заповед на Съвета на тримата! — добави той.
Лакеите не се усъмниха нито за момент в истинността на тази заповед, понеже доминото стафиер беше я изразило с висок глас пред тримата инквизитори.
Марино излезе гордо, спокойно. Желаеше да види какво бе станало с Горо и останалите сенатори.
Когато слезе по стъпалата на голямата стълба, чу възбудени викове да се разнасят от площада Сан Марко. Предусети някакво необикновено събитие.
Внезапно викът „Войските от арсенала пристигат!“ достигна до ушите му. Шумовете се увеличаваха. Но той продължи да слиза бавно, без да губи самообладание.
47. Д’Артенай
Какво правеха в това време привържениците и приятелите на Марино.
Всеки бе получил по една задача, по-малко опасна от тази на техния началник и приятел.
Всеки от тях през тази кървава пот бе поставил на карта живота си. Всеки се намираше сам на своя пост, изолиран, оставен на собствените си сили.
Марино бе дал задача на Фалие да застане до входа на залата, където обикновено стоят маскираните слуги.
Последните бяха немалко изненадани, когато видяха да пристига едно домино стафиер, понеже никой, който и да е той, нямаше право да прониква в тази зала.
Фалие премина пред тях, без да произнесе пито дума, после застана на пост пред вратата, която отделяше тази стая от страшния салон и извади сабята си от ножницата.
В този момент чу гласа на Марино да се разнася в черния салон…
— Знайте, че ще загинете като мухи — каза той с твърд глас, — ако се осмелите да мръднете от мястото си. Получил съм заповед да ви убия, ако не се подчините.
Двамата маскирани слуги размениха изненадани погледи, но нищо не казаха. Отстъпиха покорно на силата и се направиха на глухи, когато великият инквизитор отчаяно звънеше.
Те се успокояваха, мислейки, че скоро ще бъдат освободени от своето мъчително положение. Всяка нощ действително, идваха Бурони и лакеите му, а често пазачите и тъмничарите, за да докладват. Фалие не знаеше за това обстоятелство, което можеше да го постави в опасност.
А през това време, двамата мъже предчувствуваха, че някакво необикновено събитие, бунт се разиграваше в черния салон; но те не пророниха нито дума, от страх да не се изложат, ако трябваше да изменят на господарите си…
На сутринта, когато бе настъпило спокойствие в черния салон, един тъмничар се представи на вратата. Той поиска да говори ла инквизиторите.
Фалие му отговори строго, че не може да напусне поста си и че достъпът в черния салон е забранен за всекиго без изключение.
Човекът се подчини и Фалие остана още на пост до първите часове на утринта, без да приеме някакво важно съобщение.
От своя страна Оргосо бе отишъл до арсенала. Той бе снабден с една напълнена пушка и носеше със себе си големия ключ, който Марино му бе дал.
Един единствен път водеше към арсеналите — дълъг и тесен.
Голямата врата на казармите и складовете на флотата се издигаше на една точка, където бяха разположени корабостроителниците, разните магазини, жилищата на войниците. Тази врата можеше да се затваря при нужда, обаче това не беше се случвало.
Пратеникът на Маринели не срещна никого по пътя си. Спомняме си, че Оргосо, изразявайки волята на Съвета на тримата, бе предал на адмирала заповед да не пуща нито един войник да участвува в карнавала и да концентрира всичките си сили във вътрешността на арсенала.
Тъмнината беше пълна. Покритото с гъсти облаци небе не пропущаше нито един предателски лунен лъч върху заспалото поле.
Оргосо достигна без затруднения до голямата врата. В този момент се разнесоха бавно и тежко дванадесет удара на далечна камбана. Беше полунощ.
Решителният час бе настъпил, часът, когато трябваше да се реши съдбата на Марино и на приятелите му.
Без никакво предупреждение Оргосо, показващ нечовешка сила, започна да затваря двете грамадни крила на голямата врата. Последните заскърцаха върху своите скоби и това обърна вниманието на един часовой, поставен наблизо.
— Хей! — извика часовоят. — Кой сте вие и какво правите?
После, без да чака Оргосо да му отговори, човекът се завтече, за да разбере какво става.
— Нали виждате! Затварям вратата! — отговори Оргосо.
— Но кой сте вие? — попита часовоят, заинтересуван от тази мистериозна маневра.
— Сляп ли сте, че не ме познавате?
— Виждам добре, че сте стафиер, но кой ви е натоварил да затворите вратата?
— Приятелю — отговори Оргосо, — не се касае за някоя карнавална шега. Това е заповед на Висшия съвет!
При тия думи той показа на изненадания часовой големият и тежък ключ на арсенала, който само инквизиторите притежаваха.
Войникът не настоя повече. Видът на този ключ го убеди.
— Това е друго нещо! — каза човекът примирително. — Но кажете ми, какво се е случило, за да затваряте вратата на арсенала? Вие сигурно знаете!
Човекът бе любопитен, но Оргосо избягна да отговори пряко на въпроса и каза любезно:
— Никой не знае тайните на Висшия съвет, приятелю! Дадена ми е заповед и я изпълнявам! Но правите ли и вие същото, когато вашият адмирал ви даде заповед? Трябва ли той да ви казва причините?
После човекът помогна на мнимия стафиер да затвори тежката врата.
Оргосо остана на пост отвън, разхождайки се като другите часовои.
Един час бе вече изминал, когато внезапно чу да се разнасят стъпки по пустия път. Кой можеше да дойде в този късен час на нощта? Кой беше той?
Оргосо се ослуша. Някой идеше.
Можа да различи силуета на непознатия. Беше домино с жълто перо, с маска, подобна на неговата.
Оргосо се запита неспокойно дали идеше неприятел или приятел. Беше ли д’Артенай? Беше ли Фалие?
