при него, когато ни освободиха от затвора. Той ни научи на много неща и благодарение на своите умения и храброст, успя да запази живота на повечето си войници. Анди, това е мис Вирджиния Ан Марстън, дъщеря на Мат и моя бъдеща съпруга.
Андрю и Джини се ръкуваха се усмихнаха.
— За мен е чест и удоволствие, сър. Благодаря ви, че ни спасихте.
— Приемете моите поздравления — отвърна Анди. — Не съм си и мислил, че такава изискана дама като вас ще се опълчи срещу този долен мошеник. Дано двамата със Стоун бъдете щастливи. Стоун, това означава ли, че ще се оттеглиш от работата си?
Стоун се питаше дали Мат не е възмутен от избора на дъщеря си.
— Да, така смятам. Това беше последната ми мисия. Ще се заема с ранчото. Баща ми има доста земя в Тексас. От години си опитва да ме примами да се прибера вкъщи.
— А може би и тя ти е въздействала? — закачи го Анди.
— Да, сигурно. Имам късмет, че я срещнах.
Мат искаше да разбере всяка една подробност около запознанството на Джини и Стоун, но реши да го направи, когато останат сами.
— Ти си станала една красива жена, Джини, също като майка си. Ако знаеш колко много ми липсваше, момичето ми.
Джини се втурна към баща си и го прегърна. Известно време останаха в нежна и утешаваща прегръдка, докато преживяваха радостта, че отново са заедно. Сърцата им преливаха от любов, почувстваха облекчение, усетиха как се отпускат. Погледнаха се в очите. И двамата бяха готови да се разплачат от вълнение и щастие.
— Изглеждаш чудесно, татко — рече тя, макар че й се виждаше отслабнал. Косата му бе побеляла и по загорялото му небръснато лице се забелязваха малки бръчки. — Толкова се тревожих за теб, когато престана да ми пишеш.
Мат я погали по косата, притисна я до себе си и каза, че й е писал през октомври и в края на февруари.
— Не съм получила нито едно от писмата, татко. Последното писмо, което получих, беше от миналия юли. Първото сигурно се е загубило, а второто вероятно е пристигнало, след като съм напуснала Лондон. От средата на миналия месец съм в Колорадо. Толкова съм щастлива, че те виждам.
Мат подръпна мустака си и рече:
— Вие със Стоун доста ме изненадахте. Не очаквах, че сте се скрили в колибата. Почти през цялото време бяхме по петите на Кинон и когато подслушахме разговора ви, скроихме този план.
— Как така точно днес дойде тук? — попита Стоун.
— Бях в Денвър и обсъждах разработването на мината с моите инвеститори, когато в кантората за земята пристигна телеграма от Кинон. Това ни накара да бъдем по-предпазливи. Разказах на другите, че именно Кинон изследва пробата. И почти веднага след това убиха Клей. Бях убеден, че Кинон е убил Клей и затова реших да видя какво става тук. Срещнах се с Анди, обясних му всичко и го придумах да ми помогне. Когато в неделя сутринта Кинон и бандата му напуснаха града, ние тръгнахме след тях. Реших, че най-добре би било да си разчистя сметките с него на този участък земя, за който той отдавна мечтаеше. Анди се съгласи с плана ми и Кинон захапа въдицата.
— Бог да те благослови, че дойде, татко. Тъкмо се чудехме какво да предприемем. Стоун искаше да рискува живота си заради мен.
Мат се усмихна и прегърна дъщеря си през рамото. Погледна към стария си приятел и рече:
— Благодаря ти, Стоун, че си я закрилял.
Стоун отправи ласкав поглед към Джини и очите му блеснаха от любов.
— Тя също би рискувала заради мен. Тя е най-смелата и най-умна жена, която някога съм срещал. Трябва да се гордееш с нея, както между другото и аз.
— Ще ахнеш, като разбереш какво сме преживели заедно, татко. Стоун ме научи на толкова много неща.
— Ще ти разкажем по-късно.
