Той Камен проход се нарича. От всеки камък там наднича опасност. Конникът тъдява през тясното едва минава, не могат двама души тук да се проврат един до друг. И проходът се пази строго. Свободен няма да сте много, щом стигнете. В неравен бой ви чакат удари безброй и рани ще ви раздадат, преди да минете отвъд.“ След разказа за тоя ад напред излезе рицар млад, на благородника синът: „Ще тръгна с рицаря на път, ако ми позволите, сир.“ И щитоносец млад подир: „Аз също, хич не ще се бавя.“ Бащата пусна ги тогава, разбрал копнежа им голям. Тъй рицарят не тръгна сам, благодари им със възхита — обичаше езда със свита. И разговорът спря веднага, отиде гостът да си ляга. И спа, докато пожела. Зората вече бе дошла, когато стана. И момците, двамина спътници честити, от него мигом пример взеха. Оръжието си поеха, сбогуваха се в пълен ред. С оръженосеца отпред вървяха заедно на поход, докато стигнат Камен проход. А утринната синева изписа кула стражева. Под кулата стоеше мъж. Щом приближиха, изведнъж съзря ги стражникът, възкликна и с цяло гърло се провикна: „Навън! Навън! Злодей пред мен!“ Пред кулата въоръжен излезе рицар, върху коня блестеше новата му броня, до него стражници едни държаха брадви отстрани. Към него тоя рицар наш се приближи. А оня страж го подигра пред всички воини: „Ти стори глупост, недостойни, и луд си ти, защото в тези земи на кралството ни влезе. Не бива тук да идва този, каруцата когото вози, и бог ще го накаже тук.“ Пришпориха един към друг • с голяма бързина конете. На две пречупи се в ръцете на онзи копието тънко и на земята падна звънко. А рицарят за миг сполучи — в самото гърло го улучи, отхвърли го през своя щит досами каменния зид. В миг с брадви стражата да скочи, но се досети за добро, че нито на коня би могло, ни нему да се стори зло. И рицарят добре видя, че тук не го грози беда, със зло не искат да му пречат. Остана в ножницата мечът. И без да ги смути, отмина със свойта мъничка дружина. А спътниците млади тук решиха, че ни рицар друг такъв не знаят, ни двубой. „Нима не стори чудо той, тъй както силом мина вече?“ И рицарят на брат си рече: „Прости ми, че те карам, братко? върви и разкажи на татко как през щита си го пренесе…“ Оръженосецът закле се, че хич това не е повеля, от рицаря не се отделя, докато бъде посветен от него в рицар някой ден.. „Баща ни ти ще известиш, щом от желание гориш.“ И тримата поеха пак. и яздиха до залез чак. Но спря ги мъж и ги улиса — попита ги учтив кои са. „Ами че рицари сме трима, наум по нещо всеки има.“ На рицаря човекът рече:
