— Да ме пази Бог! Говоря ви най-сериозно, красива сеньорита.
— Но цяла Венеция не може да бъде избита за една нощ.
— Не, не цяла Венеция, но дожът и всички висши чиновници на могъщата република.
— О, това е невероятно!
— Но е самата истина. Знаете ли кой е бил начело на съзаклятниците? Кой е ръководил бунта?… Марино Маринели!
— Той значи е убил дожа… и всички членове на синьорията?
— Той и неговите съучастници са отмъстили за смъртта на Марино Гримани.
— О, небе!… А той… мъртъв ли е?
— Маринели ли?
— Не е ли загинал при сражението?
— Не, благородна Мадлена. С неговия верен слуга негъра Горо са били осъдени да загинат на площада под брадвата на палача. Те щели да умрат, когато народът се разбунтувал, спасил героя на кървавата нощ и го понесъл триумфално по улиците на града.
— Господи! Възможно ли е? Но тогава Маринели е станал дож на Венеция на свой ред, по волята на народа?
— Не, сеньорита! Той не искал да приеме и отклонил честта да царува в родния си град. Задоволил се е да посочи един нов дож на Венеция, който е бил посрещнат с ентусиазъм.
— А Маринели? Още ли е във Венеция? Какво прави той?
— Той се е заел да търси жена си, красивата Анунциата Фарсети, и ако трябва да преброди целия свят, за да я дири, той се е заклел, че ще постигне целта си на всяка цена.
Мадлена подскочи, и стана изведнъж бледа като смъртница.
— Има ли някоя следа? Знае ли къде трябва да я търси?
— Не зная точно, благородна сеньорита, но едно е сигурно, че този човек знае да си отмъщава на тия, които са му причинили зло. Страшното клане през кървавата нощ е доказателство за това.
Мадлена трепереше като лист, духан от вятъра.
— Господи! — каза тя след като се успокои малко. — Какви ужасни неща ми съобщихте, сеньор Маршез. Всичко това изглежда така невероятно! И… Какво е станало с дожесата? Забелязахте ли я във Венеция?
— Уви, благородна приятелко, всичко, което ви разказах, не представлява още нищо с това, което остава да узнаете.
— Да не е сполетяло някакво нещастие моята приятелка Катерина Гримани?
— Действително, случило й се е нещастие, но ударът, който я порази й бе нанесен от Маринели.
— Мъртва ли е?… Убита!
— Тя е мъртва и поразена от една отмъстителна ръка… Не зная, благородна Мадлена, дали трябва да продължа моя страшен разказ.
— Моля говорете, сеньор Маршез!
— Понеже желаете… Вие знаете, че годеникът ви Веронец бе заминал за Венеция, за да търси сестра си или да отмъсти за нейната смърт.
— Да! Е добре!
— След издирването той узна, че Бянка Веронец е мъртва… Убита от…
— От…?
— Убита по заповед на Катерина Зиани, която по-късно стана жена на дожа на Венеция.
— О, небе!… — промълви Мадлена.
— Той знае също, че всички страдания на благородната фамилия Веронец са дело на тази жена, която изпитвала любов към един младеж, годеник на Бянка Веронец. Щом моят приятел узна ужасната тайна, поиска да се срещне с тази жена, за която не желае да каже нищо лошо, понеже тя беше наша приятелка, благородна Мадлена.
— О, това е ужасно, сеньор Маршез.
— Присъствах на срещата и аз, Джиозо Маршез, който се бе заклел на моя благороден и скъп приятел Веронец да му помагам в неговото предприятие.
— О, сеньор, какво ми разказвате?… Моят годеник…
— Вашият годеник отмъсти за смъртта на своята сестра, сеньорита. Той… уби Катерина Зиани в палата на нейния брат, великия капитан и…
— О, милост!…
— После той отправи оръжието към себе си и също се уби пред моите очи… Но какво ви е, благородна Мадлена! О, небе, тя умира!
Действително, поразена от последната новина, Мадлена изгуби съзнание и се строполи върху моравата, побледняла като мъртва.
55. Бягството
Да оставим Мадлена на грижата на Джиозо и да се върнем в манастира на кларистките в килията на сестра Агнес. Анунциата бе сменила стаята след нощта, когато игуменката бе припаднала, отивайки в килията на сестра Сесил, и живееше в тази на Агнес.
Сестра Сесил бе поставена в друга килия и подложена на строга дисциплина, подозирана от игуменката Еулалия, че бе помогнала за отвличане тялото на Анунциата.
Игуменката по това време се разболя толкова тежко, че се страхуваха сериозно за живота й.
В манастира бе настъпил хаос. Монахините, ужасени от тая внезапна болест на игуменката, не знаеха що да правят.
Портиерката бе напуснала вратата, оставяйки я полуотворена, за да присъства както мислеше на последните моменти на сестра Еулалия. Само една монахиня бе запазила цялото си хладнокръвие сред общото вълнение.
При вида на пълното безредие, което владееше в манастира, сестра Агнес реши да използва това обстоятелство, за да улесни бягството на своята любима сестра Анжелика.
Тя изтърча в килията, която бе затворена отвън с една проста кука и освободи сестра Сесил. Двете сестри не се съвещаваха дълго. Тяхното решение бе взето бързо и те изтърчаха към килиите си да приведат плана в изпълнение.
Сестра Анжелика бе покрита с едно топло манто, откачено от една от съседните килии; сестра Сесил и сестра Агнес я хванаха под ръка и трите слязоха бързо в двора, решени да излязат, даже ако някой им се изпречи на пътя. Стигнаха до вратата на манастира точно в момента, когато вратарката напускаше стаичката си, оставяйки вратата полуотворена.
Без да се колебаят нито за миг, трите малки сестри прекрачиха прага. Сърцата им биеха силно; трите трепереха да не бъдат забелязани и да не би някой да познае сестра Анжелика в тяхната другарка.
Но всичко премина благополучно и те се намериха в малката дъбова горичка, която се простираше край пътя от манастира за Рим. Бяха спасени. Никой не бе забелязал бягството им. Никой не бе тръгнал от манастира след тях.
Когато бяха под закрилата на гъстата дъбова зеленина, паднаха на колене и със сълзи на очи отправиха благодарствени молитви към Света Богородица.
После ставайки, Анунциата прегърна двете монахини и им благодари сърдечно за добрината им. Те бяха я спасили от смъртта и бяха се заклели да не се отделят от нея, докато намери своя съпруг.
— Сега трябва да знаем накъде да вървим — каза Анунциата, когато радостта им се поусмири. — Аз не зная къде се намира моят любим Марино. Най-добре ще бъде за нас да отидем в Санта Рока, където ще намеря приятели, които ще го предупредят за моето завръщане.
— Къде се намира този остров, сестра Анжелика?
— О, моля ви, не ме наричайте с това име, което ми напомня лоши спомени. Наричайте ме Анунциата. Ще бъда твърде щастлива, желаете ли, мои сестри?
— Разбира се, скъпа Анунциата — извикаха двете монахини.
— Вие ме питате за разположението на Санта Рока. Тя е сред морето, близо до островите Пиеноза и
