жироскоп-резервоар, на проф. Липиш му хрумва един ден, че източникът, че неизчерпаемият поток от енергия, който той търси за развъртането на резервоара, е точно под носа му. По точно под седалката на пилота — където през „компресорния“ отсек на кухото крило-двигател преминава с грохот сгъстената струя нахлуващ отвън въздух. Остава само да се потопи целия сплескан дисковиден жироскопиращ резервоар в тази струя, за да може тя да го обдухва и развърта, като вятърна въртележка, при нейното преминаване през двигателя.
Всичкото, което трябва да се направи за целта, е да се монтират малки периферни перки-лопатки отстрани на резервоара, всичките насочени в една посока, примерно навън под 30 градуса спрямо тангентата — точно както перките на елипсоидните вентилатори, които се въртят на върха на комините по къщите в Калифорния, когато вятърът ги обдухва. Само че вместо лекият полъх на калифорнийския вятър, жироскопиращият резервоар е обдухван от ураганната струя сгъстен въздух, движещ се със свръхзвукова скорост през „компресорната“ част на двигателя. С помощта на периферните лопатки на резервоара тази струя е повече от достатъчна да го развърти до много високи обороти. Естествено резервоарът е монтиран в началото на двигателя, в неговата компресорна секция, доста преди неговата нажежена горивна част. Освен това горивото се впръсква преди въртящия се резервоар, за да може не само добре да се размеси с въздуха, но и да охлажда резервоара при своето мигновено изпарение.
Така проф. Липиш в неговата типична гениална простота получава един антигравитационен асист към аеродинамичната подемна сила на крилата при по-малки скорости, и един основен антигравитационен двигател при по-големите скорости високо в мезосферата, без обаче да инсталира никакъв допълнителен двигател за развъртането на резервоара. Жироскопиращият резервоар просто изсмуква малко от енергията на преминаващия през двигателя въздушен поток. Освен това далновидното използване за жироскопирането именно на резервоара за горивото — единствената тежка част на самолета — увеличава много ефективността на целия получен антигравитационен двигател.
Интересното при антигравитационния двигател-резервоар на орбиталната совалка е това, че при изразходването на горивото и намаляването на теглото на въртящия се резервоар с изкачването на височини над 60–70 км ще се намалява и генерирания жироскопен антигравитационен ефект. Но поради повишаването пък на скоростта на совалката с приближаването й към първа космична скорост от 9 км/сек ще се покачва значително и температурата на горене в горивната камера на правопоточния двигател. Да си припомним, че инж. Зенгер е проектирал своите най-бързи двигатели за температури на горене от 6 000 С. Тези високи температури покачват значително и скоростта на химичната реакция на изгаряне на горивото. Това пък ще доведе до значителното порастване на жироскопно-ентропийната антигравитационна подемна сила — точно по същите причини, по които се увеличава и тягата при жироскопиращия атомен реактор, когато се увеличи скоростта на верижната реакция в него, без обаче да се увеличават оборотите му (виж глава 1.6.).
Благодарение на генерираните антигравитационни ефекти намалява и изчезва не само гравитационна маса на совалката, но паралелно на това изчезва и нейната инерчна маса. Поради това совалката би демонстрирала невероятни маневрени характеристики — не точно завои под прав ъгъл, но все пак остри маневри с високи ускорения, които не могат да бъдат направени с никой съвременен не-антигравитационен изтребител, да оставим изобщо пък с бомбардировач. Колкото по-бързо лети совалката, и колкото по-бързо се върти вътре в нея жироскопиращия резервоар, толкова повече антигравитационният компонент на подемната сила ще надвишава нейния аеродинамичен компонент. Когато дойде момента антигравитационната подемна сила да се изравни с теглото на совалката, тогава нейната гравитационна маса ще бъде напълно изчезнала, а с нея също и нейната инерчна маса.
Затова и завоите на совалката все повече ще се приближават към „правоъгълната“ траектория, без обаче корпусът да се разпада на парчета при тези маневри, тъй като с изчезването на инерчната му маса той не би изпитвал почти никакви структурни натоварвания при тези невъзможни завои.
