ми. Ако Клей го е написал, защо тогава ще ми изпрати картата? Защо ще регистрира земята на мое име?

— Ако Мат е бил в изгорялата колиба, ти ще станеш съдружник на Клей. Използвайки твоето име, той ще прикрие следите си и всички ще го помислят за мъртъв. Може да е решил да изчака момента, в който ти, разтревожена, ще дойдеш тук, за да търсиш баща си. Или пък не е искал да ти съобщава лошата новина в писмо.

— Ще трябва да изчакаме и да видим кой ще се появи, ако изобщо някой се появи.

— Права си. Няма смисъл да се отдаваме на тревожните си мисли. Искам да се разходя из гората и да проверя дали там няма нещо необичайно. Скоро ще се върна, любов моя.

Джини погледна към потъналите в зеленина дървета. Забеляза една купчина с дървени трупи. Стръмните скали се издигаха от двете страни на гората. Малко водопадче хвърляше весели пръски вода над една стръмна урва. Джини жадно поглъщаше с поглед красивия пейзаж и наум се възхити на баща си, че е избрал такова закътано място в близост до гора и вода. С необходимите запаси човек би могъл дълго време да издържи тук срещу капризите на времето или нападението на разбойниците. Стоун се приближи до нея и тя потопи пръсти в студената вода на водопада, но веднага изпищя и се дръпна.

— Но тя е почти ледена. Мечтая да се изкъпя, но първо ще напаля огън, за да сгрея вода.

Стоун я прегърна през кръста и се усмихна, когато тя се облегна на гърдите му.

— Идеята ти е добра, но аз съм свикнал да се къпя в студените потоци и реки. Ще бъда готов още преди да е завряла водата ти.

Тя отстъпи назад и видя закачливата му усмивка.

— Сериозно ли говориш? — Той кимна и се засмя. — Искаш да кажеш, че ще застанеш под тази безумно студена струя вода?

— Да, веднага щом се отърва от мръсните си дрехи. — Той разкопча колана си и остави оръжието на земята. Изхлузи ботушите, свали дрехите и застана под водната каскада. Щом косата и тялото му се намокриха, той се насапуниса, като весело си подсвиркваше.

— Ох — извика тя — как можеш да стоиш там? Само като те гледам ми става студено.

Стоун погледна през рамо и се ухили.

— Не е лошо. Бързо се свиква. Това те освежава и охлажда, жено. Имам нужда от такава баня иначе как ще огладнея?

„Ядене?“ — мислено го предизвикваше тя, без да сваля поглед от него. „Кой би могъл да мисли за ядене в момент като този?“ Тя не можеше да откъсне очи от красивия мъж пред себе си. Тъмното му, загоряло от слънцето тяло събуждаше всичките й сетива. Кожата му бе опъната и гладка. Само тук-там се виждаха едва забележими белези. Гръдният му кош беше широк и мускулите му подскачаха при всяко движение. Погледът й се плъзна по силните му рамене, красивите и здрави ръце, тънкия кръст, твърдите бедра и дългите крака. Цялото й тяло гореше от неутолима страст. Тя съблече набързо дрехите си и отиде при него. Дъхът й спря, когато студената вода се изсипа върху нея и тя се разтрепери.

— Л-л-лъжеш, С-Стоун, в-вода-та е л-леде-на.

Развеселен, той се разсмя и се опита да я успокои:

— Не за дълго, мое смело момиче. Едно добро разтъркване ще те стопли. — Той взе сапуна, отметна дългата й коса настрана и с бързи движения разтърка врата, гърба и ръцете й. Сетне я обърна към себе си и насапуниса едно парче плат и съвсем нежно го плъзна по гърдите й. Усмихна се закачливо и попита:

— Харесва ли ти банята, мисис Чапман, ако не възразяваш да поупражня новото ти име?

— Звучи чудесно, любов моя. — Тя въздъхна замечтано. — Чувствам се прекрасно. Косата ми се намокри, така че по-добре да я измия. И без това достатъчно съм замръзнала, едва ли ще ми стане по- студено.

— Нека аз да го направя — нетърпеливо предложи той. Изми и изплакна косата й два пъти, както през смях го бе инструктирала Джини.

Тя се обърна и прошепна:

— Имате чудотворни ръце, сър. Можете да ме докосвате с тях, когато си поискате. Чувствам се сякаш всеки момент ще се разтопя от допира им.

