— Ако му го припишеш, той ще стане собственик, Чапман. А ти ще го направиш.
— И защо така смяташ?
Франк се ухили злобно и обясни:
— За да спасиш живота му. Ако вие двамата не се споразумеете, аз ще убия Мат бавно и мъчително.
— Това е номер, нали? — обвини го Стоун. — Вие двамата играете срещу мен.
— Не, Стоун, грешиш — възрази Мат.
Стоун погледна стария си приятел.
— Кажи ми, Мат, как те принуди той да ме убедиш, че нямате пръст в убийството.
— Той няма нищо общо с мен, Чапман. Сега го виждам за първи път, откакто изчезна миналата година. Ако трябва, ще убия и двама ви и ще изнудя дъщеря ти, Марстън, да се откаже от среброто. Сега, след като знам къде се намира тя, лесно ще я открия.
— Ти само смей да докоснеш дъщеря ми и ще те убия — заплаши го Мат.
— И как ще стане това, Мат, като двамата с Чапман ще сте напълнили търбуха на лешоядите? Радвам се, че ще те очистя, Чапман. Направи голяма грешка, като отвлече моята жена.
Джини усети, че е дошло време да се действа. Изправи се и попита:
— Какво си намислил, Франк? Звучи ми като…
— Опитва се да ни измами. Оставете този звяр да говори, мис Ейвъри. Бих искал да узная истината, преди да умра.
— Не обиждай моя Франк — извика тя и се чудеше защо Стоун все още не й дава знак да предприеме нещо.
— Всичко е наред, скъпа — успокои я банкерът. — Аз съм доста търпелив.
Мат погледна дъщеря си.
— Съжалявам, че ще станете свидетел на такова престъпление, мис Ейвъри. Вашият годеник надхитри и двама ни.
Джини беше убедена, че баща й я е познал. Тя толкова много приличаше на майка си. Реши, че става нещо, щом баща й не се издаде. Изглежда, че двамата със Стоун са решили да накарат Франк да си признае вината.
— Ти си убил Клей, нали Кинон. Стоун е прав, нали? — обвини го Мат. — И още същия ден се опита да убиеш и мен, нали?
— Постъпката ми беше прибързана — рече Кинон. — Моите момчета си мислеха, че ще ги заведеш до находището. Наредих им да се отърват от вас двамата веднага щом разберат къде се намира сребърната жила. Бях бесен, когато разбрах, че и двамата сте „мъртви“ и сте отнесли тайната в гроба. Дори когато Чапман разпитваше за теб и те търсеше, аз все още вярвах, че си мъртъв. Но след като видях датата на регистрация на земята, веднага разбрах, че си жив. Много умно, че си предявил иска в Денвър, защото едва ли щях да се сетя да проверя там. Ако Чапман не бе дошъл да те търси отново, аз нямаше да се добера до истината. Вие сте двама стари приятели, които не си вярват. Смешно, нали? — Франк неочаквано избухна в смях. — Не ми трябват вашите подписи, че ми преотстъпвате земята. Находището е регистрирано на името на В. А. Марстън. Когато вие умрете, тя ще е единственият наследник. Името на Касиди не е записано, така че той не може да завещае на Чапман нещо, което никога не е притежавал. Много лесно ще открия дъщерята на Мат. Ще я доведа от Англия, ще й кажа, че държа баща й като заложник и ще я принудя се подпише, че мината е моя. И тогава…
Джини се уплаши, когато безмилостният мошеник приближи пистолета към тялото на Стоун.
— Не, Франк, няма да успееш — предизвика го тя и го мушна в ребрата със своя пистолет. — Само посмей да направиш нещо, което не ми се нрави, и ще стрелям. Куршумът ще мине през бъбрека ти и ще получиш кръвоизлив. Ще умреш бавно и мъчително. Попитай Стоун и той ще ти каже колко добре се справям с оръжието. Нека да не събуждаме подозрение в твоите хора. Свали пистолета и продължавай да се усмихваш.
— Какво правиш, Ана? Планът ми е великолепен. Ще бъдем много богати.
— Аз ще бъда богата, Франк, а ти ще отидеш в затвора, защото си убиец. Хайде, свали пистолета. Не го хвърляй на земята, само свали дулото — предупреди го тя.
Банкерът я гледаше изумено.
— Ще ги убиеш първо тях и сетне ще ми лепнеш това престъпление? Ще използваш моя план, за да заграбиш всичко?
— Разбира се, че не. Ти ще отидеш в затвора за това, че си убил Клейтън Касиди.
— Да не си и ти специален агент, който работи заедно с Чапман?
— Не. Свали пистолета, Франк. Не искам твоите момчета да ни нападнат. Може случайно да те убият. Искам да те осъдят и да отидеш в затвора.
— Да не би да си роднина на Клей? Или негова съпруга?
— Не позна. Ако не направиш, каквото ти казах, ще стрелям.
— А тогава защо помагаш на тези двамата? Защо се държиш така с мен?
Когато Франк прибра пистолета си, Джини си отдъхна с облекчение. Сега вече можеше да му каже потресаващата новина.
— Помагам им, защото единият от тях е моят баща, а другият — човекът, когото обичам и за когото ще се оженя. — Когато Франк я изгледа кръвнишки, тя добави: — Стой мирен, иначе ще пострадаш.
— Ти… ти си Вирджиния Марстън Блейк? Дъщерята на Мат? Но нали вече си женена? За Робърт Блейк. И Мат, и Стоун го потвърдиха.
— Не, никога не съм била женена, но скоро ще се омъжа за Стоун.
Франк пребледня и извика:
— Ах, ти мръснице, ти ме измами!
— Точно така, с помощта на моя любим. Стоун, ела на моето място, защото искам да поговоря с баща си. От години не сме се виждали. После ще измислим как да се измъкнем от хората на Франк.
— Не е необходимо, Джини. Моите приятели вече са ги пипнали. Двамата със Стоун се възхитихме на постъпката ти и нарочно те оставихме да довършиш разговора си с Франк. Беше много забавно. Хайде, Стоун, май, че дъщеря ми има доста неща да ми казва.
Точно в този миг, когато се разсеяха за малко, Франк нададе страшен вой като диво животно, сграбчи китката на Джини, взе пистолета, стреля и извика:
— Щом не си моя, няма да бъдеш и на никой друг!
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Куршумът профуча покрай Джини, без да я нарани. Стоун скочи върху разярения мъж и го повали на земята. Войници излязоха от прикритието си и се втурнаха към Франк.
Командващият офицер се обърна към Кинон и каза:
— Арестуван сте за убийството на Клейтън Касиди и за опит за убийство на тези трима души.
— Това е лъжа! Долна измама. Аз съм невинен.
— Всичко чухме, мистър Кинон — рече офицерът на треперещия от страх банкер. — Така че пестете силите си за процеса.
Войниците завързаха и заведоха стенещия Франк при хората му, които вече бяха заловени. Съкрушеният престъпник хвърли последен поглед към жената, която му измени, жената, която обичаше и се бе опитал да убие.
— Стоун, ти си спомняш капитан Андрю Лийч, нали? — рече Мат.
Специалният агент и униформеният офицер се здрависаха и си размениха усмивки.
— Нима мога да забравя човека, който всеки божи ден, години наред ни даваше заповеди. Как си, Анди?
— Добре съм, Стоун, малко съм уморен. Не успях да си почина в Денвър, защото Мат веднага ме докара тук да му помогна. Май, че дойдохме навреме, а?
— Така е. Да се промъкнете и да ги заловите дори без един-единствен изстрел, бива си те, Андрю — похвали го Стоун и се обърна към своята любима. — Джини, това е нашият командващ офицер. Служихме