— Когато Кинон извика „Излез, мис Марстън“, сърцето ми се сви — рече Мат. — Сетне видях Стоун, който те държеше здраво и викаше, че си годеница на Кинон. Ти молеше за помощ човека, който смятах да обвиня в убийство. Бях потресен и объркан. Не знаех дали Стоун наистина те е взел за заложница, или вие двамата се опитвате да надхитрите Кинон.
Мат погледна към Чапман.
— Ти беше доста груб с нея, Стоун, но бях сигурен, че няма да я нараниш. Ти доста рискува, като я използва, за да заблудиш Кинон. Добре, че поставихте условие на Кинон да помисли два часа, защото това ни даде време да заемем по-изгодни позиции.
— Все още не мога да повярвам, че те виждам татко. Не обвинявай Стоун за нашата измамна игра. Ние се надявахме, че планът ни ще успее. Позволих на Франк да ме ухажва няколко седмици. Представих се за… за Ана Ейвъри, така че ние бяхме почти убедени, че ще го заблудим. Или поне да забавим реакцията му, докато се измъкнем. Нямахме друг избор.
Мат се усмихна и кимна разбиращо.
— Нарочно дадох на Кинон погрешно описание на външността ти, защото трябваше да поддържам заблудата му, че ти си Ана Ейвъри. Преструвах се, че му вярвам за инцидента в колибата миналото лято. Кинон предложи да убием Стоун, но аз му казах, че ще се погрижа за теб. Именно той предложи плана как да те примами да слезеш долу.
— Щях да припадна, татко, когато чух гласа и името ти. Бях загубила надежда, че ще се измъкнем от този зъл негодник.
— Съжалявам, че те уплаших, Джини, но трябваше да ви накарам да слезете долу. Знаех, че няма да си в опасност, та нали войниците бяха в гората, готови да ни защитят. Бях сигурен, че Кинон ще се разприказва и ще се разкрие. Признавам, че това беше риск, но трябваше веднъж завинаги да приключа с тази история. Слава Богу, че той си призна. Притеснявах се само дали Стоун ще разбере намеците ми и дали ще се съгласи да ми помогне.
— Думите ти бяха доста добре подбрани, Мат. Разбрах кодирания им смисъл, когато спомена Пери Форд, Андрю Лийч, Вирджиния Блейк и погрешното описание на Джини. Надявах се, поне, че съм доловил правилно намеците ти.
— Молех се да ме разбереш и да ми се довериш, Стоун. Бях сигурен, че ще се сетиш как спаси мен и Клей от индианците със скрити в гората войници.
— Добра работа свършихте, Мат, Анди. Както и дъщеря ти, приятелю. Идеята да отпратим по-надалеч хората на Кинон беше нейна. Исках да я предупредя да не се страхува, но се боях, че Кинон може да ни види как си шепнем.
— Аз изобщо не подозирах, че това е клопка, дори и когато Стоун ми промърмори да не се безпокоя — обади се Джини. — Страхувах се, че като ме видиш, татко, ще се изненадаш и ще ме издадеш.
— Досетих се, че Мат е замислил нещо още когато спомена името Блейк. — Стоун погледна към капитан Линч. — Радвам се, че Кинон се разкри пред свидетели, Анди. Властите биха могли да си помислят, че заради своя лична изгода съм принудил Мат да използва Кинон като жертвена овца. Съжалявам, Джини, но нямаше как да те предупредя какво точно става.
— Имаме късмет, че се измъкнахме невредими — рече Джини.
— Права сте, мис Марстън — съгласи се Анди. — Радвам се, че моите бивши войници не са изгубили уменията си, нито са забравили на какво съм ги научил. Стоун, Мат и Клей бяха най-добрите ми войници. Преживяхме и хубави, и лоши моменти.
— Ти доста се разприказва, Анди — подразни го Мат. — Той си е все същият мълчаливец нали, Стоун? Разбира се, и ние не му дадохме възможност да говори.
— Татко казваше, че едно момче няма да се научи на нищо, ако не си държи устата затворена. Мисля, че ми стана навик да мълча. Освен, когато издавам заповеди. Тогава мога да викам, колкото ми глас държи, но в такива моменти моите хора сякаш предпочитат да не съм си отварял устата въобще.
Всички се разсмяха на шегата на Анди.
— Радвам се, че отново се срещнахме, Анди — повтори Стоун.
