е преобладаващата, докато хеликоптерната подемна сила е второстепенна и незначителна (Стивънс, В. и Стайнман, 86).
U034: аеродинът в 2 проекции.
NLO10: аеродинът като цяла рисунка.
Построен вероятно от френските тайни общества някъде през тридесетте години на този век, Аеродинът е прадядото на цяла фамилия от последвали го немски турбореактивни летящи чинии с жироскопиращи корпуси от времето на Втората световна война, и преди всичко на най-известния модел от тях — на Флугшайбата, или летящия диск на Белонцо, Хривер и Миите, разгледан в края на тази глава — затова именно Аеродинът е разгледан тук преди нея, въпреки че е построен във Франция, а не в Германия.
За разлика от предишните модели, описани до тука, които са преди всичко хеликоптери с монтирани допълнителни антигравитационни бустъри или асисти, при Аеродина за първи път по-голямата част от подемната сила се генерира от комбинация от антигравитационни ефекти, а хеликоптерните лопати играят второстепенна подемна и главно балансираща роля. Главната антигравитационна подемна сила се генерира от жироскопирането, от въртенето на целия корпус, заедно с тежките двигатели и резервоари за горивото, около централната вертикална ос на симетрия на чинията. Централно-разположената отгоре на лагери кабина естествено не се върти, и е „стабилизирана“ с един малък жироскоп да стои неподвижно насочена в една посока, за да може пилотът да гледа напред и само напред по време на полет (Терз, V.91). Тъй като кабината има само една ос на въртене (степен на свобода) спрямо ротиращия около нея корпус — вертикалната ос на диска, ще й бъде нужен само един жироскоп за стабилизация.
Тягата за развъртането на корпуса се получава от десетте тангенциални периферни дюзи на турбореактивните двигатели — по една на всеки двигател. Това са първите известни на мен частно- разработени радиални турбореактивни двигатели с доста странна конструкция — с компресорни и турбинни пакети, приличащи повече на големите дисковидни колела на радиалните водни турбини на Пелтон.
Допълнителна антигравитационна подемна сила се създава от двойно-ротиращите ротори на турбореактивните двигатели, които се въртят едновременно около две оси: около „голямата“ вертикална централна ос на чинията, около която роторите се въртят заедно с техните двигатели и с целия корпус на чинията; и около „малките“ надлъжни оси на всеки един от турбореактивните двигатели. (Виж също експеримента на проф. Лейтуейт и на инж. Кид за двуосните или двойно-спинови жироскопни антигравитационни ефекти, глава 1.3. и 1.4.). Поради сплесканата дискообразна геометрия на роторите и техния по-висок поради това „маховичен момент“, те са много ефективни за създаването на този т.н. „двойно-спинов жироскопен антигравитационен ефект“ (Трз, V.91).
Жироскопно-ентропийният антигравитационен ефект, появил се при изгарянето на горивото в горивните камери, които жироскопират заедно с целия корпус на чинията — както на правопоточните, така и на турбореактивните двигатели — ще създава допълнителна антигравитационна подемна сила. (Виж глава 1.4.; Козирев, 74 и 91; и Трз, V.91 и V.94).
Допълнителна второстепенна подемна сила се създава по аеродинамичен път от десетината малки хеликоптерни пропелери, по-точно вентилатори, разположени в подковообразни вдлъбнатини по периферията на въртящата се двойноизпъкнала чиния. Те са предназначени повече като механизъм за автоматично управление и контрол на стабилизацията на летателния апарат, отколкото като генератори на аеродинамична подемна сила. Те са развъртани, също както и целия корпус, от тангенциални струи газове, излизащи от върховете на лопатите им. Тези 10 вентилатора са окачени на карданни шарнири, и могат да се накланят и ориентират по всяка ос на пространството. Те са използват за създаването главно на хоризонталната компонента на задвижващата сила — за придвижване напред, или за спирачна тяга, а също и за наклонен полет във всеки един възможен ъгъл на изкачване.
Въпреки по-малката им маса и обороти, отколкото роторите на турбореактивните двигатели, десетте вентилатора също генерират една малка допълнителна двойно-спинова антигравитационна подемна сила поради тяхното едновременно ротиране също около две оси — „голямата“ централна вертикална ос на чинията и техните „малки“ собствени надлъжни оси.
