Извън до кулата се спряха, огледаха се и видяха отдолу ширната ливада със рицари поне хиляда отсам и толкова оттам, войници прости — брой голям. И слизайки без колебливост, но с най-голяма предпазливост, един от синовете рече: «Преди врагът да се изпречи, аз мисля, че е по-добре един от нас да разбере кои са нашите, къде са. Не знам, но там ще се омеся, да ида искате ли, сир?» «О, да, вървете най-подир по-бързо да научим где.» Забърза, бързо си дойде: «Добре, че там наблизо бях. Отсам, с очите си видях, са нашите.» Натам препусна сам рицарят с езда изкусна и в боя хвърли се със стръв. И рицар му изскочи пръв, но мъртъв просна го, защото през шлема мушна го в окото. Оръженосецът честит взе рицарския кон и щит, и нека бронята тежи — умело се въоръжи. Облечен яхна коня, ето — и копието взе, което бе дълго, остро и красиво. Препаса меча горделиво — лъщеше режещия хлад. «Сподири после своя брат и господаря — той отдавна сражаваше се в битка славна, разбиваше, за миг трошеше и чупеше, без вик сечеше я щит, я копия и брони. Желязото — и то се рони… Когото стигне, го стъписва или от коня го провисва. И сам за миг не се помая, противниците си отчая. Добре се справиха в шетнята дошлите с него двама братя.. А логърци се удивиха и просбата им беше тиха: но кой е този непознат? Не устоя добрия брат: Сеньори, той ще ни избави от тукашните странни нрави, и от изгнание, неволи, в които страдаме отколе. Голяма почит заслужава. Дошъл да ни освобождава, позна премеждия безброй, но ще познае още той. И повече дела ще стори.» Челата вдигнаха се горе, че радостната новина от всеки мъж се спомена. И всички я възвеличиха. А силите се умножиха от нея, тъй се развъртяха, че неизбежен стана краха на много горци, с нова стръв избиваха ги, щом такъв безстрашен рицар бе сред тях“ Един — а всички нямат страх. А да не бе нощта на път, те щяха да ги разгромят. Ала тъй черен пада мракът, ще трябва до зори да чакат. Изгнаници един през друг при рицаря дойдоха тук, от всички беше обкръжен, като че хванаха го в плен, и му говореха безспир: „Добре дошли, прекрасни сир.“ И всеки рече: „Сир, ама очакваме ви у дома! Заклевам ви, след мен вървете, подслон при други не търсете!“ Това, което всички викат, го казва всеки — и старикът, и младият — у тях да спре. „У мене ще сте по-добре, отколкото у всички други“ — предлагат своите услуги. Издърпват си го те без време, че всеки иска да го вземе, готова разпра, хем каква! А той им каза, че това е лудост, глупост, а и двете: „Я спора глупав прекратете, че той не става за опора,
