а си отива тоя ден. Нахвърли се ожесточен. Пазача тук на бяг удари да мине брода, но не свари, преследван по петите той, и свърши целия двубой, че по очи беглецът падна. Над него клетва безпощадна изрече рицарят — та оня сред брода блъсна го от коня, от мислите го отклони! Госпожицата отстрани, видяла всичко, дето стана, чу тази негова закана. Помоли с просба трепетлива пред нея да не го убива. Но рече той, че би могъл към него да е само зъл — не го е мъчил друг така. Към него тръгна с меч в ръка.. А оня сгърчи се в тревога: „Към мене в името на бога бъдете милостив, ви моля.“ „Свидетел ми е бог, че воля по-зла от твоята не знам, от бога после нямаш срам — да те щадят за твойто зло. Това и с други е било. Така и с тебе ще направя, защото милостта се дава, след като я измолиш ти. Ала едно запамети: Да идеш, та макар без стража, като затворник, дето кажа.“ И тук нещастникът закле се. Госпожицата се намеси: „Достойни рицарю, в честта ти заклевам те, на виновати щом можеш милост да дадеш, не му гласи затвор зловещ, затворника на мене дай — на неговия ходатай, пък аз все някога макар ще те даря, какъвто дар от мен и да си пожелал.“ Признанието й разбрал по думите и по гласа, освободи го начаса. Смутена, взе да се терзае, че може той да я познае, а тя не искаше това. И тръгна рицарят. Слова за сбогом двамата мълвят: „Да ви помага бог из път.“ И язди дълго. Ето на, че срещна той по здрачина отново някаква девица, прекрасна млада хубавица, нагиздена, сама върви. Девицата го поздрави съвсем според добрите нрави, а той отвърна: „Много здраве бог нека ви дари с добро.“ Тя рече му: „Сир, моят дом съвсем наблизо нагласен е за вас, със ваше позволение. Там вие ще сте приютен, но ако легнете до мен. Това предлагам и ви каня.“ За други би била желана такава дързост спрямо мъж, а той помръкна изведнъж и отговори й веднага: „От вас подслон ми се предлага, дойде ми толкова добре то, но ако може без спането да минем в тази нощ прекрасна.“ „Не, иначе не съм съгласна, по-скоро нека ослепея.“ И той се съгласи със нея — смрачи се, няма накъде. Сърцето си да й даде — това най-много го болеше и затова тъй тъжен беше. Ще е нещастна, без надежда онази, дето го отвежда — надява се на любовта и сам не го оставя тя. Понеже бе й обещал, че в нейна власт се е предал, поведе го към крепост бяла, каквато няма до Тесалия — отвсякъде стени високи, наоколо води дълбоки. В покоите й няма кой да бъде друг — единствен той. За госта, както тя желае, приготвени са много стаи, голяма и просторна зала.
