убити, докато са събирали информация. Така че Стоун се представи като Стив Кар, но във Виксбърг нещата взеха лош обрат тя обясни на баща си преживяванията им докато се доберат до Форт Смит.
— Боже милостиви, момичето ми, животът ти е бил на косъм! Не е трябвало да рискуваш толкова много пъти, Джини.
— Благодарение на това, което научих от Стоун, аз успях да се справя.
— Виждам. Гордея се с теб, Джини. И с теб, Стоун. Но какво се е случило със сестра му? Защо не продължи да се преструваш на Ана Ейвъри?
Джини погледна към любимия си, сякаш за да го попита дали да разкаже всичко на баща си. Стоун се усмихна и отвърна:
— Кажи му истината за мен и за нея.
Джини започна да говори за приятелството си с Джоана, за любовта на Бен към индианката и за последствията от нея.
— Те имат син и това е Стоун. — Тя забеляза, че Мат погледна към приятеля си. Сетне продължи историята за семейство Чапман, за смъртта на Стела, за приключенията си и защо е използвала тъкмо името на Ана Ейвъри.
Реши да не си признава, че се е престорила на Джоана и е излъгала семейство Чапман. Щеше да помоли Бен да не казва нищо на баща й за тази измама. Не сподели нищо за недоразуменията си със Стоун и за развитието на любовната им връзка.
— Скрих се от властите в дома на Бен. Оставих бележка на Стив Кар къде да ме намери. Бях убедена, че ако той изпитва някакви чувства към мен, ще ме потърси, щом изпълни задачата си.
Джини знаеше, че Стоун е доловил тенденциозните пропуски в разказа й, но той щеше да разбере и оцени мотивите й. Тя продължи нататък историята си. Описа с подробности събитията от днешния ден, които им бяха попречили да заминат за Денвър. Осведоми баща си за намеренията им и се спря на един много важен момент.
— Нандил е все още в дома на мистър Чапман. Те се обичат и смятат скоро да се оженят. Тя е много мила, добра и красива жена, татко. Сигурна съм, че ще ти хареса. Мистър Чапман също ще ти допадне. Той е добър човек. В много неща той ми напомня за теб.
— Аз съм роден и осиновен с името Чапман — потвърди Стоун. Сетне каза на Мат, че Бен съвсем скоро го е признал за свой син. — До десетгодишна възраст не знаех, че съм син на Бенет. Но един ден, без да искам, подслушах кавгата им със Стела и разбрах истината. Сетне Стела напусна дома ни заедно със сестра ми. Години наред имахме доста неприятности вкъщи, защото негодувах срещу начина, по който съм роден и защото той бе отказал да се ожени за майка ми. Но сега отново се обичаме и се сдобрихме. Не те ли притеснява факта, че съм незаконно роден, и че майка ми е индианка? Мислиш ли, че това ме прави недостоен за Джини?
— Не, синко. Това ми помага да разбера какво те е мъчило толкова години. Сигурен съм, че животът ти е бил тежък, пълен с унижения и неприятности. Когато служих в армията, видях двете страни на индианския спор, така че напълно разбирам дилемата, пред която е бил изправен баща ти. Радвам се, че е събрал кураж и сили да се ожени за жената, която обича. Освен това не мога да го обвинявам, че се е оженил за Стела. След като загубих майката на Джини, ожених се за жена, която не обичах. Няма да се изненадам, ако науча, че тя и Стела си приличат — алчни себелюбиви жени, които хващат в капан мъжете в момент, когато са уязвими. Щом ме обявиха за мъртъв, втората ми жена се омъжи за един янки, политически авантюрист. Имам още една дъщеря, на шест години, която съм виждал само веднъж, преди да замина на война. Тогава тя беше още бебе. Аманда не ме познава. Вероятно си мисли, че оня янки, който ми открадна Грийн Оукс, е неин баща. След войната се върнах, за да ме видят, че съм жив. Клей дойде с мен. Ти беше зает с някаква мисия в Дакота. Помниш ли? Бях загубил всичко. Тя се бе омъжила и очакваше неговото дете. Не се срещнах с нея. Върнахме се на Запад и станахме златотърсачи. — Мат гледаше гората с празен поглед. — Все още не съм писал на жена си и на малката си дъщеря. Реших, че за всички ще е най-добре, ако ме мислят за мъртъв. Не беше честно спрямо Аманда да разрушавам живота й. А и да се бях върнал, едва ли нещо щеше да се промени — нямах нито плантация, нито семейство. Но въпреки това скоро смятам да се свържа с Клинийс. Имам нужда от добър адвокат, който да уреди развода ни и да оправи цялата тази каша.
