последва с готовност, ако му обещаеш една нова кесия, пълна с пари. Трябва да те последва, чуваш ли?
— Ще направя всичко, за да изпълня вашата заповед! Не трябва ли да употребявам сила? — запита Антонио.
— Само в случай на необходимост. Не трябва да се ожесточава този рибар. Напротив, трябва да се възнагради незабавно за своите показания.
Служителят поздрави тримата инквизитори и напусна залата с черните драперии, за да се отправи към острова Сан Николо.
Той скоро се завърна заедно с Пиетро, много по-скоро, отколкото можеха да се надяват инквизиторите. И наистина, вероломният рибар, привлечен от обещанието за повторно възнаграждение, не се бе поколебал да последва Антонио.
За нещастие надеждите му скоро се изпариха. Но когато се увери в това, беше вече много късно за бягство.
Той не познаваше този страшен съд, освен от разказите, които бе чул за него. По вида на черните завеси, които висяха по стените на залата, и тримата маскирани инквизитори, които седяха пред него, той едва не загуби съзнание. Но той намери смелост да се доближи до масата, покрита с чер плат.
— Вие ли сте рибарят Пиетро от остров Сан Николо, бивш другар на Андрея Фарсети? — запита великият инквизитор.
— Точно така, както казвате, велики господарю — отговори Пиетро с не съвсем сигурен глас.
— Познавате ли Анунциата Фарсети? — продължи великият инквизитор.
Очите на Пиетро се разшириха от удивление.
— Има вече много месеци, откакто не съм я виждал, велики господарю — отговори той.
— Знаете ли къде се намира тя понастоящем?
— Говори се, че е била в палата на дожовете, но че е избягала оттам.
— Вие произнасяте тия думи с много печален тон. Обичахте ли това момиче?
— Защо да отричам това, велики господарю? Да, аз обичам Анунциата от години вече и сега тя би била моя жена, ако този мръсен проклетник Марино Маринели не ми я беше грабнал! Тя му е отдала всичката любов. Вярвам, че мога да отговоря по-точно на вашия въпрос. Тя трябва да е избягала от палата на дожовете, за да тръгне да търси своя Марино.
— Бихте ли могли да ни уверите, че тя е напуснала Венеция?
— Не, господарю, това е просто едно предположение от моя страна.
— Струва ми се, че вие искате да скриете от нас мястото, където се крие тя. Напротив вие имате всичкия интерес да ни го посочите. Тази кесия, която съдържа петдесет екю, ще бъде ваша собственост, ако ни кажете самата истина.
При тия думи великият инквизитор вдигна скъпоценната кесийка и раздрънка съдържанието й.
— Разбира се аз съм беден и бих желал да спечеля тия пари, велики господарю — отговори Пиетро с блеснали очи. — Но не мога да изпълня желанието ви, защото наистина не знам какво е станало с това момиче.
— Вие вярвате, че Анунциата ще бъде загубена за вас, ако кажете истината! Виждам това по израза на лицето ви — каза инквизиторът Марко. — Без никакво съмнение вие знаете къде се крие тя и ние ви заповядваме скоро да ни кажете това.
— Да ме порази Бог, благородни господари, ако знам повече от вас къде се крие тя!
— Имаме в ръцете си средства, достатъчно могъщи, за да ви принудят да говорите истината! — каза великият инквизитор със заплашителен тон.
Пиетро почувствува по челото си студена пот. Предателят, който не се бе поколебал да предаде своите приятели на безпощадния съд, започва да трепери за своя собствен живот.
— Каква клетва ще поискате от мене? — запита той пребледнял. — Заклевам ви се в най-святото си, че не знам нищо за бягството на това младо момиче!
— Ние не искаме от тебе никаква клетва, защото устата изговаря всичко, което я карат да изговаря.
— Вие вярвате значи, че аз съм способен да…
— Не питайте! Отговаряйте само! Признайте, че знаете убежището на Анунциата и ни кажете къде се намира тя! Ако упорствувате да отричате, ще ви пратим в стаите на истината.
