— Ти може да използваш неговото оръжие и да му помогнеш да избяга.
— Тогава няма да се качвам. Ще стоя долу и оттам ще му говоря. Трябва да си изясним с него някои неща. Не ми се иска да измъчва една невинна жена заради глупавите си приумици.
— Мислиш ли, че ще успееш да го накараш да слезе и да освободи момичето?
— Ще се опитам. Не искам да я нарани и не желая повече да ме преследва. Имам много работа. Трябва да се захващам с мината.
— Ако е мъртъв, той не би те притеснявал повече.
— Не искам никой да го убива или ранява. Доста време бяхме приятели. Клей ме е наклеветил пред него. Всичко ще се оправи, когато му кажа истината. Освен това, за теб ще има жестоки последствия, ако застреляш един специален агент.
— Той е твърдоглав и едва ли ще ти повярва. Ще трябва да го измамим и да го изкараме от колибата. Не искам Ана да пострада.
— Коя е Ана?
— Годеницата ми, жената, която той държи като заложница.
— Ти нали ми каза, че тя се е представяла за Джини?
— Това беше трик от моя страна, за да се уверя, че не действате заедно със Стоун.
— Не мога да разбера защо се опитва да те изкара виновен, след като си мисли, че аз съм убил Клей. Да не би да смята, че двамата с теб сме го направили? Добре, ще действаме, както ти кажеш. Но без стрелба. Не искам неговите приятели агенти да тръгнат по петите ми.
Двамата мъже минаха през сечището, което се намираше до потока.
— Чапман! Чапман, предлагам ти нова сделка — извика Франк.
— Какво е намислил? Все още не са минали два часа? — разтревожи се Джини и притисна Стоун.
— Не се безпокой, скъпа, няма да те оставя в негови ръце.
Стоун отвори скърцащата врата и извика:
— Какво искаш, Кинон? Тъкмо опознавах жена ти. Разбрах защо толкова много държиш на нея.
— Ах, ти негодник такъв. Приеми сделката ми, иначе приятелят ти е мъртъв. Появи се тъкмо навреме, за да ти помогне. Всички го мислехме за мъртъв, но той сега е тук и е мой пленник. Пусни Ана и в замяна ще освободя приятеля ти. Ще се разделим и ще забравим всичко. Искам си само Ана. Това е предложението ми.
— Приятел? — прошепна Джини. — Какъв приятел? Клей?
— Ще трябва да видя.
Джини го сграбчи за ръката, като се опитваше да го спре.
— Недей. Веднага ще те застреля. Това е номер. Сигурно е насочил пушката към вратата. Ще погледна, но аз пък не познавам Клей Касиди.
— Лъжеш, Кинон — провикна се Стоун. — Няма да се хвана на въдицата ти. Мисля, че ти не искаш годеницата си. И толкова по-зле за нея.
— Аз съм, Стоун, Мат Марстън. Току-що се върнах. Какво става тук? Какво правиш там горе? Защо си взел годеницата му за заложница?
Изумен, Стоун погледна към пребледнялата Джини.
— Татко?! Оня звяр е хванал татко? Какво ще правим?
Стоун се притесни от подозрителното завръщане на Мат точно в този момент.
— Не бива да позволим на Франк да измъчва и да убие татко. Трябва да измислим нещо.
— Минали са години и ти вероятно си се променила. Той дали ще те познае?
Джини кимна и отвърна уплашено:
— Да, аз много приличам на майка си. Ще бъде потресен, като ме види тук и като разбере, че съм в опасност. О, Боже, Стоун, сега всички сме заложници. Никога няма да се измъкнем. Франк ще ни изнуди да се откажем от тази земя и сетне ще ни убие, всичките.
— Няма да позволя това да стане, Джини. Помниш ли как изиграх и залових бандата на Барт? Нали те учих, че най-важното в такива моменти е да се подчиниш? Аз съм достатъчно опитен и умело прилагам всякакъв вид хитрости. Трябва да ми се довериш. Хрумна ми една идея. — Стоун набързо я посвети в замисъла си и се провикна: — Идвам, Кинон, но първо ще излезе тя. Така, че по-добре свалете пушките.
Джини се появи на вратата, а около устата й и носа й бе завързана голяма кърпа. Стоун се ухили.
