B&WKGLBL: ч/б рисунка на фуфайтъри и бомбардировачи.
Безпилотният Кугелблиц.
Ренато Веско (1968) разгласи за първи път след войната голямата история на тези революционни огнени кълба, построени от немците. Те са конструирани от Службата за авиационни радио-изследвания в Оберпфафенхофен, Flugfunk Forschungsanstalt am Oberpfaffenhoffen (FFO) в аеронавтическия научноизследователски институт във Виенер Нойщат край Виена. Кугелблиц-ът, Kugelblitz, или Кълбовидната мълния в превод, е сферичен по форма и по мое предположение има диаметър около 4–5 метра. Двигателят(ите) са монтирани вътре в корпуса.
Апаратът е конструиран като автоматичен безпилотен изтребител на самолети. Неговата съвременна дефиниция би била безпилотна противосамолетна оръжейна платформа. Поради необходимостта бързо да се издига и спуска вертикално нагоре при преследването на тромавата плячка от бомбардировачи, или при избягването на техния масиран картечен и оръдеен бордови огън, той се нуждае много от своята сферичната форма. Особено когато трябва бързо да се издигне от земята вертикално нагоре до голямата височина на вражеските бомбардировачни формации — тогава именно неговата сферична геометрия е много по-добра за случая от традиционната лещовидна форма на другите летящи дискове, с нейното голямо сечение и високо аеродинамично съпротивление във вертикална посока (по Харбинсън, 80) много двигатели — на дали един двигател.
Моята първа хипотеза за принципа на задвижване на Кугелблица е, че статорът на турбинния двигател, заедно с целия корпус (вътре в който е монтиран статора), се въртят в посока обратна на ротора вътре в тях. Статорът и корпуса контраротират (контражироскопират) заедно спрямо ротора в тях. Естествено всички детайли ротират около вертикалната ос на апарата.
По-подробно обяснено, Кугелблицът е задвижван от вътрешнобордови газотурбинен двигател, който жироскопира апарата около вертикалната ос и в същото време го придвижва праволинейно в желаната посока. Сферичният корпус на апарата се развърта чрез тангенциални струи газове, създавани от множество „микро-дюзи“. Това не са няколко на брой видими големи отвори на обикновени реактивни дюзи, разположени на равни интервали около екватора на сферичния корпус. Това са милиони тангентни „микро- сопла“, равномерно разпределени по цялата външна повърхност на огненото кълбо. Техните роли се изпълняват от микро-порите на специалния порьозен огнеупорен сферичен външен кожух. Той обгръща отвсякъде корпуса на Кугелблица. Кожухът е изработен от новия революционен порьозен синтерован метало-керамичен материал, открит от немските металурзи. Това е т.н. „въздушна гъба“, „Luftschwamm“, или по-точно в съвременен превод „газо-метал“ (по аналогия на газобетона). Милионите пори на кожуха са разположени равномерно по цялата негова сферична повърхност.
Поради това, че нажежените изгорели и недоизгорели отработени газове от турбинния двигател са изпускани от цялата кълбовидна обшивка на апарата, те създават около него един свръх-прегрят и йонизиран граничен слой. При свръхзвуков хоризонтален полет например неговата дебелина е 20–30 см отпред и 3–4 метра отзад зад апарата. Слоят служи като йонизирана свръхтечлива аеродинамична „смазка“. Тя намалява почти до нула аеродинамичното съпротивление при полета на свръхзвуковото огнено кълбо. Това важи както за транслационното челно съпротивление при постъпателния му полет, така и за ротационното съпротивление при жироскопирането на кълбото и генерирането на антигравитационния ефект. Специални йонизиращи присадки са прибавяни допълнително към горивото, за да повишат йонизацията на отработените газове.
Ето защо за пилотите на нощните бомбардировъчни атаки на съюзниците, които наблюдават и описват в многобройни съобщения в пресата от онова време своите смразяващи срещи с огнените кълба, те изглеждат като осветени отвътре със странна светлина стъклени украшения на коледна елха, висящи в небето над горяща Германия. Тягата на двигателите им, скоростта на движението им в небето и температурата на горенето на изходните газове — всички тези параметри са строго свързани с цвета и с интензивността на светене на Кълбовидните мълнии. Цветът преминава при повишаването на мощността от червеникав през оранжев и жълт, като при максимална мощност става ярко бял. Това са моментите на най-бързите, почти светкавични маневри на Кугелблиците.
