— Нека Бог се смили над душата му! — каза тържествено Фалие.
После гондолата спря. Двамата благородници помогнаха на дожесата да стъпи на земята и тримата се отправиха към палата.
Катерина не можа да въздържи една въздишка, една облекчителна въздишка. Като че ли предчувстваше, че нейните неприятели ще я оставят.
Палатът на дожовете бе обграден от всички страни от войници от арсенала, които бяха командвани от Антонио Мемо.
Едва малката група си бе пробила път до колоните, когато последният се яви пред тях.
Той им съобщи, с достоен тон, че народът и оцелелите членове от синорията бяха поискали да се направи една анкета върху събитията през нощта.
— Вследствие на която — добави той със звучния си глас — ние трябваше да арестуваме Марино Маринели и неговия чер слуга.
Фалие и Оргосо, на които този човек бе твърде симпатичен, разбраха, че трябва да му се подчинят.
Тя обявиха, че са готови да споделят участта на Маринели и бяха отведени веднага в малките килии до Стаите на истината.
Дожесата получи покана да се прибере в апартамента си и да не излиза.
Тогава анкетата започна.
Труповете на съдиите и мъртвите сенатори бяха поставени в специална стая.
На следващия ден трябваше да се реши съдбата на Маринели и неговите другари.
Още в първите часове на деня, народът от Венеция се понесе на тълпи към площада Сан Марко, жаден за новини…
49. Дожът е жив
Щом се прибра в апартаментите си, дожесата си възвърна спокойствието.
Тя повика камериерките при себе си.
Узна всички събития, които се бяха случили в палата на дожовете, също и това, че Марино Маринели бе хвърлен в затвора, очакващ осъждането си.
Тези новини я изпълниха с голяма радост. Тя вкусваше предварително от триумфа, който очакваше да постигне.
Страхуваше се само оцелелите членове на синорията да не се покажат твърде милостиви към незаконнородения.
Достатъчно бе Луиджи да може да изпълни, поне за един ден, своята длъжност на дож, да поеме цялата си власт в няколко часа на прояснение и незаконнороденият нямаше да съществува вече!
Обаче състоянието на дожа бе, може би, отчайващо; може би беше мъртъв?
Тя реши да разбере сама.
Напусна предпазливо апартамента си и се изкачи при своя съпруг.
Пристигайки в преддверието, намери слугите, които й заявиха, че дожът още се намира в своя мъртвешки сън, че никой не е успял да го събуди през нощта.
Катерина влезе.
Пред нея вървеше довереният слуга, причислен към особата на лудия. Той имаше боязлив, неспокоен вид.
Проявяваше трескаво безпокойство, причинено от обладалото го предчувствие, че още всичко не е свършено. Бе очаквал цялата нощ пристигането на кървавите отмъстители.
Но при вида на дожесата придоби смелост.
— Благодаря на Бога, Величество, че ви виждам най-сетне — каза той с нисък глас. — Каква ужасна нощ! Но само щом ви видях, страхът ми се разпръсна.
Първите думи на Катерина бяха да попита дали дожът не бе узнал нещо от нощната трагедия.
Вместо отговор, слугата й показа с пръст разкошно украсеното легло, където Луиджи лежеше неподвижен, с мъртвешка бледнина.
— Имам най-черни предчувствия — каза съвсем ниско слугата.
— Дожът не трябва да умре! — каза тя с глас, от който човекът се ужаси. — Дожът не може да остане повече върху това легло! Дожът има свещения дълг да изпълни своето върховно правосъдие, своята власт, която е получил от Бога!
После тя се приближи бързо до спящия. Трепереше с цялото си тяло; Луиджи, в неподвижно състояние, почти мъртъв, бе обзет от силна треска.
Тя, взе ръката му в своята. Ръката му гореше.
— Луиджи, съпруже мой — произнесе тя със силен глас. — Събуди се! Възтържествувай над твоето слабо тяло, Венеция има нужда от твоята ръка, от твоята сабя! Стани, за да накажеш тържествено злодеите, които проляха из целия палат кръвта на твоите приятели и на големците на Венеция!
Дожът изглеждаше, че не дава никакъв признак за живот. Енергичните думи на Катерина бяха останали без отговор.
— Аз направих всичко, опитах всички възможни средства, Ваше Величество, но всичко беше напразно! — каза слугата. — Осмелих се да раздрусам Негово Величество, направих всичко, но без резултат!
Катерина се наведе над тялото на своя съпруг и го повика още веднъж с висок глас.
После тя се оттегли няколко крачки назад и остана за момент замислена. Мислеше, без съмнение, за някакво по-ефикасно средство.
— Кажете ми — обърна се тя внезапно към слугата, — познавате ли един аптекар на име Иларио Турно?
— Да, да! Виждал съм го често в палата!
— Знаете ли къде се намира в този момент? На всяка цена трябва да го намерите и да му съобщите волята ми. Тичайте! Чувала съм винаги да се говори, че той е най-опитният от всички аптекари във Венеция. Кажете му, че ще го възнаградя царски, че го очаквам с нетърпение!
Слугата излезе бързо, за да изпълни заповедта на господарката си.
Катерина остана сама при своя безжизнен съпруг.
Минутите минаваха една след друга. Нейното нетърпение растеше. Тя започна да се разхожда из стаята, неспособна да успокои нервите си.
Различни шумове се разнасяха из палата. Стражите се смееха. Едно шумно вълнение бе оживило коридорите.
Нейното безпокойство растеше непрекъснато.
Най-сетне чу стъпки във вестибюла. Вратата се отвори и на прага се появиха слугата и Иларио Турно.
Последният се поклони дълбоко пред дожесата.
— В течение ли сте на събитията, станали тази нощ? — го попита тя, след като отпрати слугата.
— Чух да говорят ужасни неща, уважаема дожесо! — отговори Иларио Турно.
Тогава тя заговори с по-енергичен тон.
— Виждам само едно средство, едно единствено — каза тя, — за да предпазя Венеция от нови кръвопролития и да накажа тия убийци: то е да върна дожа към живот! Ето защо пратих да ви повикат бързо. Вашият талант е несъмнен. Смятам, че ще успеете и този път.
Иларио Турно се приближи на свой ред до болния и го разгледа внимателно, като че ли не знаеше неговото състояние.
— Всичко ще бъде напразно — каза той след моментно мълчание. — Ние не ще можем да го отървем от това ужасно състояние. Всички наши средства не ще помогнат! Даже и да излезе от своята стая, а още по- малко да изпълни своята власт!
Но дожесата не искаше да го слуша.
— Той трябва да се събуди, трябва да изпълни за последен път своите функции на дож — каза тя със страшен глас. — Трябва да се събуди поне за един ден!
Иларио повдигна рамене…