Вертикално закрепените в корпуса около невъртящата се централна кабина правопоточни двигатели (тръби на Лорин) създават със своята вертикална тяга надолу още една допълнителна реактивна подемна сила. Не ми е ясно обаче как се е постигала голямата вертикална скорост на изкачване на огромния 10 метров диск с неговото още по-огромно аеродинамично съпротивление в тази посока? А тя е нужна да осигури необходимия скоростен напор на въздуха, постъпващ отгоре надолу в горивните камери на правопоточните двигатели, за да може да се създаде високото налягане на входа им, и да могат те да влязат в режим.
За запалените физици измежду нашите читатели бих изложил моето предполагаемо обяснение. Възможно е обаче геният на Коанда да е използвал за целта някой не много известен още, или пък умишлено потулен физически ефект, като например ефекта на т.н. „Теслова вортексна помпа“, който е обратния ефект на този, използван при „Тесловата вортексна турбина“. И двете устройства се отличават със своите роторни пакети, съставени от много успоредни гладки плоски ненарязани дискове, разположени на милиметри един от друг. Нека да приемем, че цялата горна повърхност на Аеродина, жироскопиращ вероятно с 500–1500 об/мин (ако употребим данните от Шриверовия Флюгелрад, който разгледахме преди малко), е един гигантски и с малка апроксимация почти гладък диск. Тогава той би действал като един от плоските дискове на Тесловата помпа, и би изпомпвал радиално въздух в посока от периферията към центъра (така предполагам аз), създавайки по този начин едно повишено налягане над центъра, което ще подпомогне влизането в режим на правопоточните двигатели — но само при полет вертикално нагоре.
За разлика от центробежните компресори, които изпомпват флуида в посока от центъра към периферията, при вортексната помпа първо се развърта и установява един етерен вортекс, създаден от въртенето на гладките дискови пакети, а после този вортекс увлича и изпомпва флуида от периферията към центъра (по мое предположение). В случая на Аеродина за това изпомпване се използва естествено големия антигравитационен етерен вортекс, създаден от жироскопирането на целия корпус на чинията (за Тесла виж библиографията накрая на книгата).
За чудовищната ефективност на Тесловата вортексна плоско-дискова парна турбина бих споменал само, че още първите изработени от Тесла „настолни“ действащи модели на тази турбина с размери от около 80?30?30 см. са развивали мощност от 10 000 конски сили. Тази парна турбина-чудо е според мен и главния кандидат за двигателя на първия в света вертикално-излитащ и кацащ двуплощник, патентован от Тесла и построен частно в САЩ с пари на Илюминатите, за който съществуват мнения, че прелита без кацане Атлантическия океан, още преди комичният самолет на братя Райт да успее даже да се отлепи само на един метър от земята (Харбинсън, 80; Тесла, 96). Сега може би ни става ясно и защо този модел турбина никога не е включван в учебниците по топлоенергетика.
Още повече, че аз имам личните съмнения и подозрения, че при тази вортексна турбина се създават и условия за генерирането на допълнителна безплатна енергия, точно както и при вортексната двойно- спинова водна турбина на Виктор Шаубергер се генерират големи количества такава безплатна енергия. Етерните вортекси, създадени от двете турбини, влизат в ротационен вортексен резонанс с физическия вакуум и се подвключват към неизчерпаемите вортексни енергийни мрежи на Вселената. Разликата между двете турбини е, че Шаубергеровата работи в затворен цикъл, като не консумира повече вода, след като един път е напълнена с нея в началото. При Тесловата вортексна „едно-спинова“ парна турбина с отворен цикъл има нужда да се подава постоянно ново количество пара под налягане в турбината. Но произвежданата „на вала“ енергия е значително повече, отколкото термичната енергия, отдавана от парата в турбината.
Това съвсем не противоречи на закона на запазване на енергията, а напротив — го потвърждава по още един ефектен начин. Турбината не работи като перпетуум-мобиле, произвеждайки енергия от нищото, а само като един КОНВЕРТОР, който преобразува един вид още неизвестна на науката енергия (например гравитационната енергия на физическия вакуум) в друг вид известен и употребяван от практиката