С изчезването на инерчната маса на совалката ще изчезва инерчната маса и на пилота. Което пък ще му позволи не само да не се размазва в седалката или в ремъците при тези остри завои, не само да не губи съзнание при тях от оттичането на кръвта от главата към краката му, но практически да не чувства абсолютно никакво натоварване по време на острия завой. Все още половин век след това, в най-модерните американски бойни самолети като F-16 например, поради значително нарасналата мощност на двигателя и здравината на композитния корпус, самолетът е в състояние да издържи на почти два пъти по-голямо натоварване, отколкото пилота вътре в него, преди да изгуби съзнание. Затова в бордовия компютър са били спешно инсталирани специални подпрограми, ограничаващи радиуса на завоя, които автоматично коригират пилотските команди и съответно увеличават и „изтеглят“ траекторията на завоя, за да спестят един пагубен припадък на пилота, и да спасят и него, и самолета, от сигурна гибел. Нещо което се е случвало нееднократно в американските ВВС преди модификацията на програмите.
Трябва да отбележим не само невероятната икономичност на гориво на Зенгеровата антигравитационна совалка, която при по-големи скорости би „загубила“ своята инерчна маса и тегло; но и факта че тя би била в състояние да се ускорява мигновено и светкавично, поради липсата на инерчна маса. Аеродинамичното съпротивление би било единствено пречка за това. Тя би могла поради тези причини да извършва суборбитални полети в мезосферата, многократно превишаващи скоростта на звука. Големината на Маховото число ще зависи единствено от способността да се държи пилотската кабина достатъчно студена, за да не заври кръвта на пилота. Бързината на нейното завиране ще зависи най-вече от дебелината на термалната изолация на кабината; или припомняйки си пестеливостта на немските проекти по времето на войната, вероятно от количеството ледени блокчета, наредени като тухли около тялото на пилота, за да го охлаждат със своето топене.
При правилно избрана траектория с оглед оптимизирането на загряването на кабината, на точката на изгасването на правопоточния двигател при напускането на атмосферата и на максималната набрана скорост, а оттам и на максималната антигравитационна подемна сила, този самолет-совалка би излетял без проблем в орбита около Земята, даже може би и по-надалече, имайки в предвид досадната тенденция на турбореактивните чинии да се изскубват от гравитационното поле на своята планета, ако пилотът е невнимателен със скоростта и траекторията им. Точно както се споменава в контактьорската книга „НЛО — Контакт с планетата Ярга“ (Стивънс, В., Данаерде, 86).
Да поговорим сега малко за материалите използвани за конструкцията на този уникален самолет. На няколко места в литературата бях срещал съобщения за използването от немците на трудно-топими титанови сплави за по-отговорните детайли на техните секретни експериментални аеро-космични разработки. Така, че ако този проект на Липиш изобщо е стигнал до някакво изпробване на експериментален безпилотен или малък пилотиран прототип, мога да кажа, че немците са разполагали с всичките необходими нови материали, за да го построят, дори ако се е налагало и изцяло от титан, както неговия значително по-късен и по-примитивен не-антигравитационен събрат SR-71 „Блекбърд“ на Локхийд.
VT15: Липиш агра-самолет 2.
Въпреки че през войната в Германия не достига обикновеният алуминий за серийно произвежданите самолети, и се стига до производството на самолети от дърво, за тайно разработваните немски супер- технологии никога не е имало финансова или суровинна криза. Нали все пак колкото по-високо засекретен е бил един проект, толкова повече нараства вероятността той да е бил финансиран не от министерствата на Третия райх, а директно от частните немски банки, даже за още по-важните проекти директно от световните банкерски къщи със седалище в Лондон и Ню Йорк. Безкрайно-дълъг е списъкът на американски компании, тайно подпомагащи нацистка Германия с дефицитни стратегически суровини и материали, включително до последните седмици на войната (Сътън, 72; Снел, Брадфърд, 1974; Хигъм, 83). Както ще видим в следващия том, тайните общества на съюзниците не само снабдяват немските тайни общества с всичко необходимо за построяването на огромните чинии-дреднаути, но и забраняват за полети и бомбардиране областите, където са се намирали камуфлираните строителни площадки за тези големи колкото футболни игрища летящи чинии.
