горивото и за течния окислител са разположени в екваториалната жироскопираща част на корпуса (твърде вероятно единия над дисковидния двигател, а другия под него), и тяхното тегло е нулирано от тяхното жироскопиране.
VT17: хипотетичен разрез на Кугелблица.
Имам известни колебания за типа двигател, монтиран в Кугелблица. Ако това е един или няколко малко видоизменени, но все пак конвенционални турбореактивни двигатели, както беше моята първоначална хипотеза — то тогава не ми е ясно къде са били въздухозаборните отверстия за двигателите. Най- вероятното е те да са разположени в двете полярни области на сферата.
Ако обаче това е един нов, създаден специално за случая недишащ дискообразен радиален газотурбинен двигател, както твърди проф. Веско, то твърде вероятно е той да използва за окислител течен кислород, носен в резервоари на борда, както при ракетите. Тогава и течното гориво, и течния окислител, са впръскват под налягане в горивните камери с помощта на турбопомпи, разработени първоначално за многобройните немски ракетни двигатели. Такъв двигател не би имал нужда от въздушен компресор, както въздушно-дишащите турбореактивни двигатели. Горещите газове, излизайки от горивните камери, въртят ротора на турбината в една посока, а „статора“ в противоположната. Затова и казваме, че това е един контражироскопиращ газотурбинен двигател.
Лопатките на турбината са изработени от високотемпературни труднотопими материали, които и досега са суперзасекретени от илюминатския елит. Най-вероятно от материала, който немците наричат импервиум, Impervium. Това сигурно е един от първите земно-произведени суперздрави и суперлеки материали с атомно-подредени метални решетки, тайната за чието производство вероятно е дадена на немците от техните извънземни сътрудници и помагачи. Този материал позволява на лопатките да издържат на изключително високата температура на екзотичната горивна смес от желирано гориво с алуминиеви присадки. Те рязко повишават температурата на горене в турбината — а от там и термодинамична ефективност на този невероятен двигател. Температурата на горене на това гориво е достатъчна да разтопи като масло всеки друг един конвенционален метал, включително може би и волфрама.
Подемната сила при Кугелблица се генерира от двата антигравитационни ефекта, развивани от неговия газотурбинен двигател: от контра-жироскопирането на неговия ротор и „статор“, и още от ентропийно- жироскопното изгаряне на горивото в двигателя и около корпуса.
Първоначално безпилотните Кугелблици са изпробвани в режим на дистанционно управление по радиото от земята, като операторът наблюдава на телевизионен екран своята цел — бомбардировача на съюзниците. По-късно се отработват и автоматичните режими на търсене, откриване, опознаване и следване от разстояние на тромавите летящи крепости на противника. От репортажа, разпространен от Асошиейтед прес от фронтовите ескадрили на съюзниците, и публикуван в Ню Йорк хералд трибюн на 2.II.1945 г., става пределно ясно, че немците са отработили този проблем доста добре:
„Изглежда, че нацистите са хвърлили срещу нас нещо ново в нощното небе над Германия. Това са странните мистериозни топки на «Фуу Файтърите», които се състезават с изтребителите, извършващи нахлуващи бойни мисии над Германия, като летят успоредно на крилата им. Повече от месец пилоти са се сблъсквали с това зловещо и тайнствено оръжие по врене на нощните си полети. Явно никой не знае какво е това небесно оръжие. Огнените топки се появяват изведнъж (сиреч долитат с голяма скорост и след това мигновено се забавят до скоростта на бомбардировачите — б.а.) и следват самолетите на много километри. Те изглежда са радиоуправляеми от земята, както твърдят съюзническите разузнавателни доклади…“ (Харбинсън, 1980).
Според проф. Веско (1968), Кугелблиците са въоръжени с едно ново и революционно оръжие — с мощни магнетронни генератори на електромагнитни импулси, които в по-ранните варианти на антирадарни автоматични изтребители „прогарят“ и спичат приемниците на радарите за нощно виждане на противниковите бомбардировачи, заслепявайки ги по този начин. В по-късните усъвършенствани варианти на изтребители-прехващачи импулсите са достатъчно мощни да подавят от разстояние електрическите запалителни системи на бомбардировъчните двигатели и да ги изключат, което води до падането на летящите крепости на гроздове, без да е направен и един изстрел. Харбинсън описва няколко такива атаки в своите книги (80 и 85).
