И край реката зашумяла дойдоха яздешком до замък, а там под кулата от камък бе спуснат здрав подвижен мост. Напред поведе своя гост. Натам към залата отиде, покрита впрочем с керемиди, и през отворена врата видяха маса с две места, с покривка бяла и голяма, върху й просто място няма: и ястия, почти горещи, и свещници с пламтящи свещи, потири, от сребро ковани, и две искрящи пълни кани с черничево и бяло вино. До масата на пейка чинно ги чакат купите — и двете с водата топла за ръцете. Ръка изкусна е тъкала кенарената кърпа бяла, стои тя метната встрани. Ни пажове, ни стража, ни оръженосци. От врата свали си рицаря щита, подир го закачи на кука, а копието сложи тука над него на една полица. А тази млада хубавица след рицаря от коня скочи, дойде по каменните плочи при него бързо тя, защото не го дочака на седлото. И тутакси, без да се бави, та нещо май да не забрави от стаите, натам отмина. С наметка къса от коприна обгърна мъжки рамена. И не от звездна светлина бе светла вече тази зала — от свещници бе засияла, по тях големи вощеници блещукаха като звездици. Наметката отпред му върза: „Приятелю, с услуга бърза вода и кърпа тук сега не ще ви подаде слуга, защото съм сама. Ръцете измийте си и там седнете, тъй както вам е по-уместно. А яденето е чудесно, тъй както сте видели сам. Измийте се, седнете там.“ „Ще ми е драго.“ Както може до него тя се разположи. А после ядоха и пиха чак докато се умориха. От масата когато стана, изрече тя една подкана: „Сир, направете вие вънка разходка малка за разсънка, не се обиждайте, а там почакайте, докато сам решите: легнала е тя. Да ви не мъчи тегота, че ще ви чакам чак тогава и тъй да ми се обещава.“ Отвърна той: „Ще ида вън и ще се прибера за сън, когато сметна, че е време.“ Излезе вън, за да поеме дъха на нощния покой, стоя на двора доста той, тъй както беше пожелала. И върна се в оная зала, но зад отворените двери приятелката не намери. И тук като не я видя, си каза: „Нейната следа ще търся и ще я открия“ — решен на всичко той самия, защото бе й обещал. И в близка стая връхлетял, дочу момински силен вик, позна го още в тоя миг — това бе девата в беда. И друга стая той видя с врата открехната и там насреща зърна срам голям: как рицар я държеше яко, съборил беше я напряко в леглото, в пълна голота. А пък надяваше се тя, надала вик за помощ, че на помощ ще се притече: „Спаси ме, гостенино, с думи и меч от този тук върху ми, че той ще ме озлочести. А трябваше да легнеш ти
