да вика колкото си иска: никой не щеше да го чуе, тъй като в тази част на палата никой не живееше.
Палачът отвори една сводеста врата. Пиетро биде повлечен по мрачния и студен мост, загубил очертанията си всред нощта над канала Орфано, зловещ със своето монотонно шумолене.
На отсрещния край на моста Бурони отвори една желязна врата със същата форма, която водеше в една грамадна, мрачна и влажна сграда.
Коридорът беше осветен от един фенер, висящ на стената близо до вратата.
Бурони го откачи оттам, тръгна напред и започна да слиза по една широка стълба, чийто стъпала се плъзгаха под краката. По тия места, потънали в розовина, всред сводести тавани, цареше тежка и задушлива атмосфера.
В подножието на стълбата, от дясна страна, започваше нов коридор, през който можеше да се стигне до кръглия във форма на кладенец затвор и в стаите на истината.
На края на коридора палачът, следван от двамата помощници и Пиетро, отвори една висока и широка врата. Бяха достигнали във фамозните зали.
Тия страшни места бяха така отдалечени от света, така защитени от своите дебели стени, че никакъв болезнен вик, никакъв зов не можеше да проникне навън. Те бяха широки сводести подземия, зловещо осветени от факлите и прикрепените към стените фенерчета.
Подът бе постлан с плочки. Стените някога белосани с вар бяха придобили един мръсно сив цвят, вследствие влагата и дима.
Първата стая, която беше съединена с другите две чрез два отвора, също сводести, бе заета в средата си от една голяма и широка дървена скамейка, грубо издялана и построена по такъв начин, че тялото на един човек да може да се прокара в нея.
В нейната вътрешност бяха пробити две дупки, за да могат, да се пропъхнат краката. От страни на тази необикновена пейка за изтезание висяха въжета и ремъци.
Няколко ведра, поставени под един кран за вода, няколко цепеници и буци въглища допълваха мебелировката — ако може да се употреби това название — на ужасната стая.
Когато Бурони влезе, тримата от слугите му бяха влезли преди него. Те работеха постоянно тук.
Техните двама другари довлякоха Пиетро в стаята, затвориха вратата с ключ и махнаха от главата на жертвата, качулката, която го ослепяваше.
При вида на тази ужасна стая и скамейката за измъчване, Пиетро почти щеше да изгуби съзнание. Той започна да трепери с цялото си тяло; не се владееше вече.
С един заповеднически жест Бурони посочи с пръст скамейката. Петимата слуги хванаха осъдения, който напразно се защищаваше, поставиха го върху скамейката, вързаха му шията, гърдите и ръцете и го оставиха напълно неподвижен.
Бурони каза да налеят вода в едно от ведрата, после намокри в него едно голямо специално бяло платно и го постави върху лицето на Пиетро. После той го натика в устата му, като го преобърна на истинска фуния, в която започна да налива вода капка по капка.
Гърдите на нещастника се повдигаха и свалиха с отсечени движения, поглъщайки всеки път по една капка вода, но не и въздух.
Това страшно измъчване оставаше през цялото време в тоя, който бе подложен на него, впечатлението, че умира. Повече от слабите темпераменти не можеха да го понесат.
Съществуваше също и изтезание чрез огън. Предателят Пиетро се бе отървал от него.
То се състои в следното: поставя се един съд с разпалени въглища под краката на осъдения и се държи под тях, докато цялата им кожа се покрие с кървави мехури.
Това изтезание изглежда по-болезнено от първото. Обаче, тия осъдени, които са били подлагани на двете мъчения, са заявили, че първото е по-ужасно.
Когато Бурони забеляза, че Пиетро е побледнял и не дава признаци на живот, изтегли платното, което го задушаваше, и го остави да си отдъхне.
— Имате ли да признаете, къде се намира това момиче? — попита палачът, повтаряйки въпроса на страшния съд.
— Милост, милост! — извика Пиетро. — Аз не го зная!
— Отвържете го! — заповяда Бурони на слугата, който стоеше до него. — Поставете го сега на макарата!
При тия думи, които показваха продължаването на наказанието му, Пиетро изпусна един отчаян вик. Мъките, които го очакваха, бяха още по-страшни.
Осъденият, когото трябваше да поставят върху макарата, премина в съседната стая. Инструментът за измъчване, подобен на стълба и направен от здрави широки пръчки, бе разположен вертикално по дължината на стената.
Щом осъденият бъдеше привързан на макарата, издигаха го на високо. Неговите членове бяха обтегнати и почти изкълчени.
— Имайте милост към мене! — извика Пиетро, през времето когато пристегнаха отново ремъците му.
— Ако искаш да признаеш, побързай! — каза Бурони.
Пиетро поиска да си дръпне ръцете от ремъците, но нямаше сили.
— Ще призная — измънка той. — Отведете ме горе, пред съвета на тримата!
— Ти вярваш, че ще избегнеш може би мъчението, като направиш едно фалшиво признание — прекъсна го палачът. — Остани тук и кажи каквото искаш да кажеш! Ще донеса за твоята изповед на съвета и последният ще се произнесе за твоята съдба, ако казаното от тебе му се види правдоподобно.
— Но, слушайте ме… Искам да кажа всичко, което зная. Ще посоча на Съвета на тримата една следа, която ще му позволи да намери младото момиче — каза Пиетро, когото страхът караше да говори тези думи. — Заклевам ви се във всички светци, че не зная повече и не мога да обещая с увереност на инквизиторите, че ще намерят бегълката.
— Признай бързо и ясно! — извика палачът със заплашителен глас. — Ти се чувствуваш достатъчно силен да понесеш и второто мъчение и се осмеляваш да казваш, че нищо не знаеш. Хайде, говори, или ще те поставя върху стълбата.
— Аз съм готов. Идете и съобщете на съвета, че ще му посоча една следа, за да открие Анунциата.
— Той иска да я запази за себе си — казаха слугите, смеейки се на осъдения.
— Оставете го върху скамейката до моето завръщане! — каза палачът. — Горко му на негодника, ако ме е изпратил за нищо.
— Той е по-добре, питието му е подействувало — казаха слугите, смеейки се. — Сладка е нашата вода, ехе? Не му остава друго сега освен да се качи на нашата прочута стълба, където ще чуе да пеят ангелите!
Без да отговаря на тия подигравки, Пиетро дишаше дълбоко, за да възстанови силите си и да постигне едно спокойствие на духа си.
Най-сетне палачът се завърна. Той обви отново с черното платно главата на измъчвания и заповяда на своите помощници да го отведат в залата на съвета.
Пиетро с мъка вървеше, тъй като ремъците, с които го бяха привързали към скамейката, се бяха врязли в тялото му.
Но слугите не обръщаха никакво внимание на това, помъкнаха го бързо и го въведоха в черната стая.
Главният инквизитор направи знак на палача и помощниците му да се оттеглят.
После той се обърна към Пиетро, който полагаше усилия, за да се задържи прав върху краката си.
— Защо премълча скривалището на това момиче? Сега болките от мъчението са те направили покорен.
— Не мога да ви кажа нищо повече от това, което ви казах по-рано, господарю, но страховете, които изпитах, ме накараха да помисля за едно средство за откриването на Анунциата.
— Едно средство, за да я открием ли казваш? Но това не се нарича признание! — извика главният инквизитор. — Хайде, говори. Ако твоето средство е добро и ни помогне да открием бегълката, тогава ще ти бъде върната свободата и ти ще получиш кесия, пълна със златни монети.
— Аз ви обещавам, че ще я намерите! Тя не може да се улови освен по един начин!
