— Липсваше ми, Стоун. Няма с кого да яздя — отвърна офицерът. — Винаги съм знаел, че мога да разчитам на теб, когато над главите ни е надвиснала опасност. Знаех, че каквото и да се случи, ти никога няма да ни изоставиш, ако попаднем в беда. Някои от момчетата, които служиха при мен, след като ти напусна, биха изоставили и родната си майка, за да спасят кожата си. Следващия месец и аз ще се оттегля от службата си. Ще си намеря и аз едно ранчо. Защо не ме запознаеш с някоя хубава жена като твоята?! Късметлия си ти.
— И то голям — обади се Стоун. — Джини е идеалната жена.
Джини усети как лицето й се изчерви от комплимента. Не само че се бе научил да не крие чувствата си от нея, но спокойно ги показваше и пред чуждите хора. В изражението на лицето му тя долови и любов, и гордост, и щастие. С нея бяха и баща й, и бъдещият й съпруг и тя почувства, че отново живее — доволна и щастлива.
— Много сте пристрастен, мистър Чапман. Освен това аз съм късметлийката. Ако не беше ти, досега щях да си навлека куп неприятности. Прав сте, капитан Линч, той е най-смелият и най-преданият човек, когото съм виждала.
— Как се запознахте? — полюбопитства Анди. — Къде, кога се срещнахте?
— В неделя сутринта, на двадесет и четвърти март, в Савана, Джорджия — отвърна Джини тържествено и лъчезарно се усмихна. Явно офицерът знаеше, че Стоун е специален агент, затова тя спокойно разказа за последната му мисия и как са се запознали във влака. — Вие ли сте го научили да бъде толкова взискателен и твърдоглав учител? — попита тя през смях. — Всеки ден той обучаваше мен и още няколко жени сякаш бяхме войници, докато накрая почти припадахме от умора. Но си струваше болката и напрежението. Когато свършихме тренировките, ние можехме да правим всичко, което правят мъжете, та дори и по-добре от тях. Дължим живота, сигурността и успеха си на Стоун.
— Това се казва щастлива случайност. Да се запознаете чак в Джорджия.
— Не е щастлива случайност, капитан Лийч, това е съдба. Сестрата на Стоун беше най-добрата ми приятелка, докато бях в пансиона в Лондон. След като пристигнахме в Савана, тръгнахме за ранчото на Чапман. Откакто се познаваме, пътищата ни все се кръстосват. Нали, Стоун?
Той се засмя и кимна с глава.
— Най-интересното е, че аз изпълнявах една задача под фалшивото име Стив Кар, а тя пътуваше под името Ана Ейвъри. Не знаехме, че ни свързват и други неща — нейният баща и моята сестра.
Любопитството на Анди още повече се изостри.
— Защо сте използвали фалшиво име, мис Марстън? Сестрата на Стоун не ви ли обясни кой всъщност е той?
Джини разказа за Джоана и за плана им да заблудят Бен. Щом свърши, тя забеляза, че баща й не бе задавал никакви въпроси, нито пък се бе намесил в разговора. Стоун не я прекъсна и тя реши, че с нищо не го е засегнала, дори през цялото време той се усмихваше и кимаше с глава. Но нататък историята ставаше прекалено лична, за да я сподели с чужд човек като Анди и затова тя се разсмя и набързо разказа как са се срещнали със Стоун в Тексас и как са дошли тук да търсят баща й.
— Това се казва приключение, мис Марстън.
— Моля ви, наричайте ме Джини.
— Само ако вие ме наричате Анди.
Настъпи мълчание и Джини се чудеше дали не бе говорила прекалено много, преди да сподели с баща си такива важни неща.
— Какво се случи миналото лято, Мат? — най-сетне попита Стоун с неохота. — Имам предвид между теб и Клей.
— Ще ти обясня по-късно, Стоун. Анди е гладен, а и скоро трябва да потегли за Денвър. До понеделник вечерта трябва да е там. Ако не възразяваш, ще предложа на Анди да ръководи нашата мина, да осигури охраната, ако му се иска да е шеф, да избира хората си и да получава висока заплата.
— Това е великолепна идея, Мат. А ти какво ще кажеш, Анди? Имаш ли нужда от време, за да помислиш?
— Не, предложението ми се струва примамливо. Ще се опитам. Благодаря.
Тримата мъже си стиснаха ръцете.
— Ще се свържа с теб по-късно — рече Мат. — Ние ще пренощуваме тук и ще обсъдим някои семейни и делови въпроси. Май имам доста неща да науча за дъщеря си и новия си съдружник.
