докосваш.
Тя обгърна с ръце врата му и придърпа надолу главата му. Устните й се сляха с неговите. Моментът, за който жадуваше и се страхуваше, че никога няма да дойде, най-сетне настъпи с цялата си красота и величие.
Тя копнееше да вкуси и сподели неговата нежна и неутолима страст. Той излъчваше такава притегателна сила. Когато я целуваше, тя оставаше без дъх. Когато я докосваше, тя се разтапяше. С него тя не изпитваше никакъв свян, тя се превръщаше в едно жадно и алчно за любов същество.
Той простена от възбуда и я притисна още по-силно към себе си. Обсипа лицето й с целувки, като отново и отново й шепнеше колко много я обича. Всяка нейна фибра пулсираше от страст и трепетно очакване. С цялото си същество тя го зовеше и молеше да я обладае и да я подчини на горещото си желание.
— Подлудяваш ме, Стоун. Искам те, сега.
Стоун набързо изми сапунената пяна от телата им, вдигна я на ръце и я понесе към колибата. Сложи я на леглото и се отпусна върху нея. Така силно я желаеше, че се страхуваше да не би да влезе в нея прекалено бързо и да загуби контрол над себе си.
Джини го придърпа по-близо към тялото си.
— Повярвай ми, ще умра, ако още сега не утолиш глада ми.
Стоун се подчини на настойчивата й молба и всяка ласка възпламеняваше още по-силно огъня на страстта.
— Почакай малко, любов моя. Едва се сдържам да не потъна в теб — прошепна той с пресипнал от възбуда глас.
Джини се носеше в шеметния вихър на страстта и цялата пламнала от желание тя едва продума:
— Няма нужда да чакаме, Стоун. Аз отдавна съм готова да те приема.
Тази покана беше достатъчна за него. Над главата й се носеше музиката на любовта, която постепенно засилваше своя ритъм и сила. Сякаш някой свиреше на най-прекрасната цигулка в света. Струните на страстта даваха живот на най-сладката и вълшебна мелодия, която някога бе чувала. Вълнуващи и романтични акорди достигаха до дъното на душата й и се сливаха в съвършена хармония. И по-силно, и по- бързо — мелодията сякаш се лееше около нея, докато накрая последните акорди зазвучаха с тържествуващо кресчендо.
Всяко мускулче от тялото на Стоун пулсираше така, сякаш биеха барабаните по време на победния танц на апахите.
— Обичам те, Джини Марстън, обичам те!
Устните им се сляха в дълга целувка. Удовлетворени, останали без дъх от толкова много любов, те се сгушиха един в друг, за да споделят удоволствието и радостта. Най-после те се сляха в едно сърце, една душа, едно тяло. А пред тях се виждаше светлината на общото им бъдеще.
Стоун я притисна и я целуна толкова нежно и с такава обич, че тя почти извика от щастие. Сега той й принадлежеше по своя собствена воля и признание.
Сякаш прочел мислите й, Стоун промърмори:
— Ти си моя, Джини, цялата си моя. Вече нищо не може да ни раздели. Обещавам, че не ще имам повече тайни от теб.
Те отпуснаха отмалелите си тела, за да си починат. Стомахът на Джини вече негодуваше, че е празен, защото бе минало доста време от закуската. Стоун се усмихна и рече:
— Време е за вечеря. Хайде да се обличаме. Ще запаля печката и ще сготвим нещо, докато си сушиш косата.
— Ако ми стане отново студено, знам кой може да ме стопли, и то по твърде приятен начин.
Тя го целуна съблазнително.
— Той с готовност ще се подчини, след като се навечеря и си почине малко.
— Това е прекрасно — промърмори Джини, докато хапваше от горещото ядене и отпиваше от кафето. Беше се мушнала под одеялото и колибата й се струваше доста уютна, сигурно заради присъствието на човека, когото обичаше.
— Да, наистина е прекрасно. Сигурно бързо ще свикна с този начин на живот. Знам едно чудесно място в ранчото, където можем да си построим къща.
— Не мислиш ли, че първо трябва да поискаме разрешение от баща ти?
— Той ще се съгласи. Ще бъде доволен, че сина му и снаха му ще се установят в ранчото. И ще ни препира за внучета. Както и мама. Казах й за моите чувства към теб и тя ми наговори само хубави неща за жената, която обичам.
Тази новина достави удоволствие на Джини.
— Ако продължаваме по същия начин, ще се сдобием с дете, преди да кажа „да“.
— Не и ако се оженим в Денвър. А защо да не го направим? Защо да чакаме още?
Тя усети как сърцето й заби в трепетно очакване.
— Сигурен ли си, че си готов да се откажеш от скитническия си живот и да прекараш остатъка от дните си в един досадно спокоен дом, заобиколен от взискателна съпруга и шумни деца?
— Звучи ми доста примамливо, жено.
— О, Боже, ти наистина си се променил, скитнико мой — подразни го тя и сложи една хапка в устата му.
Стоун захапа леко пръстите й и ги облиза. Тъмните му очи блестяха от вълнение.
— Ти ме промени, Джини. И ти благодаря за това. Ти ме накара да се вгледам в себе си. Дори и не подозирах, че съм способен на такива чувства. Ако през март някой ми бе казал, че ще се оженя през юни, щях да го помисля за луд.
— Същото мога да кажа и за себе си. Не съм очаквала, че ще срещна някой като теб. Стив Кар завладя сърцето ми, а Стоун Чапман все още го държи в плен.
— Ние сме родени един за друг, Джини — сериозно рече той.
— Да, така е, любов моя. Сигурно и съдбата мисли като нас иначе би ли ни тласкала един към друг? Не са ли странни всички тези съвпадения — първо във влака, сетне в ранчото и сега тук.
— Изумително. Духът, който ме закриля, ми показва, че тази година ще имам късмет.
— Някой ден ще трябва да ми разкажеш за апахите.
— Те скоро ще бъдат унищожени. Белите хора или ще ги убият, или ще ги затворят в резерватите, които ще сломят духа им и ще ги погубят.
— Съжалявам, Стоун, сигурно е ужасно тежко и за теб, и за майка ти.
— Такъв е животът, Джини. Оцелява този, който е по-силен. Белите разполагат с повече хора и с по- добро оръжие в тази безумна война за надмощие.
— Те са и по-алчни. Може би нещата ще се променят и ще настъпи мир.
Той поклати глава.
— Никога.
— Преди време и ти си мислеше, че няма да се промениш. Погледни ме и мен — една разглезена южна красавица, която се справи сама в тази дива пустош. Помогна и това, което научи от един смел и безстрашен скаут. Винаги може да настъпи промяна. Всичко е възможно. Ние сме живото доказателство за това.
Стоун се засмя и кимна.
— Права си.
Те мълчаливо продължиха да се хранят и сетне Джини попита:
— Какво ще правим с нашия план?
— Нека утре да си починем и в четвъртък ще тръгнем за Денвър. Ще телеграфирам на татко, за да разберем дали е пристигнало писмо от Мат. Докато чакаме отговора, ще се оженим и ще се заемем с мината. Тук има доста компании и няма да ни е трудно да намерим инвеститори и някой, който да поеме нещата, ако се наложи да се приберем у дома.
— Чудесно. Тук ще сме в безопасност. Франк няма да ни открие. Може би татко ще…
— По всичко личи, че Мат отдавна е напуснал това място. Утре ще разуча дали някой не се е интересувал от сребърното находище. Докато ме няма, тук си на сигурно място.
