Ланселот, рицарят на каруцата

с попътен вятър днеска бях
и ето ме на пристан тих.
Сега от всичко се спасих:
и вместо гибел срещнах кей,
и вместо буря — слънце грей,
и вместо болка — вечно здраве.
Мечтата сбъдна се наяве,
защото тъй до вас седя
и мога да ви отведа
оттук веднага, с честни сили.“
А тя му каза: „А не ви ли
се струва, че съм с рицар друг?“
„Без друго зле ви води тук,
веднага с вас ще си замина.
А сол му трябва цяла крина
на този рицар да изближе,
преди за вас да се погрижи.
От жив човек не се страхувам,
вас трябва ли да завоювам.
Щом благосклонна сте към мене,
на него да му е за мрене,
отвеждам ви, да побеснее,
а да се махне най-добре е.“
А рицарят не се ядоса —
надменните слова какво са!
Не почна с присмех той да спори,
без самохвалство заговори:
„Недейте бърза, сир, недейте,
и думите не си пилейте,
с известна мярка говорете.
На правото ви, запомнете,
не бих посегнал ни веднъж.
Закрила на достоен мъж
от тази дева бе желана.
Пуснете я, че много стана,
без някой тук да я закриля.“
Отвърна той, че няма сила,
която може да го спре.
Но рече му: „Не е добре
да тръгнете да ви оставя.
Ще се сражавам с вас тогава.
Но ако искаме съвсем
на боя да се отдадем,
на друго място незабавно
да идем, и да бъде равно —
ливада или пък поляна.“
Доволен другият остана:
„Съгласен съм, и не грешите
от тесен път да се боите,
дори на мен ми е в ума, че
тук коня ми ще се измъчи
да се обърне като как,
боя се да не счупи крак.“
Едвам, полека, настрани —
но коня си не нарани
и с него път пое назад:
„Да, знайте, много ме е яд,
че не попаднахме за спора
на по-широко и пред хора,
та да ни видят в този час
кой по-добрият е от нас.
Но да потърсим място сгодно,
хем по-широко, хем свободно,
хем по-наблизо да се пада.“
Тъй стигнаха една ливада.
На нея рицари, девици,
прекрасни млади хубавици,
играеха си най-различно.
Да, място, ще река, отлично.
И сериозно, и на смях
играеха на табла, шах,
със зар в ръката,
с ум в главата,
и бяха радостни лицата.
А имаше край тях такива,
по-друго дето им отива:
или детинската игра,
или пък танци и хора,
премятат се и скачат, пеят,
в борбата хватките владеят.
А рицар, той на възраст беше,
накрай поляната стоеше
на коня си испански, алест.26
Бе златен конският зъбалец.
Прошарена му е косата.
На хълбок си държи ръката —
по-достолепно тъй излиза.
Стои, че топло е, по риза,
в игрите вдаден е изцяло,
и аленее наметало,
за да изтъкне знатността му.
А на коне ирландски само27
куп рицари насреща има —
на брой са двадесет и трима.
Щом тримата се появиха,
играта всички прекратиха
и се провикнаха отвред:
„Я вижте, рицаря проклет
от колесарката това е.