и обещал ми бе дори. Нима да ме опозори пред твоите очи решил е? О, рицарю, ти имаш сили, сега ме избави от злото!“ Съзря как грубо на леглото държи я оня здравеняк, разголил я до пъпа чак. Бе срамен този произвол — допираше се онзи гол — без тя сега да го желае, без що е ревност той да знае. А достъп до вратата няма, че рицари я пазят двама и всеки своя меч обнажи. Зад тях пък четирима стражи, и всеки с брадва, но такава, че да разсича цяла крава наполовина отведнъж, като че ли сече камъш или пък някаква салата. И спря се досами вратата и рече: „Боже, що да правя? Не, жалък съм за цел такава като кралица Гениевра. Сърцето ми щом потреперва, как нея да я търся аз? Щом Подлостта предлага страст, със щения да ме разнежи, ще секнат моите стремежи, позор е, че дотука спирам. И идва ми да се презирам, че мога да остана тука. Сърцето ми от скръб се пука. От срам и жал да се смиря — не, по-добре е да умра, задържан вече от унилост. Да няма бог към мене Милост, щом гордостта у мен се свре, не, да умра е по-добре, отколкото живот позорен. И ако пътят бе отворен пред мен, дали печеля чест? И ако позволяха тез да мина тук без много шум? Ще вляза, нека нямам ум, не съм за истината глух, от тази пленница дочух молби за помощ и стенание, припомни мойто обещание и с право ме упрекна тя.“ Дойде до стайната врата, прозорчето й той отвори, плещите си промуши горе: пред него меч до меча светна. Изтръгна ги, встрани ги метна. И рицарите от уплаха на блъсъка не издържаха, а мечовете им, и двата, пречупиха се на земята. След мечовете им ковани бе лесно брадвите да хване, по-малко вече бе го страх. И после скочи между тях, удари стражник, после друг. Най-близо дето бяха тук, с пестници, с лакти ги подбра, та чак и двамата простря. Замахна третият нахалост, ала четвъртият, за жалост, го връхлетя, дори разкъса след миг наметката му къса и рамото — и зашуртя от бялата му плът кръвта. Решеният на всичко вече от раната си не понечи да се оплаква. С крачка смела той стигна срамната постеля, насилника докопа здраво. Сега най-сетне има право изцяло да се разплати. И стисна го като в клещи. Но незабавно оня трети го бе последвал и в ръцете издигна брадвата си пак, главата му да сцепи чак до зъбите с дълбока рана. А рицарят в добра отбрана към него хванатия тласна и брадвата така го хрясна, че с раменете му вратът ведно бе за последен път. И рицарят със мощ спокойна изтръгна брадвата му бойна и пусна сам трупа тогава — бе нужно да се защищава, защото рицари и стражи настъпваха към него, даже нахвърлиха се с ярост те
