Ланселот, рицарят на каруцата

и няма думи да пожаля
да кажа истината цяла:
току-що тръгнаха оттук.
А вътре той, не някой друг,
едно голямо чудо стори —
повдигна плочата нагоре
от мраморния саркофаг,
та и не се замисли чак —
нали я знаете, смълчани
сте чели буквите вдълбани.
Кралицата ни се гласи —
и всички други — да спаси
от безразсъдната злина.
До днес от мъж и от жена,
ни раждан бил е, ни прославян
е рицар друг, на него равен.“
Бащата рече на сина си:
„Е, синко, ти защо се свъси?
Храбрец е той с юнашки нрав.
Разбираш кой не беше прав
и по-неразсъдлив от мен,
И да ми дават Амиен,30
не бих те пуснал с него в бой,
макар че рицари безброй
надвивал си не на шега.
Но да се върнем с теб сега,
безумство е да продължим
след тях глупашки да вървим.“
„Съгласен съм, не би могло то
от полза да ни е теглото.
Я да се върнем по-безшумно.“
Това те сториха го умно.
А тук до рицаря отдясно,
госпожицата всекичасно
взе да увърта и да суче,
та името му да научи.
С молби, с въпрос един и същ
тя питаше го неведнъж,
та той с досада чак й рече:
„Отде съм, аз ви казах вече —
от царството на крал Артур.
И да ме правите на щур,
пак името си ще забравя.“
А тя помоли го тогава
да се сбогуват. Чест томува —
сърдечно с нея се сбогува.
Самичка върна се назад,
а той до късно следобяд
сам язди с крачка равномерна.
По залез слънце, след вечерня,
той рицар непознат съзря,
излязъл от една гора,
където ходил бе на лов.
И шлема си, лъщящо нов,
а пък и дивеча — каквото
бог дал, бе вързал за седлото
на сивия си бързоходник.
И този дребен благородник31
към рицаря се отклони
с покана да го подслони:
„Нощта настъпва, сир, и време
е тук подслон да се приеме,
ако предлагат го с добром.
Съвсем наблизо имам дом,
където да ви заведа.
За госта, както е реда,
ще вложа сили и старание,
зарадвайте ме със внимание.“
„И аз от радост съм обзет.“
Изпрати своя син напред,
да сторят у дома веднага
за гост каквото се полага,
трапеза бързо да се сложи.
Синът му колкото се може
по-бързо и със лекота
изпълни му заповедта,
пришпори коня си натам.
А двамата едвам-едвам,
без грижи пътя извървяха
и в замъка най-после спряха.
На благородника жената
за дама с вкус е всепризната.
Те имат синове петима —
оръженосците са трима,32
а рицарите млади — двама;
две щерки — по-красиви няма.
Не беше никой тук роден,
намираха се всички в плен,
като изгнани ги държаха
отдавна в замъка, а бяха
родени в кралство Логър чак.
А домакинът госта драг
въведе в двора. И не само
насреща им дойде жена му:
и синове, и дъщери
го поздравиха и дори
от коня леко го свалиха —
не чакат знак с покорност тиха
от господаря уважаем.