Джини забеляза погледа на баща си и разбра, че той живо се интересува докъде са стигнали интимните й отношения със Стоун. Питаше се дали наистина си личи, че двамата са отишли твърде далеч. Дали баща й щеше да се ядоса? Дали щеше да възрази срещу женитбата им?
Към два часа войниците и пленниците бяха на път за Денвър. Оставаха още седем часа, докато се стъмни. Джини, Стоун и Мат най-сетне останаха сами. Седнаха близо до огъня и сърбаха кафето си. Сякаш всеки чакаше другият да започне отдавна чакания разговор.
— Е, Мат — наруши мълчанието Стоун, — ще ни разкажеш ли за Клей?
— Сега вече си наясно, че не аз съм го убил. Знам защо ме подозираше и не те обвинявам. Знам, че отстрани поведението ми изглеждаше доста съмнително. След като открихме сребърната жила, занесохме на Кинон проба от рудата. Бяхме се срещали с него няколко пъти в града и ни изглеждаше свестен човек. Мислехме си, че можем да му се доверим. Но сетне забелязах как погледът му блесна алчно, докато изследваше рудата. Той ни каза истината за високото съдържание на сребро в рудата, за това, че е почти в чист вид и за истинската стойност на мината. Той ни помоли да бъде един от инвеститорите и ние му обещахме да помислим. Виждах как го сърбят ръцете и как изгаря от нетърпение да се включи в разработването на нашата мина. Бях разтревожен, защото знаех, че ни следят и не ни изпускат от очи. Опитах се да обясня на Клей, че ни грози опасност и че трябва да регистрираме земята в Денвър и да бъдем много предпазливи. Но той сякаш не разбираше какво му говорех. Струваше ми се, че и той бе заслепен от идеята да стане много богат. Клей се промени, след като Кинон ни каза истинската стойност на нашето находище. Никога не съм го виждал такъв. Вярно, че след като е бил беден цял живот и е живял при какви ли не условия, една такава новина няма начин да не му е повлияла. Казах му, че имаме нужда от благонадеждни и почтени инвеститори, но той искаше да регистрира земята в Колорадо Сити, да включи Кинон в сделката и веднага да започне да копае. Убедих го да се помотаем из околността, да потърсим злато тук-там, за да имаме достатъчно пари за припаси и за да заблудим всеки, който ни е проследил до находището. Но той стана нетърпелив и на моменти доста груб с мен.
Мат сякаш се натъжи, докато размишляваше за края на едно приятелство и за промяната, настъпила в Клей.
— Когато се срещахме с други хора, трябваше едва ли не да му запушвам устата, за да престане да се хвали, че е много богат. Искаше да отиде в града, да съобщи новината, за да вземе кредит или заем и да хвърли парите по жени и хазарт. Той бе станал съвсем невъздържан, Стоун. Претърпя няколко странни злополуки и веднага взе да ме гледа накриво. Веднъж се разхлаби колана на коня, сетне палатката му се запали и още няколко такива инцидента. Най-накрая ме обвини, че искам да се отърва от него. Каза ми, че аз съм избрал това място и че искам среброто да е само мое. Но това не е истина. Никога не ми е минавала такава мисъл през главата. Алчността не ми е присъща, а и тук има толкова много сребро, което ще ни направи безумно богати. Бях притеснен и се съмнявах, че тъкмо той стои зад тези злополуки, за да ме предизвика. Той искаше да обяви на всички, че сме се натъкнали на богата жила. Опитах се да го предупредя колко е опасно и неразумно това, което е намислил. Казах му, че трябва пазим тайна, защото веднага златотърсачите ще дойдат в този участък. Предложих му първо да обмислим подробностите около създаването на собствена компания. Нарочно исках да регистрираме земята на името на Джини, за да не се разкриваме и да сме в безопасност. Клей се ядоса и разгневено отхвърли предложението ми — Мат отпи от кафето си, за да овлажни пресъхналите си устни. — Спряхме край новата колиба на Пит, докато се убедя, че сме се изплъзнали от преследвачите. Докато бях в гората, за да се облекча, чух изстрели. Останах там, защото оръжието не беше у мен. Когато се промъкнах обратно в колибата, Клей и Пит бяха мъртви. Знаех, че това не е работа на крадци, защото конете и вещите ни не бяха пипнати. Донякъде се чувствам виновен за смъртта на Пит. Не биваше да позволявам хората на Кинон да ни проследят до колибата. Сигурно са си мислили, че ние с Клей живеем там и че най-сетне са се отървали от нас. Знаех, че когато намерят