Моята втора хипотеза за двигателя на Кугелблица е, че статорът на неговия газотурбинен двигател не е прикрепен неподвижно вътре в корпуса, а може да се върти на лагери около вертикалната ос на апарата. По такъв начин роторът (вътре в статора) жироскопира в една посока, а статорът около него се върти в обратната посока (контра-жироскопира спрямо ротора). Освен това статорът се върти вътре в корпуса на апарата, който остава неподвижен. Почти задължително е резервоарите с гориво и окислител да са разположени отгоре и отдолу на въртящият се статор, за да могат да жироскопират заедно с него, губейки по този начин теглото си.
Маршал Яров, специалният кореспондент на Ройтерс към Върховното съюзническо командване в освободения от немците Париж публикува на 13 декември 1944 г. една уникална статия в английския провинциален вестник „Саут Уелс Аргус“, „South Wales Argus“, в която пише (Харбинсън, 1980):
„В духа на Коледния сезон, немците са поднесли един нов подарък на съюзниците, произвеждайки едно ново «секретно» оръжие. Това ново устройство, което очевидно е едно противовъздушно оръжие, наподобява стъклените топки, които украсяват коледните елхи. Те са били забелязани да висят във въздуха над Германска територия, понякога единично, понякога на гроздове. Те са оцветени в сребристо и явно са прозрачни.“
„Прозрачността“ се дължи вероятно на това, че когато тези устройства са забелязвани да висят неподвижно във въздуха, на минимална газ така да се каже, те са обвити в нажежена обвивка от отработени газове, в светещо йонизирано хало. То именно създава оптическата илюзия, че тези обекти са като че ли прозрачни, без ясно очертани контури.
S28: 1 или 2 снимки фуфайтъри.
Внимателно изследване на спектъра на емисиите от изгорелите газове от сферичните Кугелблици, заснети от случаен очевидец и мой приятел на много детайлна цветна фотография, направена през 1952 г. около планината Райниър в щата Вашингтон, на тихоокеанското крайбрежие на САЩ, потвърждава много красиво горната хипотеза за системата на задвижване на летателния апарат. Тя е изказана за първи път не от друг, а от главния конструктор на италианските ВВС, проф. др. Ренато Веско, в неговата книга „Да се прехванат, но да не се обстрелват“ (1968). В нея той публикува факти за много унищожителни атаки на Кълбовидни мълнии над формации от съюзнически бомбардировачи през периода 1944–1945 г.
KGLBL2: снимка фуфайтър над планина.
Газотурбинните двигатели, задвижващи Кугелблиците, са още едно от многото чудеса на немското двигателостроене. Те са от типа двигатели — тоталната реакция (total reaction enngines), както ги нарича д-р Веско (1968), и при тях „статорът“ контраротира в обратната посока на ротора, значително повишавайки механичното КПД на двигателя, а също и антигравитационните му показатели. От много следвоенни експерименти с антигравитационни ефекти става ясно, че едновременното контраротиране около вертикалната ос на два жироскопа в противоположни посоки значително повишава ефективността на антигравитационния двигател. Това важи не само за турбинните, но и за електрогравитационните двигатели, изпълнени като контраротиращи електродвигатели — като например моделите задвижвани с безплатна енергия, построени от тайното общество Врил за техните едноместни изтребители-прехващачи, които ще разгледаме в следващия том.
Тук при Кугелблица ролята на първия и по-бърз жироскоп се играе от по-лекия от двата жироскопа — от ротора на двигателя. Ролята на втория и по-бавен жироскоп — от по-тежкия статорен ансамбъл — от контраротиращия в обратната на ротора посока „статор“ на двигателя. Отвън на него е прикрепен сферичния корпус на Кугелблица, заедно с тежките резервоари, електроника и въоръжение, монтирани в корпуса. Роторът се върти по-бързо от статора, защото има по-малък инерчен момент (в този случай — по- малката способност да завихря етера наоколо, сиреч е подложен на по-малък „завихрящ товар“).
Трябва да се обърне внимание на най-важния детайл в конструкцията на апарата — резервоарите за
