— Моята смърт ще бъде последвана от твоята. Присъдата ти е вече произнесена и след няколко часа Венеция не ще бъде друго, освен останки от…
Той се повали. Няколко думи, произнесени със слаб глас, бяха последните.
В същият момент вратата на черния салон се отвори шумно.
Даниел Фоскари и Енрико Бордоне се показаха на прага. Първото зрелище, което се представи пред очите им, бе това на тримата мъртви със страшните качулки. После те познаха Марино Маринели.
— Това е незаконнороденият! Той е, негодникът! — извика Фоскари, изваждайки сабята от ножницата си. — Погледнете ме как ще го съсека!
И думи благородникът се спусна върху Марино, за да го прониже, когато внезапно си спомни, че Малатеста ги очакваше в коридорите.
Той се забави една секунда и викна на приятеля си Бордоне да предупреди бързо последния.
Но Марино използва това забавяне, за да се запази.
— Нито стъпка напред, мизерни убиецо на моя баща! — извика той. — Наградата за твоите престъпления ще ти бъде дадена!
През това време Бордоне, следвайки съвета на своя приятел, остави Фоскари да се бие с Марино и се отправи към входа на вестибюла, където Малатеста се разхождаше.
Горо, виждайки опасността, която застрашаваше господаря му, принуди Фоскари да се отдръпне на няколко крачки и се спусна Подир Бордоне.
Марино бе намерил във Фоскари един достоен за него противник.
Ожесточена борба започна между двамата мъже, безпощаден дуел, на който тримата мъртви инквизитори бяха неми свидетели.
Марино успя да прогони неприятеля си до вестибюла, където неговата позиция ставаше по-добра: имаше по-широк размах и бе по-сигурен. От своя страна, Фоскари бе принуден да получава повече удари, отколкото да дава.
Много минути изминаха, в които шансът бе на страната ту единия, ту на другия.
Внезапно Марино откри една слаба точка у своя противник. Последният, без съмнение не бе я предполагал. Сабята на Марино светна във въздуха… Фоскари изглеждаше загубен! Но той бе запазил цялото си хладнокръвие. Избягна сръчно удара на неприятеля и сабята на Марино го одраска само по рамото, вместо да му прониже гърдите.
Той се засмя, като че ли бе спечелил някаква победа.
— Твоята смърт е сигурна, незаконнородени! — му извика той, побледнял от умора и ярост. — Аз не ще престана да те нападам и изморявам, докато не пристигнат полицаите. Ти си недостоен да умреш с оръжие в ръка. Да се забавляваме още малко и скоро верните слуги на републиката ще те помъкнат към ешафода!
— Мизерни негоднико! — произнесе Марино, изпълнен с гняв. — Ти се осмеляваш още да бъбриш, да се гордееш с твоите престъпления и подлости. Ти, подли сенаторе, си тъкмо този, който трябва да умре от нас двама ни!… Ти ще получиш от моята ръка наградата за злодеянията си…
При тия думи Маринели се нахвърли с нова енергия срещу Фоскари, който се защитаваше отчаяно и не можеше да се въздържи да не хвърля бегли погледи към вратата.
Бе почнал да вярва, че неговите очаквания са се осъществили, понеже в този момент се чуха възбудени гласове и шум от звънтящи саби в коридорите.
— Те идат, полицаите и слугите, те идат, за да те заловят и предадат на палача! — извика Фоскари, който се мислеше вече за победител.
Ние ще се върнем скоро към описанието на този жесток дуел и ще видим изхода му.
Припомняме, че негърът се бе спуснал след Енрико Бордоне, за да му попречи да извика полицаите.
Сенаторът бе достигнал до коридорите, надявайки се да намери Малатеста, който, обхванат от недоверие, очакваше връщането на двамата си приятели, преди да се отзове на мистериозната призовка.
Той извика. Викът му се разнесе самотен под пустите сводове на палата.
Но едва бе произнесъл името на Малатеста, когато магьосникът се появи зад него и го прободе със сабята си, без да му даде време да се защити.
— Убийство! — извика той, поваляйки се на пода.
Викът му бе чут от Малатеста, който действително се разхождаше в подножието на стълбата.
— Велики Боже! — извика той. — Убиват сенаторите.
Той погледна нагоре, където се бе разиграла трагедията и остана за няколко секунди нерешителен. После се отправи към залата, където стояха постоянно полицаи.
Но Горо усети намеренията на своя неприятел и се спусна след Малатеста да прегради пътя му.
Двамата мъже започнаха луда гонитба. Сенаторът забеляза скоро, че е загубен, ако продължава да следва същия път, понеже астрологът се готвеше да го прониже със сабята си.
Нито за миг не помисли да започне борба със своя противник и да защитава скъпо живота си. Не мислеше за друго, освен да избяга, и непрекъснато тичаше…
— Убийство! — извика той много пъти. — Убийство! На помощ! Убиват сенатори!
Неговите викове бяха чути най-сетне, защото скоро, в своя бяг, двамата мъже чуха шум от гласове и звънтящо оръжие. Нерешителните полицаи, объркани от зловещото ехо, не знаеха накъде да се отправят.
— Убийство! На помощ! — извика още веднъж Малатеста, когато след един завой се намери внезапно в таен коридор, извеждащ на площада Сан Марко.
Горо, чувствайки се в опасност, ускори тичането, решен да прониже беглеца преди пристигането на полицаите.
Но с едно отчаяно усилие сенаторът бе вече достигнал колоните. Тичаше по дължината на колоните, надявайки се да стигне до мраморните стъпала и да се скрие в тълпата.
Последната, смутена в своите удоволствия, погледна с ужас този мъж с костюм на сицилиански рибар, който крещеше с всичка сила:
— Убийство!
В този момент Горо удари жертвата си.
— Умри, злодей! — извика той, забивайки сабята в гърдите му.
Стоманата проникна така дълбоко в тялото на нещастника, че Горо, притеснен от маските, които се бяха спуснали от всички страни, нема време да я изтегли.
Малатеста се строполи и плочите на площада Сан Марко почервеняха от кръвта му.
Една голяма група се бе образувала около двамата мъже. Всички искаха да узнаят причините на кървавия дуел…
През това време лакеите, разтревожени от виковете „Убийство“, надавани от Малатеста, тичаха из палата, без да знаят какво се е случило.
Най-сетне намериха Бордоне, къпещ се в кръвта си. Агонизиращият имаше още сила да им покаже с пръст вратата на вестибюла. Слугите последваха това указание и се отправиха в коридорите, които водеха към тази врата, обикновено заключена.
Дуелът между Марино и Фоскари трая още известно време. И двете страни обладаваха еднаква смелост. Обаче двубоят се приближаваше вече към края си.
Фоскари отначало се бе подиграл на леката рана, която Марино му бе нанесъл в дясното рамо, но малко по малко кръвотечението се усили и стана болезнено. Почувствува, че тялото му отслабва. Сабята му падна от ръката…
— Да, ти си също един съучастник на убийците на Марино Гримани! — извика Марино. — Умри, злодей!
— Остави ми живота! — замоли се загубилият много кръв. — Подари ми живота!
— Спомни си за хиляди и хиляди невинни, които са те молили по същия начин, теб и тримата палачи. Ти никога не си се вслушвал в молбите им, защото желаеш да послушам твоята, тази на един престъпник? Ти никога не си имал уважение към белите коси на стария дож, ти си помогнал на злодеите да го хвърлят в подземните затвори. Смъртта е това, което заслужаваш!
Марино се готвеше да му нанесе удар със сабята си, когато се въздържа…
