лодки-мини на военноморските сили. Възможно е да са били използвани стартови ракетни ускорители, за да засилят камиона например до 200 км/час преди включването на носения от него „правопоточен двигател“. Това не е чак толкова голяма скорост за един камион, след като световният рекорд даже за парен локомотив, теглещ нормален пътнически влак е 204 км/час на специално-подготвена отсечка по трасето Лондон-Манчестър. Опитите обаче вероятно показват, че само при едно малко невнимание на шофьора камионът може да излети от пътя като ракета с тези хиляди конски сили, завързани за гърба му. Зенгер разбира, че за по-сериозни опити са необходими и по-големи скорости на предварително ускоряване на правопоточния двигател, преди той да може да се включи.
Все така недоволният от себе си д-р Зенгер уголемява своето творение още повече, увеличавайки мощността му четирикратно, като просто взема една по-голяма канализационна стоманена тръба с диаметър от около 1,5 м. Понеже монтирането на този ревящ огнемет с проектирана мощност от 20 000 конски сили (14 700 kN) при скорост над Мах-1 не би било възможно върху един камион, д-р Зенгер се ориентира към по-сигурния и изпробван от немските военновъздушни сили изпитателен стенд — към двумоторния бомбардировач-лаборатория Do-217 на Дорние.
Този гигантски двигател, с диаметър почти колкото тялото на бомбардировача, е монтиран върху него, точно както 40 години по-късно инженерите от НАСА окачват космичната совалка върху самолета- транспортьор — модифицирания Боинг-747. Бомбардировачът се издига на голяма височина, и стартовият бутон е натиснат. Надявам се неговият пилот да е имал късмет да не насочи твърде високо към хоризонта носа на своята машина, защото според мене е съществувала реалната възможност само за броени минути тя да излети в балистична траектория извън атмосферата.
ИЛСТР: от Бориславов, стр. 131, напреко на страницата:
Гигантският правопоточен двигател на д-р Зенгер с диаметър около 1.5 м и мощност 20 000 к.с. (44100 кВ), монтиран върху летящата лаборатория — бомбардировачът Do-217 на Дорние.
А не трябва да забравяме все пак, че този гигантски двигател е направен от една малко видоизменена, но все пак банална стоманена канализационна тръба; че той има вместо горивна помпа една най- обикновена градинарска водна помпа, задвижвана вероятно от стартер на лека кола; и използва няколко обикновени петролни варели вместо резервоар за гориво. Това е всичко. Уникалното качество на правопоточните двигатели е, че колкото по-висока е скоростта на полета, толкова по-голяма става тягата и се намалява разходът на гориво, поради покачването на температурата и налягането в горивната камера — а оттам и на термодинамичното КПД на изгарянето на горивото. Най-важната подробност е, че този огромен двигател всъщност е мащабно-намаления модел на още по-невероятен двигател с мощност от 60 000 к.с. (44 000 kW). На негова база д-р Зенгер е предвиждал да създаде свръхзвуков височинен изтребител- прехващач.
Колкото и налудничави да звучат тези планове, през 1943 г. д-р Ойген Зенгер, д-р Ирене Брет и инж. Александър Липиш наистина започват проектирането на този мезосферен прехващач. Той е задвижван от гигантски правопоточен двигател Лорин-Зенгер с диаметър от 2.5 м и мощност 60 000 к.с. Температурата в неговата горивна камера е трябвало да достига 6 000 С, или толкова, колкото е на повърхността на Слънцето. За този модел засега нямам скица от външния вид на корпуса. Проектирало се е да излита с помощта на барутен ускорител с тяга от 3 000 кгс. Съвсем е ясно, че само материали с атомно-подредени решетки, като произведения от немците по извънземно ноу-хау материал „Импервиум“, за който ще говорим след малко, биха могли да издържат на тези температури при двигатели с дълъг ресурс, предназначени за многократна употреба.
