Ланселот, рицарят на каруцата

тук Леонес, а тук Ивен.“29
И още саркофази той
видя на рицари безброй,
най-видните и най-добрите
от замъците и земите.
А между всички най-добри
най-хубавия той откри —
вълшебства мраморни блестяха.
Повика рицарят монаха:
„Какъв е този саркофаг?“
Монаха му отвърна благ:
„Видяхте буквите вдълбани.
Ако от вас са те разбрани,
сам вече сте си тълкувачът
и знаете какво те значат.“
„А тоз, от къс голям изсечен?“
Отшелникът тогава рече:
„Ще ви разкажа, няма как.
Това е чуден саркофаг
и с нищо несравним до днес,
богат и украсен с финес,
невиждан даже и насън,
красив отвътре и отвън.
Но забравете го. Защо?
Не е по силите ви то
да хвърлите взор вътре сам.
Човек се иска по-голям
и силен, за да го отвори,
да вдигне плочата отгоре
и в гроба да се озове.
И трябват за това не две
ръце, ами мъже седмина
и всеки да е юначина.
И надписа да ви посоча:
«Тоз, който вдигне тази плоча
със свои сили, ще избави
жените и мъжете здрави,
затворени в земи такива,
в които само се отива,
отдето учени и знатни
не знаят пътища обратни.
Там чужденците са в затвора,
а влизат всички местни хора
и си излизат по желание.»“
И рицарят без колебание,
щом хвана плочата, я вдигна,
дори окото му не мигна —
в миг, докато се разбере.
От десет души по-добре.
Монахът смаян впи очи
и му призля, кажи-речи,
и небесата призова,
че чудо хем като това
за цял живот не бе видял.
И рече му: „Сир, бих желал
да чуя аз сега поне
какво е името ви.“ — „Не,
кълна се, вече съм без име.“
„Наистина, това тежи ми,
но ако ми го назовете,
и полза тук ще извлечете,
и доброта ще ви пречисти.
Отде сте, от кои земи сте?“
„Че рицар съм, личи по мен,
и в кралство Логър съм роден.
Това са моите ответи,
а вие, моля ви, кажете
кой в гроба ще почива в мир.“
„Тоз, който ще избави, сир,
ония, хванати в капана
на кралството и на зандана.“
И рицарят му рече: много
за него ще се моли богу,
а и на всичките светии.
Едва след тези залисии
при девата отиде той.
Навън до първия завой
изпратен беше от монаха.
А после, като взе да яха
девицата отново коня,
монахът каза й за оня
какво е сторил и нехае.
Тя името му ако знае,
помоли я да му го каже,
а тя отвърна му, че даже
не го познава отпреди,
но смело може да твърди,
че няма рицар друг такъв,
надлъж и шир във всичко пръв.
След тези думи го остави,
след рицаря се тя отправи.
Ония двамата след тях
видяха стария монах —
гласи се в църквата да влиза.
И оня рицар стар по риза
му рече: „Сир, отвънка бяхте
и рицар тук дали видяхте
с една девица отстрани?“
„Не, няма да ме затрудни