Следобедът вече преваляше, когато той се върна. Джини го прегърна и целуна още в мига, в който той стъпи на площадката пред вратата.
— Толкова съм щастлива, че се върна жив и здрав.
— Ако така ме посрещаш след такава кратка раздяла, ни мога да си представя какво ще стане, ако ме няма цяла седмица.
Джини го удари леко в стомаха.
— Ще те напляскам с метлата, ако ме оставиш за толкова дълго време, мистър Чапман.
Той отметна назад глава и се разсмя.
— Ох, вече ме боли. Трябва да ти призная, че веднъж в годината ще се наложи да отсъствам от ранчото. Чувала ли си някога за превозване на добитък? Пътуването трае месеци.
Беше чела за това в евтините романи.
— Да, чувала съм, но ще дойда с теб.
Той я целуна но носа.
— Не можеш да мъкнеш със себе си бебета и деца. Много е мръсно и доста опасно.
— Искаш хитро да се измъкнеш от жена си.
— Може би татко ще ме остави да се грижа за ранчото, докато съвсем остарее и се откаже от дългите и тежки пътувания.
— Това да не е поредният трик, с който искаш да ме принудиш да се предам и да ти разреша да пътуваш?
— Разбира се, че не — тържествено рече той и на лицето му грейна усмивка.
— Ще видим. Може да ти досадя и да търсиш развлечения с другите момчета.
— Откъде ти хрумна това, жено? Аз съм твоят мъж.
— В Англия повечето съпрузи си имат любовници. В Америка също.
— Но не и Стоун Чапман. Една жена напълно му е достатъчна. И това си ти, Джини.
Тя се изчерви.
— Предполагам, че си ме помислил за ревнива глупачка. Толкова много те обичам и толкова трудно те спечелих. Не искам да те загубя за нищо на света.
Той сложи ръце на страните й и я погледна а очите.
— Обещавам, че ще бъда винаги твой. Освен това никоя друга жена не би пожелала мъж като мен. Аз съм прекалено твърдоглав и безкомпромисен.
— Всяка жена ще е готова да даде цяло състояние, за да те има. Радвам се, че си бил сляп за тази истина, преди да се срещнем. Ако ме помолиш да се откажа от находището заради теб, бих го сторила.
Стоун знаеше, че тя казва истината и беше силно развълнуван.
— Не бих те молил да се отказваш от нещо, което ти се полага по право.
— Ти притежаваш половината от него.
— Молбата е била подадена след смъртта на Клей и земята е регистрирана на твое име. Клей не е тук, за да го оспори. По закон мината е твоя, ако Мат…
— Няма значение. Клей е бил съдружник на баща ми и ти е завещал своя дял. Сега двамата с баща ми сте съдружници или пък двамата с теб сме съдружници.
— Досещаш ли се какво биха направили някои жени с такова богато находище? Мисля, че дори нямаш представа от истинската му стойност.
— Франк каза, че струва милиони. Парите са хубаво нещо, Стоун, особено когато си беден. Но богатството не носи щастие. Семейството ми разполагаше с много пари и беше доста влиятелно, но това не ни попречи да изгубим всичко. Любовта и приятелството са по-важни. Бих се отказала от това находище, ако можех да върна Джоана и Клей на този свят и ако знам, че отново ще видя баща си.
— Вярвам ти, Джини. И аз бих сторил същото. В ранчото ще имаме всичко, от което се нуждаем. И ако искаме още нещо, може да си го изработим.
Лицето й грейна и тя рече:
— Бихме могли да помогнем на апахите. Бихме могли да им купим земя, на която да живеят в мир и да не се чувстват унижени. Можем да купим дрехи и храна, да построим училище. Не е нужно да ги принуждаваме да живеят като белите хора, но можем да им помогнем да се приспособят към този странен свят, който ще ги погълне.
Стоун беше трогнат от думите й.
— Възхищавам ти се, Джини. Винаги мислиш за другите! Идеята ти е блестяща.
— Значи ще я осъществим.
— Ами ако баща ти е жив? Находището ще е негово, а не твое.
— Но ти си собственик на половината от него. Забрави ли?
— Ами ако Мат не признае завещанието на Клей.
— Ако държи на дъщеря си, той не би оспорил твоя дял.
— Ти си готова да направиш това заради моя народ?
— Да, Стоун. Когато се оженя за теб, ние ще се слеем в едно. Трябва да бъда по-предана към теб, отколкото към баща си. Същото важи и за теб. В библията се казва, че един съпруг трябва да поддържа жена си, а не родителите си. Да се съюзиш с родителите си срещу своята половинка е грубо, жестоко и грешно. Надявам се, че си съгласен с мен.
— Напълно, моя красива и безценна любов.
— А сега ми кажи какво откри в гората?
— Няма никакви следи. Дори и да са открили руда, никой не може да предяви иск за земята или да започне разработването на мина.
— Намери ли втората карта, за която татко спомена в писмото си.
— Не. Нямаше дори и следи, че е била там. Сигурно е променил решението си и не е отбелязал местонахождението на сребърната жила. Ако някой се натъкне на картата, веднага ще се добере до находището. Сигурно си е мислил, че ако ти станеш собственик на мината, веднага ще наемеш опитни миньори, които ще открият среброто. Умно, нали?
— Да, а сега какво ще кажеш да се подсилим с малко храна?
Стоун се ухили.
— Точно от това имам нужда.
В четвъртък сутринта те бяха готови да тръгнат за Денвър. Спуснаха кепенците, затвориха вратите и подредиха колибата. Стоун приготви припасите и колебливо рече:
— Само седемдесет мили са дотам, но трябва да се движим бавно. Пътят минава през високите части на планината и проходите са доста опасни. Ще прекосим точно онези места, където има най-много златотърсачи, така че трябва да бъдем доста предпазливи.
— И не бива да се разсейваме — подкачи го тя.
— Точно така, но все пак скоро ще бъдем там. В Денвър сервират вкусна храна и хотелите са с меки легла. Можем да си наваксаме пропуснатото във Виксбърг. Може… — Стоун сложи ръка на устата й, преди тя да успее да продума. — Има някой навън — прошепна той, целият изопнат от напрежение.
Тя чу цвиленето на Чууни, което прозвуча като предупреждение, и то бе последвано от смразяващ вик:
— Слизайте долу, мистър Чапман, мис Марстън. Ако не се подчините, ще ви оставим да умрете от глад или живи ще ви изгорим. Ние ще останем тук, колкото е нужно. Не можете да се измъкнете. Хайде, бъдете разумни и не се опитвайте да ме измамите.
Джини се вцепени от страх.
— Бог да ни е на помощ, Стоун, та това е Франк Кинон. Толкова скоро?
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
— Ще ги заблудим и ще се промъкнем покрай тях, скъпа. Веднъж да влезем в гората и ще им избягаме. Имай ми доверие и изпълнявай нарежданията ми. — Стоун набързо й разясни дръзкия си план.
— Хайде, излизайте, вие двамата, или ще ви подпалим — викаше Кинон.
