Ланселот, рицарят на каруцата

и всичко вътре осветяват,
легенчета и кърпи дават,
вода за миене във съд —
а нея хич не я пестят.
И седнаха с ръце измити.
А всичко там, върху софрите
приготвено бе вкусно днес
Но им поднесоха и вест —
дошъл е рицар преди миг,
по-горделив дори от бик,
животно с нрав ожесточен.
До зъби бе въоръжен,
възседнал боен кон — и как,
е в стремето напъхал крак,
а другия си крак отпред
със жест изискан и превзет
е върху гривата преметнал!
И влезе той, дори несметнал
отмалко да ги зачете.
Надменни думи чуха те:
„Кой тук, да видим, се укрива
изпълнен с глупост горделива,
с глава обаче празновата?
В страната е дошъл и смята
по Мост на меча да минава.
За глупотевина такава
напусто дълъг път е бил.“
А този, дето бе решил,
отвърна с твърд, спокоен глас:
„По този мост, ще мина аз.“
„А, ти ли? Как се осмели
да го помислиш и дали
е трябвало да се залавяш,
и накъде да продължаваш,
да спреш или със срам да креташ
особено ако се сетиш,
че ти в каруца на позора
със срам си се покрил пред хора,
защото там си се качил.
Комуто разумът е мил,
не би избрал голямо дело,
когато е с позорно чело.“
А рицарят речта му зла
да отрече не пожела.
Но домакинът, а и тия
наоколо, защо да крия,
учудиха се прекомерно:
„О, боже, всичко ли е верно?“
И всеки бе като в несвяст:
„Проклет да бъде оня час,
когато на каруца сам
ще се покриеш с долен срам.
О, боже, бил е заловен?
И на каруцата качен?
За грях? Или за престъпление?
Кога е бил на заточение?
Невинен — както е сърцат,
то докато светува свят,
не би могло по никой начин:
да има рицар по-юначен
или да му прилича друг.
Да свика някой всички тук —
по-благородно засиял
наистина не би видял.“
Тъй мислеха си мълчаливо.
А оня твърде горделиво
речта си продължи отново:
„Чуй, рицарю, това ми слово:
през Мост на меча с мене можеш
да минеш, без да се тревожиш —
чудесно ще те облекча.
На кораб аз ще те кача.
за кратко ще съм ти водач.
Но вместо да ми плащаш, бач,35
когато на брега те снема,
главата само ще ти взема,
не щеш ли милостта ми ти.“
А този каза, че почти
жадува за такава слука,
ала за зло или поука —
ще му стои главата здраво.
Отвърна другият направо:
„Това като не щеш да сториш,
от страх като така бърбориш,
навън излез и смел бъди
и бий се с мен гърди в гърди!“
А този се позабавлява:
„Да се откажа аз, тогава
ще бъде цяла леснотия.
Не, по-добре е да се бия,
че онова е наказание.“
От масата преди да стане,
където неми люде зърна,
към пажовете се обърна
седлото да му сложат бърже,
а после всичкото оръжие
веднага да му донесат.
Обажда се на меч звънът,
едни му носят щит и броня,