— Велики Боже! Стаите на истината!… Имайте милост, господарю, имайте милост!
— Но какво ви кара да се ужасявате толкова много от тези стаи, в които истината излиза на бял свят? Пиетро, още веднъж: избирайте! Или доброволно ще кажете всичко, или стаите на истината ще ви принудят да го кажете! — каза великият инквизитор с такъв суров глас, че Пиетро не се усъмни ни най-малко, че заплашването ще бъде приложено на дело.
— Вярвайте ми! — изплака отново рибарят, бледен от ужас. — Ако знаех нещо около бягството на Анунциата, бих ви го казал. Уверявам ви, че не бих се поколебал нито един миг!
— Вие по-скоро се надявате да запазите Анунциата за вас самия, като скриете от нас мястото, където се намира тя — каза Марко. — Но какво ви кара да мислите, че ние искаме да ви я отнемем? Ние имаме нужда само от едно сведение и нищо повече.
— Разбирам добре, господарю, че вие бихте искали да знаете какви планове е скроила тя с незаконнородения? Моята клетва е свещена. Аз не знам нищо!
— Не говорете за свещени неща — го пресече грубо великият инквизитор. — Признайте!
Пиетро се хвърли на колене, плака, умолява: нищо не помогна. Съдът остана неумолим.
Безмилостният старец издрънка със златния си звънец.
— Ти ще узнаеш какво струват лъжите и лишените от смисъл думи — каза Пиетро.
Появи се един маскиран слуга.
— Да влязат Бурони и двамата му помощници — заповяда главният инквизитор Виторио.
— О, нещастен аз! Какво ще правите с мене? — запита Пиетро изплашено.
— Ще те принудим да признаеш: стаите на истината са уредени именно за такива цели.
Предателят, който за да утоли омразата си беше предал Марино Маринели на безпощадния съд, сега почувствува низостта на делото си, пред което го очакваше. Очите му се разшириха до неестествени размери и се втренчиха във входа на залата, където се бяха появили палачът на инквизицията и двамата му маскирани помощници.
Рибарят не можа да задържи един вик на ужас.
Бурони пристъпи напред и без да изглежда, че е забелязал нещастника, който се бе хвърлил на земята и издаваше нечовешки викове, направи дълбок поклон пред съда.
Виторио и Марко му посочиха с пръст обвиняемия.
— Пиетро трябва да признае къде се крие едно момиче на име Анунциата Фарсети — извика великият инквизитор. — Отведете го в стаите на истината и го накарайте да признае посредством мъчението с водата!
— Вашата заповед ще бъде изпълнена! Ако след това мъчение Пиетро не признае, на какво ново мъчение трябва да бъде подложен? — запита палачът.
— Ще го привържете към стълбата и ще дойдете да ни съобщите резултата от изтезанията!
По един знак на шефа си двамата помощници се нахвърлиха върху Пиетро, който бе станал бледен като мъртвец.
Загубил воля и сили от безпределния страх, той се остави да го повлекат към малката врата със зловещ изглед, която свързваше заседателната зала със зловещите коридори на палата на дожовете.
Кой би могъл да предположи, че тия потънали в сребро коридори криеха цял лабиринт подземия, че тия величествени сводове, тия блестящи от злато и мраморни колони зали се преплитаха с мрачните безкрайни и забъркани подземия, където умираха толкова невинни жертви!
Бурони обви главата на Пиетро с гъст чер воал, за да не може да види накъде и през къде го водят.
Помощниците на палача го поведоха по един дълъг коридор, помогнаха му да слезе по една стълба; после — да се изкачи по друга доста висока, която водеше към Моста на въздишките. Стаите на истината в действителност бяха отделени от палата чрез канала Орфано.
Стенанията и жалбите на Пиетро се заглушаваха под черния капюшон, който го стягаше… Той можеше
