Ланселот, рицарят на каруцата

Те знаеха добре: баща им
за пример иска да ги сочат.
На госта радваха се с почит.
Доспехите му те поеха,
наметнаха му връхна дреха —
едната дъщеря нали
от плещите си я свали!
Че на вечеря бе обслужен —
това е разговор ненужен.
А пък след яденето чудно
ще кажа, че не беше трудно
и приказка да се навърви.
Започна домакинът първи —
отде ли гостът пътя бие,
какъв е, от кои земи е;
за името не спомена.
Отвърна му без суетня:
„От кралство Логър съм и тез
земи не знаех аз до днес.“
А благородникът сега
обхванат беше от тъга,
жена му, всичките деца
стояха с жалостни лица,
подхванаха един през друг:
„Сир, зле постъпили сте тук
и вас ви сполетя нещастие,
сега и вие като нас сте
в изгнание и вечен плен.“
„Отде дойдохте преди мен?“
„От вашите земи, ей богу.
Заточеници има много,
все смели хора тук страдаят.
Проклет да е и обичаят,
и всеки помагач-глупец:
щом дойде някой чужденец,
в страната трябва да остане
и мъката ще го обхване.
Тук влиза всеки, стар и млад,
но няма пътища назад.
Отнася се за вас самия,
не ще излезете, не крия.“
„Ще го направя, ще изляза.“
А благородникът му каза:
„Как? Може ли да се направи?“
„Да, ако богу се понрави,
ще вложа всичките си сили.“
„Изгнани, чужди и унили —
свободни ще са всички тези,
защото, щом един излезе
навън свободен от затвора,
без страх веднага всички хора
ще си излязат без забрана.“
И благородникът остана
замислен — беше чул вестта
за рицар с ведра доброта,
в страната силом се добрал —
тук в плен кралицата държал
Мелеаган, синът на краля.33
„Откривам истината цяла —
помисли си, — това е той.“
И рече му: „О, сир, пред свой
за всичко разкажете сам,
добри съвети ще ви дам,
кълна се аз, каквито мога.
И полза имам, и тревога —
на всичко вие сте решен.
Разкрийте всичко сам пред мен
за ваше и за мое благо.
И зная, хич не ви е драго,
че е кралицата в затвора,
сред тези тъй нечестни хора,
по-лоши и от сарацини.“34
Отвърна рицарят: „Мърцина
не бих дошъл — и друго няма.
Не зная где е мойта дама,
да й помогна най-напред,
и имам нужда от съвет.
Кажете, знаете ли нещо?“
„Нататък става, сир, горещо,
поели сте опасен път,
заплахи много ви грозят
към Мост на меча, чак дотам.
Съвет полезен ще ви дам:
ако на мен се доверите,
към Мост на меча ще вървите
по път, по-сигурен от този,
след мен без никакви угрози.“
А страстно търсещият пак
попита: „Може би по-пряк
е оня път, от вас предложен?“
„По-дълъг е, но не тревожен,
по-безопасен ми се струва.“
„Съвсем не ме интересува.
За тоя дайте ми съвет,
избрал съм него занапред.“
„Не стигат, сир, и сили скрити
по пътя свой да продължите.
Ще стигнете до проход, гдето
не би могло да е по-зле то.