— Трябва да го направиш час по-скоро, татко, още преди да обявиш находището. Онази алчна жена чуе ли колко си богат, веднага ще се закълне, че все още ти е жена и ще изостави своя янки. Дори и да обича новия си съпруг, макар да се съмнявам, че е способна въобще да обича някого, нейният син ще я накара да го стори. Спомняш си го, нали? Казах ти как ме изоставиха, щом разбраха, че си мъртъв. Заповядаха ми никога да не се връщам вкъщи. Така че разведи се с нея, за да избегнеш неприятностите. Ако тя не иска да каже на Аманда за теб, ти можеш да изпратиш пари на момиченцето.
— От това, което ми е разправяла Джини за тях, Мат, мисля, че е права — добави Стоун. — Новината за такова богато находище ще се разчуе из цялата страна. Няма начин и тя да не разбере.
— Съгласен съм с вас и незабавно ще уредя този проблем.
Джини гореше от нетърпение да научи как Стоун, Мат и Клей са се запознали и какво са преживели заедно. Реши, че ще отложи тези въпроси за по-късно, когато болката от загубите и страданията се уталожи.
— Утре сутринта тръгваме за града и ще пуснем в действие нашия план — рече Мат. — Сигурен съм, че вие двамата ще искате да заминете за Тексас още следващата седмица. Ако отложите сватбата още един месец, до трети август, аз ще свърша работата си тук и ще дойда в ранчото, за да поверя дъщеря си на един прекрасен мъж, който с гордост и уважение ще нарека мой син.
— Звучи ми чудесно, Мат, и съм убеден, че родителите ми също ще се съгласят да се оженят на тази дата. Ти какво ще кажеш, Джини?
— Дори и с един ден да я отложим, пак ще ми се стори много дълго, но съм съгласна с предложението на татко.
Те разговаряха, смееха се, обсъждаха плана си, докато стана време за ядене.
— Преди да се заловим с готвенето, ще се изкъпя в ледената вода — рече Джини със закачлива усмивка. — Предстои ми четири дни яздене и не мога да не се поосвежа сега. Защо не си поговорите за доброто старо време, докато се върна?
Мат се засмя и рече:
— Виждам, че си открила ледения ми душ.
— Видях сапуна и кърпата и веднага се пъхнах под студената струя. Щом ти го правиш, защо да не го направя и аз? Обещавам, че няма да се бавя. Не обръщайте внимание на писъците, които може да достигнат до ушите ви.
Мъжете се изкикотиха и проследиха Джини с поглед, докато тя се качваше по разнебитената стълба.
— Тя е невероятна и незаменима — каза Стоун, сякаш на себе си.
— Така е, синко. Прилича на майка си. Ако знаеш как ми липсва тази жена. Човек никога не може да прежали такава любов, нито пък да я замени с друга.
— Както ти намекна Джини, аз бях прекалено твърдоглав и мина време, докато си призная какво ми дава нейната любов. Доста ме измъчваше мисълта дали тя ще обича и ще иска да бъде с мъж като мен, дали ще мога да й дам, каквото заслужава. Обичам я с цялото си сърце, Мат, и ще се грижа за нея. Не мога да си представя, че ще я загубя, както ти си загубил жена си.
— С вас двамата всичко ще бъде наред, синко — увери го Мат. — Радвам се, че сега си тук, за да се помирим най-сетне. Очаквам с нетърпение мига, когато отново ще имам щастливо семейство.
— И аз, Мат, за първи път.
Двамата мъже се погледнаха в очите, усмихнаха се и продължиха да си говорят за друго.
Бяха приключили с вечерята и приготовленията за нощта. Мат и Джини щяха да спят в двете легла, а Стоун се мушна в спалния си чувал на пода. Тишината в колибата се нарушаваше само от дишането им, а един лъч лунна светлина проблясваше в мрака. Джини се наслаждаваше на съвършеното спокойствие. Беше четвърти юли, Денят на независимостта. Те бяха свободни, доволни и щастливи. Пред тях се виждаше сияйното бъдеще. Бедите и опасностите бяха останали в миналото. Никакви тъмни облаци нямаше да помрачават слънчевите им дни.
