отговора?
— Да, да — му отговориха с ентусиазъм, — ние го искаме и ви се заклеваме.
— Позволете ми да запазя живота на този млад офицер и го задръжте на борда до моето завръщане!
— Да, ние ви обещаваме това.
— Колко сте смел, Маринели! — извикаха Оргосо и Граси. — Вие отивате към гибел, връщайки се в Тулон.
— Не се безпокойте, мои приятели. Готов съм да ви дам един обикновен пример за смелостта, на която съм способен, когато не нося оковите. Искам да отида в Тулон и ще проникна там. Марино Маринели не се страхува от нищо! Той ще ви докаже, че е способен да ви води.
— Вие смятате да се върнете на френския бряг? — запита Фалие, докато д’Артенай гледаше младия венецианец с възхищение. — Размислили ли сте добре, Маринели?
— Ние ще се приближим до някой пуст бряг — отговори Марино — и ще спуснем лодката в морето. Вие ще обикаляте наоколо, докато се върна. Никой не ще подозре присъствието ви в дъното на един залив толкова близо до Тулон. В случай, че решат да ви преследват, вие там ще бъдете на сигурно място! Хей, дежурния, вземете направление към брега! Призори ние ще бъдем до брега.
— Разкажете ни, прочее, този безумен план! — викнаха множество гласове.
— Отведете ме на брега, изисквам го! — отговори Маринели, без да се колебае.
Тогава д’Артенай пристъпи към него.
— Вземете ме с вас — помоли се той. — Искам да остана с вас, но не да ви защитавам, понеже вие нямате нужда от никого, но от любов, от възхищение към вас.
— Благодаря ви от все сърце — отговори Марино, стискайки сърдечно ръката на младия офицер, — но аз съжалявам, че трябва да ви кажа, че не мога да удовлетворя желанието ви. Трябва да отида в Тулон сам! Дайте ми други дрехи и отправете нашия кораб към брега. Аз искам само да зная това, което говорят и това, което решават в Тулон. Искам да прочета сам писмото, пратено от Венеция, и да имам доказателство за моето осъждане на смърт.
— Нека Бог те закриля, Марино Маринели! — извикаха ентусиазираните венецианци.
26. В стаите на истината
— Имате право, братя, забавленията ще бъдат най-доброто средство за излекуване на меланхолията му — каза великият инквизитор на помощника от лявата си страна. — Вие искате да ми говорите за някакъв план, дон Марко? Аз ви слушам!
Този инквизитор беше още млад човек. Макар че една черна качулка закриваше чертите на лицето му, неговите живи и пъргави движения не говореха за напреднала възраст. Той беше слаб и висок.
— Вие си припомняте, че преди известно време дожът — започна младият инквизитор, — обзет от безумна любов към дъщерята на един рибар, сгоди последната за Николо Стено, своя шамбелан.
— Да — отговори великият инквизитор, — но изглежда, че скоро е забравил за това приключение.
— Аз научих, че това момиче избягало малко след годежа, обади се третият член на тайния съд.
— Дон Томасо е добре осведомен, добави този, когото наричаха дон Марко.
Заслужава да се отбележи, че помежду си инквизиторите винаги се наричаха по собствените си имена, тъй че никой, колкото и проницателен да би бил, да не може да чуе фамилните им имена.
— Та дъщерята на рибаря — продължи дон Марко — е избягала и досега дожът не е пожелал да я намери.
— Искате да кажете, брате мой, че Луиджи Гримани е способен да се забавлява дълго време в обществото на това момиче? — запита великият инквизитор.
— Анунциата Фарсети е хубава, очарователна, бих казал великолепна, дон Виторио — отговори Марко. — Ще трябва да я заловим в най-скоро време, за да се забавлява дожът с нея.
— Аз също съм чувал, че това момиче е изключително красиво — каза Томасо със своя монотонен и леден глас. — Но чух също, че била и много вироглава. Ще можем само насила да я внесем в палата на принца.
— Аз споделям вашето мнение — каза великият инквизитор след кратко размишление. — Ще употребим и насилие, ако е необходимо, но ще я принудим да се подчини. По такъв начин ние ще разполагаме с чудесно оръжие, за да управляваме дожа по всяко време. Бъдете сигурни в това.
— И за да ограничаваме малко необузданата гордост и безграничните амбиции на дожесата! — прибави Томасо.
Инквизиторите постигнаха единодушие по този въпрос с двамата си помощници!
— Знаете ли къде живее тази дъщеря на рибаря, толкова красива и прославена?
Дон Марко отговори:
— Не мога да ви посоча жилището на Анунциата Фарсети или, ако желаете, Анунциата Стено. Но не е ли действително това едно средство за разгаряне страстта на дожа, като го накараме да чака или сам да търси предмета на своите желания?
— Дон Марко има право — съгласи се другият помощник. — Препятствията, които ще срещне на пътя си, само ще засилят още повече желанието му да я притежава, както става с ловеца, който преследва някой ценен дивеч. Имате ли някоя следа?
— Да, случаят ме запозна с нея — отговори дон Марко.
— Хубавата Анунциата Фарсети е една много ухажвана госпожица. Тя е дъщерята на стария рибар от Сан Николо, който скри незаконнородения Маринели и падна от ръката на Силвио Зиани. Говори се, че тя люби незаконнородения.
— Тогава време е да бъде завладяна от другиго — каза Томасо, — тъй като тя може да чака още дълго този Маринели.
— Но тя е съпруга на шамбелана, когото е напуснала веднага след извършването на обреда.
— Това е нечувано! Трябва да му бъде върната! Къде ще ни заведе следата, за която говорихте?
— Към откриване на един трети обожател на хубавата, Анунциата — отговори инквизиторът Марко. — Той ще открие скривалището на незаконнородения от чиста ревност. Силвио Зиани е получил доверителни съобщения и ни ги докладва.
— И вие знаете името на този обожател.
— Да, нарича се Пиетро; той е рибар от острова Сан Николо.
— Знае ли той къде се намира момичето в този момент? — запита Томасо.
— Това не знаем.
— Може би вашето твърдение не е съвсем точно, дон Марко. Избягвайки от палата на дожа, това момиче не би могло да намери сигурно убежище на острова Сан Николо.
— Няма да ни бъде трудно да го открием — отговори Марко. — Той е бил довеждан вече един път в палата на дожовете и Силвио Зиани му даде богато възнаграждение.
Великият инквизитор позвъни със златния звънец и заповяда на влезлия вратар да въведе двамата полицейски служители Антонио и Франциско.
След няколко минути Антонио се яви. Той беше сам.
— Но къде е твоят другар? — запита главният съдия. — Вие знаете много добре, че винаги трябва да бъдете двама, за да изпълните заповедите ми!
— Знам добре това, господарю — отговори Антонио с покорен тон. — Франциско напусна палата на дожовете преди около един час, придружен от Бонифацио. Но къде са отишли двамата не знам.
Инквизиторите се спогледаха.
— Освен тебе, кой е още в залата за чакане?
— Гондолиерът Себастиано.
— Добре, вземи го със себе си. Той ще те откара на острова Сан Николо, в жилището на рибаря Пиетро — каза великият инквизитор.
— Бившият другар на рибаря Андрея Фарсети — допълни инквизиторът Марко.
— Познавам го, господарю — отговори служителят ревностно. — Познавам Пиетро с черната брада.
— Е добре, постарай се било с хитрост, било с убеждаване и обещания да го привлечеш тук. Той ще те