Подозирам, че този гигантски 2.5 метров двигател, споменат в предната точка, от който имам вече няколко снимки в режим на полетни изпитания, е бил подготвян също така и за т.н. Зенгеров „антиподален“ суборбитален бомбардировач-стратегически ракетоплан. По точно за неговата подобрена правопоточна версия — за усъвършенстваните правопоточни първа и втора степени на неговата ракета-носител. Запускът се е планирало да се осъществи посредством огромен стартов катапулт — един ракетен ускорител-шейна, който да засили до необходимата скорост следващите две правопоточни степени. Този подобрен правопоточен вариант на ракетата-носител е разработен от първоначалната конструкция, която използва само ракетни двигатели в първите две степени, и е конструиран от Зенгер като конкурента на пилотираната балистична ракета А-9/А-10.
Подобрението при правопоточната версия се заключава в това, че не трябва да се носи на борда тежкия окислител за първите две ракетни степени, а се използва вместо него безплатния кислород от въздуха. Първоначалният ракетен вариант на антиподалния бомбардировач на Зенгер ще бъде описан накратко в шеста глава, в раздела за немските ракетни космични програми.
Ние можем да разберем от следващата комична история защо Зенгеровите двигатели-чудовища са се „загубили“ безследно след войната. За дълбоко засекретените истински възможности на правопоточните двигатели бих разказал една много смешна и невероятна история за заешкото сърце на пилота на един американски разузнавателен самолет Локхийд SR-71 Black Bird, „Черната птица“. Тази история ми беше разказана анонимно на една уфологична конференция в САЩ. Това се случило по време на поредното „джентълменско“ прелитане на въпросния пилот над територията на Съветския Съюз, станало значително по-късно след свалянето от руснаците на Гари Пауърз и неговия шпионски самолет.
U-2 през 1961 г.
В един прекрасен слънчев и безоблачен ден, каквито са между впрочем всички дни в годината на стратосферната височина над 30 км, точно като прелитал над най-секретната руска военна база, злополучният пилот на Черната птица изведнъж с ужас забелязал една голяма червена светлина да мига право пред него на инструменталното му табло — една нова и неизвестна до тогава на американците съветска стратосферна свръхзвукова ракета от типа земя-въздух го била прихванала и „заключила“ със своя радар, и бързо се приближавала отзад, насочена право в огромните сияещи дюзи на неговите правопоточни двигатели. От американците никой до тогава не бил чувал нищо за тази нова ракета, която била вече на стотици метри от прекръстването на тази Черна птица в „Жар птица“. А руснаците май ги делели само секунди от следващия голям международен скандал с американците.
В тази нажежена ситуация обзетият от паника пилот на птицата направил нещо, което никой пилот в здрав разум не би трябвало да прави с нея — той забравил за най-строгата забрана да не се вдига повече от Мах-3, и почти огънал ръкохватките на лостовете за газта, избутвайки ги в паниката до отказ напред с едната ръка, като в същото време издърпал към себе си лоста за управление с другата. Ракетата вече като че ли се виждала в неговото огледало за обратно виждане.
Тогава станало чудото — Черната птица като че оживяла и съвсем лесно изпреварила преследващата я ракета, величествено повдигайки носа си и понасяйки се с грохот косо нагоре към черния небосклон. Това било последното нещо, което пилотът си спомнял, преди да загуби съзнание от огромното ускорение.
Когато след време той се свестил отново и отворил очи, трябвало много да премигва под своя херметичен космонавтски шлем, докато да разбере къде точно се намира — в оглушителната тишина пред очите му величествено и доста бързо се въртяла под черното звездно небе синевата на един огромен океан, обаче много странно защо изпъкнал — като училищен глобус. Ето че бързо се приближавала и някаква суша, която подозрително приличала на Австралия, а до нея като че ли и Нова Зеландия. Чак като се свързал със суперсекретната американска база в Пайн Гяп, в средата на австралийската пустиня, той получил потвърждение за своя най-голям страх — неговата Черна птица била влязла в орбита около Земята! И е трябвало много спешно да се вика една голяма чиния от флотата на тайното глобално правителство, която да свали на пръсти непослушната птица обратно на земята.
За да се потули тихомълком големия скандал, който би избухнал в аеро-космичните кръгове на