— А това харесва ли ти, мисис Чапман? — попита той и устните им се сляха. Той усещаше насладата от допира на нежните й ръце, докато тя го галеше по лицето. — А това? — Ръката на Стоун продължи с приятната си задача и ставаше все по-дръзка, когато сапуненото парче плат докосна талията и бедрата й.

Джини плъзна пръсти по гладката му кожа и усети, че й се вие свят от възбуда. Въпреки ледената вода и прохладния вятър в нея гореше огънят на страстта. Той отлепи устни от нейните и обсипа с целувки врата й, като се спря на чувствените й гърди. Тя притвори за миг очи и сякаш всичко се завъртя. Сведе поглед надолу към езика му, който описваше кръгове около набъбналите й зърна. Със замъглени от възбуда очи тя наблюдаваше този интимен акт без никакъв свян. Красотата на тяхната любов изпълваше душата й. Щом той отново понечи да я целуне, тя впи страстно устните си в неговите.

Стоун я притисна по-силно до себе си. Докосна с палец полуотворените й устни и усети как тя цялата трепери от възбуда, излъчваше любов и желание.

— Толкова си красива, Джини. Дали осъзнаваш въздействието си върху мен? — развълнувано попита той.

Тя впери поглед в мократа му коса, влажните мигли и тъмните искрящи очи.

Бистри капчици се стичаха по небръснатото му лице.

— Дано да е толкова силно, колкото твоето въздействие върху мен.

И душата, и тялото му горяха от желание да я обладае. Дишането му се учести.

— Ти си първата жена, която превзе сърцето ми. Още от първия миг твоят образ завладя съзнанието ми. Беше много трудно да разбера и приема това, което ти направи с мен. Страхувах се, че няма да успея да те спечеля. Не вярвах, че жена като теб ще се влюби в един незаконороден мъж, в чиито жили тече индианска кръв. Толкова много пъти ти се изплъзваше от мен Джини, че сега ме е страх дори да си спомня за това.

— Ти няма да ме загубиш, любов моя, никога. Ти си единственият мъж, когото съм искала и винаги ще искам. Толкова пъти се ужасявах от мисълта, че не ме обичаш или че никога няма да си го признаеш. Боях се, че съм била заслепена от любовта и напразно съм си мислила, че ме обичаш. Не бих могла да понеса мисълта, че някога ще те загубя, Стоун Чапман.

— Когато съм близо до теб, Джини, искам единствено да те целувам, да те докосвам, да те притискам в прегръдките си. Искам да те виждам винаги усмихната, искам да чувам смеха ти, да не свалям поглед от теб, каквото и да правиш. Искам да говоря с теб и да бъда с теб. Искам да те закрилям и да те направя щастлива. Ако не внимавам, моя огнена красавице, ти ще ме изгориш.

— Нима може един огън да изгори друг огън? Аз потъвам в теб, любов моя.

— Странно е, че говоря такива неща. Аз никога не изразявам чувствата си с думи и винаги съм се опитвал да ги крия, но горещо желая ти да знаеш за тях, Джини. Ти си най-важното нещо в живота ми. Не съм подозирал, че съм способен на такива чувства, но ти ме накара да ги усетя и споделя с теб. Ти си една малка магьосница. Ти така леко влезе в моя живот и обсеби мислите и времето ми. Твоят чар завладя съзнанието ми и аз дори не можех да мисля разумно. Съжалявам, че преди съм те лъгал. Обещавам това никога да не се случи отново.

Тези признания докоснаха най-нежната струна в сърцето й. И все пак той изглеждаше смутен от това, че за първи път в живота си разкри най-съкровените си мисли и чувства. За да му помогне да преодолее този труден миг, тя се усмихна и рече:

— Не съм искала да бъда магьосница, Стоун, а само една привлекателна жена, на която ти да не можеш да устоиш.

Той я ухапа нежно по устните. Беше благодарен, че тя е усетила неловкото положение, в което бе изпаднал.

— Оттук нататък, Джини, ще внимавам с теб. Защото в противен случай ти така ще ми завъртиш главата, че няма да мога да мисля за нищо друго освен за теб.

— А защо не? — подразни го тя. — Толкова много ми липсваше, Стоун, и така копнея да ме

Вы читаете Среднощни тайни
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату