заплашителен тон. — И не само той ще понесе една строга присъда, но и всички, които се осмеляват да държат бунтовнически речи.
— Всички! Моят бележит брат има право — потвърди другият инквизитор. — И ние трябва да ги търсим в палатите на благородниците. Мнозина от последните изказват недоволство и не желаят да признаят избрания от нас дож. Недоволството трябва да се задуши в зародиша му.
— Силвио Зиани, наредете да поставят окови на затворника и нека двама ваши хора го доведат тук — заповяда главният инквизитор.
Когато началникът на карабинерите се отдалечи, за да изпълни тази заповед, той подзе:
— Да използваме този момент, за да произнесем присъдата на този затворник. Колкото по-бързо тя бъде изпълнена, толкова по-сигурно ще бъде отстранена цялата опасност.
— Той трябва да се откаже от думите си пред всички сенатори…
— Той трябва да изкаже имената на съучастниците си и после, излизайки от Стаята на истината, той трябва да мине по Моста на въздишките; той ще намери гроба си там, където не се е побоял да дири баща си — каза вторият помощник.
— Аз мисля, братко мой — възрази главният инквизитор, — че обвинението на този Марино Маринели се е разнесло и вън от палата, и че този смел младеж има приятели, които, ако той изчезне и внезапно премине от живота към смъртта, ще доставят едно ново оръжие на противниците ни.
— Моето мнение е, да повикаме този незаконнороден син на дожа, за да ни даде сметка за своето поведение, попадащо под ударите на закона. Той ще трябва да се откаже първо от думите си, после ние ще имаме право да го накажем — да го накажем публично, което, в такъв случай, ще закрепи нашето могъщество.
— Той ще се извини, когато бъде поставен на макарата за мъчение. После през нощта ще бъде отведен в някоя каторга, за да свърши сред престъпниците живота си, обречен на унижение и забрава.
— Вие мълчите — подзе главният инквизитор, след като почака няколко секунди. — Е, добре, да гласуваме! Топките ще решат.
Той стана и взе от урната две топки — една бяла и една черна. Двамата му помощници сториха същото.
Те отидоха в дъното на стаята, където се намираше един голям съд, покрит с черен плат, и всеки от тях постави вътре по една от топките, които бе взел.
Главният инквизитор отмахна платното, което покриваше вазата.
Вътре имаше две бели топки и една черна.
— Присъдата е: Марино Маринели трябва да бъде изпратен в някоя каторга — произнесе главният инквизитор. — Там той ще изкупи престъплението си; там ще бъдат заглушени заплахите му и скърцащ със зъби като свиреп звяр, безсилен в оковите си, той ще проклина живота.
— Твоята мъдрост е велика, високоценни брате — каза тогава един от инквизиторите и се поклони. — Ние ще постигнем по такъв начин двойна цел: ще можем да приложим публично и открито правосъдието и незаконнороденият ще понесе заради своята нечувана постъпка едно наказание, по-ужасно от смъртта.
Главният инквизитор посегна да вдигне звънчето.
— Един момент! — възпря го вторият помощник, който бе пазил досега мълчание. — Още не сме решили в коя престъпническа каторга ще го изпратим. Послушайте съвета ми и го изпратете в някое пристанище, което да бъде отдалечено от Венеция и да се намира в някоя страна, чийто владетел да е в добри отношения с Венецианската република. Тулон е далеч оттук. Говорили са ми, че каторжниците като прекарат няколко години в тулонската каторга изпадат до най-последното стъпало на затъпяването и оскотяването… и кралят на Франция и Назара, Хенрих, е приятел на Венеция…
— Действително…
— Ние споделяме твоето мнение — каза главният инквизитор. — Той трябва да завърши живота си в Тулон, като каторжник, след като се откаже от думите си пред венецианските сенатори.
Той позвъни и даде заповед да доведат затворника Марино Маринели.
След няколко минути последният се появи, гордо изправен на прага на стаята. Неговото младежко и красиво лице бе намръщено; очите му, в които блестеше смелост и воля, разглеждаха злокобната обстановка на тази страшна стая и после се отправиха към тримата маскирани съдии.
Той направи една крачка. Вратата след него се затвори. Прислужникът бе изчезнал бързо и безшумно.
— Марино Маринели, едно тежко престъпление те е довело в затвора — започна главният инквизитор. — Ти си се осмелил в голямото си заслепение да обидиш сенаторите, даже и управителя! Ти си нарушил също една строга заповед, като си проникнал в канала Орфано… Ако признаваш престъплението си, коленичи и покажи, че се разкайваш!
— Това не ще извърша никога — отговори Марино Маринели. — Аз не ще се разкайвам за думите си, а ще защитавам правдата! Кои сте вие, благородни господа, които се криете зад маските си? Кажете ми имената си, тъй като знаете моето и тогава ще поговорим.
— Безумецо, с какви думи се осмеляваш да се представиш в тази свещена стая на Съвета на тримата? — извика първият помощник, обхванат от гняв.
— Вие оставате забулени. Аз не се съмнявам никак за съдбата, която мога да очаквам от вас… Вие се спотайвате упорито зад вашите маски! Това казва всичко! Когато се срамувате да покажете свободно и открито лицата си на този, когото искате да обвинявате и осъдите, това изразява позорното ви намерение да прибегнете до несправедливостта, за да достигнете целите си… Вие управлявате Венеция: вие сте патрициите на нашия град… Защо криете лицата си?
— Млъкни!… Нямаш право да ни задаваш въпроси — каза инквизиторът със заповеднически тон. — Ти се наричаш Марино Маринели. Разкажи ни твоя произход!
— Вие го знаете също така добре, както и аз. Летиция Маринели, моята майка, се помина преди много години. Марино Гримани, моят благороден баща, не можа след смъртта на дожесата, която му бе дала син Луиджи, да издигне моята майка на ранга негова законна съпруга, тъй като бе възпрепятствуван от сенаторите и Съвета на десетте, но благородният и велик дож, след смъртта на нещастната ми майка, ме отрупа с всичката си любов… Отзовавайки се на тази любов, аз диря моя благороден господар и баща — това е единственото ми престъпление!
— В канала Орфано ли се дирят мъртвите дожове? Марино Гримани принадлежи на царството на мъртвите! Признаваш ли, че — било при пристигането си тук, било в чужбина — си бил вдъхновяван от мисълта, че дожът не е мъртъв, а живее още? Ще признаеш ли кои са твоите съучастници? — запита главният инквизитор.
— В отговор ще ви кажа само едно име; то ще бъде достатъчно да предизвика ужас в дълбочината на душите ви. Един глас ми шепне, че и вие сте участвали в това безчестие. Да, вие сте без съмнение тия, които сте измислили вероломния и злодейски план, тъй като добрината на моя баща бе спечелила любовта на народа и вие бяхте засенчени. Вие сте се страхували, че Марино Гримани може да стане много могъщ. Вие сте спечелили сина за своите намерения, обещавайки му дожската мантия и короната на баща ми; и той сега е марионетка във вашите ръце и вие умело го разигравате.
— Ти си заслепен и луд. Само още една дума ако произнесеш, палачът ще изтръгне от устата ти с нажежено желязо клеветническия ти език — прекъсна го главният инквизитор. — Кажи съучастниците си, защото има и други, които, за да те тласнат към гибел, са ти пошепнали тия ужасни обвинения.
— Чуйте името, което ще ви накара да потреперите… Съществува един свидетел на вашето престъпление… Спомнете си за Бертучио!
Инквизиторите подскочиха.
— Какво ви интересува това име повече от някое друго?… Кой е този Бертучио? — запита главният инквизитор, който пръв си възвърна спокойствието.
— Не го ли познавате, благородни господа от Съвета на тримата? Не познавате ли Бертучио, стария и верен прислужник на моя баща? Е, добре, вие ще го видите, тъй като аз ще удържа свещената клетва, която дадох преди малко в залата на тържествата!
— Ти ще оттеглиш клетвата си и всички думи, произнесени от жлъчния ти език. Пред сенаторите, пред всички благородници на Венеция, ти ще заявиш, че твоите престъпни речи са само дяволски измислици на извратената ти душа. Ако след двадесет и четири часа ти не приемеш доброволно това задължение, ти ще