— Надявам се не възразяваш, че се позабавлявах малко с нея, Кинон. Нейните сълзи и бръщолевенето й ми дойдоха до гуша. Мат, стари мой измамни приятелю, какво те доведе тук след толкова време? Накрая повярвах, че си мъртъв, но в крайна сметка инстинктът не ме е излъгал. Появяването ти в този миг е доста необичайно и подозрително. Тъкмо мислех да изтъргувам годеницата на Кинон срещу признанието му, че той е убил и теб, и Клей — тонът му стана предизвикателен и заплашителен. — Къде беше толкова време, нещастнико? Какво се случи в оная колиба миналата година? Двамата с Кинон ли бяхте замесени в убийството на Клей? В гората ли се кри досега, докато най-сетне Кинон се реши да изиграе последния си коз? Няма да стане, стари приятелю. Ти ще ме застреляш в гръб веднага щом се обърна.
— Грешиш, Стоун — възрази Мат, — и за мен, и за Кинон. Той не ни е нападал. Беше банда разбойници, които търсеха находището на Пийт, а попаднаха на нас. Защо ще убивам Клей? Той ни спаси оня път край Пери Форд, когато ни заловиха червенокожите. Той влезе в лагера им, за да отвлече вниманието им, докато ние избягаме. Той ми беше приятел и съдружник. Помниш ли какво си казахме в онзи кошмарен ден — никой не може да ни навреди, щом имаме приятели, които могат да ни се притекат на помощ. Аз съм тук, за да ти помогна да се измъкнеш от тази каша. Довери ми се, както се доверихме на Клей през онази нощ.
— Нима очакваш да ти повярвам? Щом не си убил Клей, защо цяла година се криеш от мен?
— Исках да ти се обадя Стоун, но не знаех какво си мислиш за мен. Страхувах се, че ще ме застреляш, преди да успея да ти обясня. Клей ми каза, че ти е писал да тръгнеш по петите ми, ако нещо се случи с него. И то наистина се случи, но аз нямам нищо общо с това. Не съм виновен, Стоун. Никога не бих посегнал на Клей, повярвай ми. Избягах, защото се страхувах, че хората ме подозират.
— Защо се върна сега? Съвпадението е доста съмнително.
Мат потърка хълбоците си и рече:
— Месеци наред прекарах във Вирджиния Сити. Двата ми крака бяха счупени, а рамото — натрошено. На два пъти щях да умра. Двама разбойници ме нападнаха и ме ограбиха, сетне ме бутнаха от една скала и ме оставиха да умра. Някакви миньори са ме намерили и закарали в града. Благодарен съм на д-р Лийч, че спаси живота ми. Той беше почти сигурен, че няма да прескоча трапа, но аз опровергах очакванията му. Минаха месеци, докато се изправя на крака. Все още ме боли и не мога дълго време да яздя и да стоя прав. Трябваше да работя доста време, за да платя на Андрю, защото съм свикнал да си плащам сметките. През цялото време бях в дома на д-р Лийч, той добре се грижеше за мен и аз му дължах тези пари. Трябваше да изкарам малко и за да си купя кон, седло и храна, за да се върна тук. Не писах на Джини да ми изпрати пари, защото не исках да я тревожа. Тук е доста диво и опасно за една фина, деликатна дама. Реших, че захвана ли се ще спечеля пари и доверие и ще докажа, че съм невинен и ще заловя убиеца.
— Да не би ти да си този убиец, или Кинон, а може би и двамата имате вина.
— Хайде, Стоун, не обръщай внимание на абсурдните обвинения на Клей. Кинон изследва резултатите от пробата. Попита дали може да инвестира в мината. Той е свестен човек и още тогава много ми допадна. Но преди да говорим с него, двамата с Клей бяхме нападнати и аз трябваше да се измъкна от Колорадо. Реших да помоля Кинон да ми стане съдружник. Ще имам нужда от добър банкер, от един уважаван и влиятелен гражданин, който може да ме защити срещу обвиненията, че съм убиец. Моля те, слез долу, за да приключим с тази неприятна история. Стига си измъчвал и плашил невинната млада дама. След като уредим нещата тук, ще заловим убийците на Клей.
Стоун се изсмя подигравателно.
— Мислиш ли, че Кинон ще ме пусне, ако му върна момичето? Изключено, Мат! И теб няма да те остави жив, дори и да му предложиш да ти стане съдружник. Той е луд по това сребро.
— Мат е прав — намеси се Франк. — Бях ядосан, защото отвлече моето момиче и се опита да ме