Бордовата авионика включва всичко най-добро, произведено от немските електротехнически институти — първите примитивни изчислителни машини на диоди и транзистори, телевизионни камери за дистанционно управление, и цяла гама от датчици: акустични, магнитни, електростатични и инфрачервени. Те позволяват на Кугелблица безпогрешно и автоматично да намери целта си в нощното небе. Тук г-н Бориславов (96) зададе един много точен въпрос: „Как наистина цялото това оборудване е работело зад завесата от плазмоподобна огнена маса, обвиваща кълбото?“ Аз бих продължил в същия дух: Как се екранира бордовата електроника от страхотните електромагнитни шумове, генерирани от вихрещата се йонизирана плазма около корпуса? Как апаратурата е предпазвана от още по-мощните електромагнитни импулси на бордовите магнетрони, които са в състояние да „спекат“ от разстояние подобните електронни вериги на радарите на вражеските бомбардировачи, и да ги подавят и „замасят“? Аз нямам никакво съмнение, че отговорите както на тези, така и на десетки други критични въпроси немците са получили наготово, заедно с целия пакет от извънземно ноу-хау, използвано при построяването на тези уникални и невиждани до тогава апарати.
За любителите на още по-крайните хипотези измежду читателите ще предложа още един вариант, обясняващ прозрачността на Кугелблица в полет. Не като следствие на огнената газова обвивка около корпуса му, за която говорихме преди малко, а като страничен ефект на съвсем различен физичен ефект.
Зоркото око на някои от моите задморски читатели, добре запознати с американската ъндърграунд литература върху тайните Теслови изследвания в областта на електромагнетизма, веднага би забелязало, че прозрачността на Кугелблица в полет може да се постигне също и ако изкуствено се генерират допълнителните физически ефекти, съпътстващи жироскопната антигравитация. Това може да бъде например едно малко преместване във времето. Защото оптическата и радарна размазаност, които накрая преминават в пълна невидимост, така лелеяна от военните, не са нищо друго освен едно преместване само на части от секундата настрани във времето на физическата система на корпуса на антигравитационния апарат. Твърде вероятно е немците да са изпробвали за първи път тук своите портативни бордови генератори на невидимост. Те са проектирани за немските пилотирани изтребители-прехващачи, и първо се изпробват на безпилотните огнени кълба. Генераторите са от типа на многократно по-обемистите техни братовчеди, използвани няколко години по-рано в САЩ през 1942 г. от Никола Тесла за успешното провеждане на Филаделфийския експеримент. При него се постига радарна и оптическа невидимост на военноморския разрушител Елдридж, както и преместването на целия кораб (телепортирането му) в пространството, а също и във времето. Но на това подробно ще се спра в следващите книги (Терз и Билек, 92; за Тесла виж библиографията накрая на книгата).
Да не забравяме, че и двата проекта — и немските Кугелблици, и американския Елдридж, са били финансирани задкулисно от едни и същи банкерски фамилии, които естествено винаги събират, сравняват, и разпространяват обратно резултатите от тези пионерни експерименти сред секретните научноизследователски институти на „противника“. Това винаги се осъществява най-лесно и прикрито посредством съответните национални клонове на едно и също глобално тайно общество. Та нали немското тайно общество Врил е развойния клон на немското тайно общество Туле, което пък е само немския политически клон на глобалното тайно общество на Рицарите темплиери. Те именно информират немците за резултатите от американския експеримент с кораба Елдридж, а после пък информират англичаните за успехите на немските огнени кълба и всякакви други антигравитационни проекти.
Моето предположение е, че е възможно „прозрачността“ на Кугелблиците да се дължи на портативни генератори на невидимост, монтирани на борда им. По-вероятно е генераторите да са били монтирани на
