— Стига, Кинон, не ме баламосвай. Аз вече притежавам половината от този участък. Така че предложението ти не струва. Искам да знам кой е убиецът на Клей. Ако някой от твоите хора знае нещо, остави го на мен и сделката ни ще е уредена.
— Ако нараниш Ана, няма да се измъкнеш жив. А и законът не би погледнал с добро око на един специален агент, който е отвлякъл и оскърбил една невинна дама. Ти не би посмял да я убиеш. Само ни заблуждаваш.
— Съжалявам, скъпа — прошепна Стоун, сграбчи я за косата и отметна главата й назад.
Джини изпищя от изненада и болка.
— Стига! Боли ме! Франк, направи нещо. — Тя изви раменете и главата си, за да се освободи, като се молеше на „похитителя“ си да не я измъчва повече и да я пусне. С облекчение отбеляза, че в момента на шок не бе показала оръжието, което криеше зад гърба си.
— Скъпо ще платиш за това, че й причиняваш болка. С голи ръце ще те разкъсам.
Стоун отпусна ръката си, изхили се подигравателно и по дразни Франк:
— Първо ще трябва да ме хванеш, а това няма да стане. Ще влезем вътре, докато размислиш. Имаш на разположение два часа, за да вземеш решение. Ако ги пресрочиш, аз с удоволствие ще се възползвам от услугите на твоята сладка женичка.
Стоун я бутна в колибата и затвори вратата.
— Дори с пръст да я докоснеш, с теб е свършено — предупреди го Франк.
Стоун прибра пистолета си и накара Джини да седне на пода.
— По-добре да седим тук, в случай че почнат да стрелят. Дебелите стени са доста солидни и сигурни, но куршумите спокойно могат да минат през вратата и кепенците. Нека го оставим да мисли и да се тревожи какво става с теб тук. Поне успяхме да го излъжем, че не си Вирджиния Марстън. Той ужасно много те иска, любов моя, така че едва ли ще действа прибързано. — Стоун я погледна в очите. — Съжалявам, че така силно те дръпнах за косата. — Той я погали нежно по главата. — Нямаше как да те предупредя. Ти беше достатъчно съобразителна да не показваш пистолета си. Гордея се с теб. — Той долепи устните си до нейните и страстно я целуна.
Джини откликна на целувката му и сякаш оцеляването й зависеше от любовния нектар, който отпи от устните му. Сетне се отдръпна назад и го погледна в очите.
— Ще успеем ли да се измъкнем живи? Мислиш ли, че Франк ще ни позволи да избягаме, когато го заплашиш, че ще ме използваш за прикритие?
— Надявам се, но не съм сигурен. Това сребро го подлудява. Той иска и находището и теб, любов моя. Но ако трябва да избира, не знам кое ще предпочете. Вярно, че е богат, но е много алчен.
— Дано хитрият ти план да успее. Смяташ ли, че ми повярва?
— Мисля, че да. Ти добре се справи — той я погали с върха на пръстите си и се усмихна. — Ако нямах намерение да се оттеглям от работата си, сигурно щяхме да бъдем най-добрата двойка агенти.
Джини разбираше, че той се опитва да я успокои и да разсее напрежението й. Тя разроши нежно гъстата му коса и го погали по лицето.
— Ако всичките ти мисии са такива, предпочитам да си остана настрана. Някой ден ще трябва да ми разкажеш за миналите си преживявания. От това, което преживях с теб, разбрах, че животът ти е твърде вълнуващ и опасен. А сега какво ще правим? — добави тя, като много й се искаше Стоун да я увери в успеха на рискования им план.
Стоун се излегна на пода, а тя се сгуши в него.
— Ще изчакаме да минат два часа и ще го принудим да предприеме нещо.
Пръстите й си играеха с копчетата на ризата му, сетне тя допря дланта си до гърдите му. Усещаше туптенето на сърцето му. Независимо от опасността, която ги очакваше отвън, тя горещо го желаеше. Чудеше се дали не е лудост да мисли за любов пред лицето на смъртта.
— Сигурен ли си, че няма друг начин да се измъкнем?
— За съжаление няма, освен ако не се превърнем в коза или пума. Ако се опитаме да се изкачим по онези скали зад нас, веднага ще ни забележат и ще ни обградят, преди да сме стигнали до отсрещната страна. А ние няма и да можем да го направим, защото скалите са твърде стръмни и хлъзгави.
И все пак Стоун знаеше, че ако няма друга надежда, той ще се опита да се изкачи, ще направи всичко възможно, за да я спаси. Не му се умираше, но много пъти се бе изправял с лице към смъртта. Не се страхуваше, стига само Джини да оцелее. Ако се наложи да жертва живота си заради нейния, молеше се само тя да носи вече тяхното дете, за да има нещо, което да й напомня за него и което да й вдъхва сили и смелост.
— Тук няма къде да се скриеш — промърмори Джини. — Чудя се защо татко е избрал това място, след като много лесно би могъл да попадне в капан.
— Напротив, тук човек може да се защити от дивите животни и неочакваните врагове. Освен това, любов моя, тази колиба е построена върху това, за което Кинон тъй отчаяно мечтае.
Джини го погледна стреснато.
— Искаш да кажеш, че точно под нас е сребърната жила?
— Да, и тя е много богата, с висок процент на чисто сребро.
— Много умно са го измислили. Кой би се сетил да копае под една колиба? А защо не обещаем на Франк земята в замяна на нашата свобода?
— Няма да ни пусне, не и след като знае, че ние сме собствениците.
— Защо му каза, че Клей ти е завещал своя дял?
— За да отвлека вниманието му от теб, а и за да не бърза да стреля по нас.
— Но той може да реши, че аз съм В. А. Марстън и да се докопа до среброто, като първо убие теб, а мен ме затвори някъде. Ако ни убие и двамата, кой ще стане собственик на този участък? Дали той ще си го присвои?
— Едва ли, сигурен съм, че няма да рискува. По закон семействата ни наследяват нашия дял, така че единствената му възможност е да ни накара да се подпишем, че се отказваме от собствеността си. Но каквото и да стане, любов моя, никога, никога не си признавай, че си Вирджиния Марстън. Ще трябва да го лъжеш, докато успееш да се измъкнеш от него.
Тя веднага схвана смисъла на думите му:
— Ще живеем или ще умрем заедно, Стоун Чапман.
Той се наведе над нея, сложи длани на страните й и я погледна в очите.
— Послушай ме, Джини. Безсмислено и глупаво е да умрем и двамата, ако изобщо се стигне дотам. — Той я погали по корема и продължи: — Ти може и да носиш вече нашето дете, така че трябва да помислиш за него. Освен това помисли си как ще се чувстват нашите семейства, ако ни изгубят и двамата. Много пъти съм се изправял срещу смъртта, и никога не ме е било страх. Но когато открих теб, аз се промених. Повече от всичко на света сега искам да живея и да бъда с теб. И ако вече е късно да сграбча още малко живот от ръцете на Великия Дух, поне ме остави да умра като истински мъж, да умра, но да съм спокоен, че ти и може би нашето бебе сте в безопасност. Направи всичко, което е по силите ти, за да оцелеем и двамата, а вероятно и тримата. Закълни ми се, че ще го сториш. Трябва да направиш това заради майка ми и баща ми.
— Не мога. Обичам те и искам да съм с теб. Не мога да живея без теб.
— Можеш и трябва да го направиш. Ако наистина ме обичаш, трябва да си жива заради мен.
Тя не искаше да се съгласи, но той беше непреклонен. Когато я принуди да даде своето обещание, тя го направи с неохота и болка. — Може би той ще склони да изпълни нарежданията ти — въздъхна тя. — Ако беше сам, щеше ли да се измъкнеш оттук?
— Какво имаш предвид? Да се предадеш в замяна на моята свобода?
— Не. Ако се престоря, че съм успяла да се отскубна от теб и хукна надолу по стълбата, ти ще можеш ли да избягаш?
— Няма да стане, жено, докато съм жив, няма да те оставя в лапите на тоя негодник.
— Но ако си свободен, тогава и двамата ще сме живи и здрави. Сетне можеш да ме спасиш от Франк. Това положение няма да трае дълго, Стоун. Трябва да измислим резервен план. Не искам да те загубя.
— Ако се наложи, ще стоим тук, докато те се уморят и отслабят бдителността си. Запасите ни ще стигнат за две седмици. Няма да предприема прибързани действия. Ще се опитам да стрелям точно.
