труповете, убийците ще разберат, че съм се измъкнал. Изгорих колибата, за да прикрия бягството си. — Мат очакваше, че Стоун ще възрази и ще го упрекне за действията му. Но Стоун мълчеше. Дори не реагира на думите, които Мат бе казал за мъртвия им приятел. — Предреших се, взех мулето на Пит и се промъкнах незабелязано в града. Разбрах, че Кинон си е присвоил земята на Пит. Бяха ни обявили с Клей за мъртви и аз реших да поддържам заблудата. Отидох веднага в Денвър и регистрирах земята на името на В. А. Марстън.
— Сетне изпратих на Джини картата, като я предупредих за опасностите. Ти получи ли ги, скъпа?
Джини кимна и Мат продължи:
— Не направих регистрацията в Колорадо Сити, защото някои от инспекторите и чиновниците бяха близки приятели на Кинон. Боях се, че ако се появя, Кинон ще насъска приятелите си срещу мен и ще ме обвини за убийството на Клей. Защото в очите на хората аз имах дяволски добър мотив да се отърва от съдружника си. Реших, че ако си остана „мъртъв“, някой умен агент като теб, Стоун, ще залови убийците. Не исках подозренията да паднат върху мен, не исках името ми да бъде опетнено. Нямаше смисъл да бързам с разработването на мината. Тя няма да избяга, земята си е моя. Знаех, че Клей ти е писал. Надявах се да дойдеш и да проведеш разследване и да докажеш, че съм невинен. Съзнавах също, че ако обявя публично находището, убиецът може и да се покрие някъде. Реших, че когато уредя всичко, ще се опитам сам да хвана злосторника, както всъщност направих днес — Мат погледна към Джини, сетне отмести погледа си към Стоун. — Нали разбирате, че не исках да ми скроят лъжливи обвинения и че ми беше нужно време да намеря някой, на който да се доверя. Някой, който ще ми помогне да разоблича един богат и уважаван човек като Франк Кинон. — И двамата кимнаха. — Реших, че е най-добре да се отправя към други райони на страната — Монтана, Аризона, Невада и Калифорния — за да разуча всичко за добива на сребро и да намеря богати и влиятелни инвеститори, които да ми помогнат и да ме закрилят. Не съм страхливец, Стоун, но знаех, че съм в много неизгодна позиция. Знаех, че Кинон бе решил на всяка цена да си присвои земята ми. Съзнавах, че има корумпирани чиновници, които могат да бъдат подкупени, за да изфабрикуват лъжливо обвинение. Нямах никакви доказателства, уличаващи Кинон, а и всички щяха да повярват на него, а не на мен.
— Недей да се тревожиш повече, татко, всичко свърши и ние сме живи и здрави.
— Мисля, че си постъпил, както трябва, Мат. Вярвам ти.
— Благодаря ти, Стоун. Това означава много за мен.
— Добре ли си, татко? Защо не ми писа да дойда по-рано?
— Това, което ви разказах за счупените ми крака и натрошеното рамо, е истина. Единственото място, където успях да отида, бе Вирджиния Сити. Стоях там почти година. Не можех да реша кога да се върна и да разбера какво става тук. Не знаех къде да те търся, Стоун. А и не исках да тревожа Джини с такива лоши новини. Писах й през октомври, че всичко върви добре, но явно писмото или се е изгубило, или е било откраднато. През февруари ти изпратих пари, за да пристигнеш в Америка този месец. Писах ти да вземеш влак до Сейнт Луис и да ми телеграфираш оттам, за да дойда да те посрещна. Смятах, че до края на август ще съм се справил с проблемите си тук.
— Трябвало е да ми кажеш истината, татко. Ти си пострадал и си бил в беда, имал си нужда от мен.
— Страхувах се, че ако дойдеш тук по-рано, няма да мога да те закрилям и да те пазя. Това е диво и опасно място, момичето ми. Понякога лудостта и отчаянието не прощава на хората. Кажи ми, Стоун, какво точно ти писа Клей?
Стоун разказа съдържанието на писмото.
— Съжалявам, че те подозирах, Мат, но всичко ми се струваше толкова съмнително.
— Разбирам те. На твое място и аз бих си помислил и направил същите неща. Не знаех, че Клей ти е завещал своя дял, но това няма значение. Сега, след като знам, че имам съдружник, ще трябва да се споразумеем наново с инвеститорите, които съм избрал. Един от тях е д-р Уилтон Кланси, човекът, който спаси живота ми във Вирджиния Сити. Надявам се, нямаш нищо против, че придвижих нещата, без да се консултирам с теб.
— Разбира се, че не. Каквото и да направиш, все ще ме устройва. Имам намерение да живея в ранчото на баща ми в Тексас. Помолих Джини да се ожени за мен и тя се съгласи. А ти имаш ли нещо против да стана член от семейството ти?
Мат бе забелязал промяната в Стоун Чапман, която очевидно бе последица от любовта му към Джини. Мат винаги бе вярвал, че Стоун притежава много ценни качества и е способен на дълбоки чувства, но се страхува да ги покаже. Явно Джини бе предизвикала любимия си да изяви своята добра страна и да преодолее огорчението от миналото. Мат видя как дъщеря му протегна ръка и стисна ръката на Стоун. Усмихна се и рече:
— От погледа й и от начина, по който говори за теб, аз се съмнявам, че ще променя нещо, ако имам някакви възражения. Но не се притеснявай, Стоун, мисля, че от теб ще излезе добър съпруг и добър зет. Забелязвам, че си се отърсил от неприятностите, които така дълго те измъчваха. Досега не бях те виждал така щастливо да се усмихваш. Погледът ти е станал благ. Ти винаги си бил най-лошият враг на самия себе си, синко, но съм убеден, че вече си сключил примирието.
Гласът на Стоун издаваше вълнението му.
— Благодаря ти, Мат. Няма да съжаляваш, че си поверил дъщеря си на мен. Толкова много я обичам и тя е най-хубавото нещо в живота ми. Преди да я срещна, бях тръгнал по един самоунищожителен път, но тя ме промени.
Джини се усмихна, но не се намеси, защото искаше Стоун и баща й да се отпуснат и да се сближат. Смяташе, че думите ще попречат на този важен момент.
Мат въздъхна и рече:
— Жалко, че скоро след като се събрахме, ще трябва да се разделя с нея. Новината безкрайно много ме изненада, но аз съм доволен от вашето решение. Мисля, че ви очаква светло бъдеще. А сега искам да ми разкажете с подробности как сте се запознали и как стигнахте дотук. — Любопитният му поглед се спря върху дъщеря му. — Какво е това пътуване с опасни и зли хора? Трябва да внимаваш, Вирджиния Марстън! На какво ви научиха през всичките тези години в онзи скъп пансион?
— Чарлз Ейвъри не беше съвсем лош човек, татко. Той беше заблуден и измъчен. Ние си допаднахме и аз не се страхувах от него. Освен това той нямаше как да ми причини зло, защото не бях сама. Стоун и още много хора бяха край мен. Не знам дали си наясно с това, което става в Юга след войната. Аз не вярвах на очите си. Юга беше като пленник на Севера. Управляваха го с желязна ръка. Много хора бяха изгубили всичко през войната. Бяха убити съпрузи, синове, бащи и братя. Жените, децата, възрастните хора и сираците трябваше да се грижат за себе си. Всичко бе разрушено, безсмислено и жестоко, повече отколкото е необходимо, за да се спечели една война. Без дом, без работа хората няма как да се препитават. Стават ужасни неща и за южняците кошмарът все още не е свършил. — Джини си пое дъх и продължи: — Севера създаде много тайни и опасни организации, една от които е Лоялната лига. Те претендират, че тяхната цел е да помагат на бившите роби да станат свободни граждани. Но същевременно въоръжават, обучават и насъскват озлобените бивши роби да нападат беззащитните бели хора. Досега никой не е нито преследвал, нито наказал тези разбойници. Понятно ми е огорчението и отчаянието на хора като мистър Ейвъри, но това не оправдава злините, които те причиняват на невинните чернокожи. Трябва да бъде унищожено злото от двете страни. Нашето правителство трябва да се заеме с тази задача, татко. — Мат мълчеше и тя продължи разказа си. — Някои от южняците са сформирали една тайна организация, чиято цел е да се бори срещу тероризма, несправедливостта и да защитава техните семейства и домове. Наричат ги Невидимата империя ку-клукс-клан. Те се обличат с дълги роби с качулки, за да скрият самоличността си от жертвите и свидетелите на престъпленията им. Мистър Ейвъри беше член на прословутата група „Ден“. — Джини обясни личните мотиви на покойния Ейвъри за участието му в престъпната група Червените магнолии.
— Групата на мистър Ейвъри искаше пари за оръжие и амуниции, за да продължат борбата си срещу офицерите, чиито заповеди почти унищожиха Юга, като например Шърман, който смаза Джорджия. За д осъществят отмъстителния си план, те отиваха на Север или в чужди държави, включително и Англия, и крадяха скъпоценни камъни, за което им се плащаше. Мистър Ейвъри трябваше да даде парите на един човек в Мисури, който щеше да изпълни тяхното нареждане. Министерството на правосъдието бе възложило на Стоун задачата да разобличи Ейвъри и да ги спре. Мисията беше доста опасна, няколко агенти са били
